Юрий Хмелницки и Павел Тетеря
За да анулира споразумението в Гадяч (то беше ратифицирано от полския сейм), Москва беше принудена да се бие отново с Полша. Боевете започват през лятото на 1660 г. Царят изпраща добре обучена армия от двадесет хиляди във Волиния, към която се присъединява двадесетхилядният корпус на Цюцюр, а Юрий Хмелницки има начин да се присъедини към тази армия с хиляди казаци. Въпреки това хетманът не бързаше с воеводата Шереметев, който се отнасяше с пренебрежение към него и украинската армия. Шереметев достига до Любар и тогава неочаквано се натъква на голяма вражеска армия: той е заобиколен от 32 000 поляци, няколко хиляди казаци, водени от Виховски, и тридесет хилядна орда. В ожесточени битки Шереметев си проправя път към Чуднов и отново е обкръжен. Последната надежда беше оскверненият Юра.
Но добрият стратег Ю. Любомирски, който ръководеше полската армия, изпрати част от армията си да посрещне Ю. Хмелницки и го спря близо до Слободиски. Казаците отблъснаха всички атаки, но охотно преговаряха с поляците и сключиха споразумение с тях, което беше малко влошена версия на Гадячски. След като научиха за това, част от казаците на Цюцюр напуснаха Шереметев и той трябваше да капитулира, като преди това раздаде няколко хиляди казаци на татарите. Още след капитулацията татарите нападат българската войска, част посичат, част пленяват (заедно със самия Шереметев).
Под влияние на последните събития Юрий Хмелницки отново се противопоставя на Москва, разбива нейните военни край Бужин на Днепър (1661 г.) и иска да обедини цяла Украйна под своя власт. Всеки съюз с Полша обаче се противопостави на левия бряг и гражданската война, от която съседите бяха по-доволни, пламна с нова сила. Това беше, когато казашката Рада в Чигирин одобри Чудновскиспоразумение, с което Сомко в Переяслав, от името на няколко левобережни полка, положи клетва пред московския цар. Той беше подкрепен от Золотаренко. На събора в Козелца през 1662 г. Сомка е избран за хетман. Знеохоччени Юра абдикира през 1663 г.
И така, през 1663 г. в Украйна има разцепление. На левия бряг, където Сомко стана назначен хетман, избухна ожесточена борба за боздугана. Основният съперник на Сомка е Иван Брюховецки, бивш слуга на Богдан Хмелницки, който е изпратен в Сеч през 1659 г., за да агитира за Ю. Хмелницки. Там той остана, като спечели голяма популярност с демагогски речи срещу бригадира. Той беше кариерист, който мразеше Полша и господарите, но се фокусира върху пълното подчинение на Украйна на Москва, като изобщо не споделяше стремежите за независима държава.
А на десния бряг след абдикацията на Юрий Хмелницки за хетман е избран Павел Тетеря Моржковски. Тетеря, подобно на Виховски, произхожда от волинското православно дворянство и е адвокат. При Хмелницки той изпълнява важни дипломатически задачи и според Виховски става генерален писар. Образован, интелигентен, способен човек, той беше в същото време егоист и егоист, и се отнасяше по един и същ начин както към царя, така и към полския крал.
Но и на Десния бряг не беше по-добре. През есента на 1663 г. Полша прави опит да завладее втората половина на Украйна. Полковете на Тюри, Богун, Гуляницки, Ханенко, Гогол и други тръгнаха на поход заедно с Ян Казимир от Бела Церков към Киев.Полско-украинската армия бързо тръгна към Глухов, което оказа упорита съпротива. Междувременно московско-украинската армия излезе срещу царя и Тюри. И въпреки че литовската армия се присъедини към поляците (тя дойде от север), кралят не посмя да води решителна битка и започна да се оттегля през Новгород -Северски и Стародуб към Литва. В Глухово през 1664 г. умира славният Иван Богун и Тетерей е обвинен в отношения с Брюховецки. Тетеря завладя района на Полтава и стигна до Гадяч. След като научи за отстъплението на царя, той също се върна отвъд Днепър, защото в тила му избухна антиполско въстание, към което се присъедини брацлавският полковник Гогол, подкрепен от И. Сирко. По това време умира Виховски, на когото Тетеря никога не се доверява и в когото вижда свой съперник. Клането на Виховски (Тетеря го покани в Корсун за съвет, неочаквано го арестува и след кратък процес той беше застрелян уж за предателство) удари всички украинци и напълно отвлече обществото от Тюри. Отстъплението на полската армия е сигнал за народно въстание срещу поляците. Докато Брюховецки на левия бряг отмъсти кърваво на всички, които признаха властта на полския крал, Тетеря, или по-скоро наказателният отряд на С. Чернецки, проля кръв на десния бряг, опитвайки се да потуши въстанието. В резултат на интригите на Тюри, Чарнецки заповядва да арестуват киевския митрополит И. Тукалски, архимандрит Гедеон (Ю. Хмелницки) и славния полковник Г. Гуляницки и да ги заточат в Малборк. В разгара на гражданската война П. Тетеря, мразен от масите, напусна политическата сцена. Той се отказал от хетманството, взел клейнодите и съкровищата и заминал за Полша.