Юздите - или плъзгането на самотник, Тюкалка
Започнах да ловя риба на осем години. Обикновено прекарвах летата си в Краснодарския край, в град на брега на река Большая Лаба. Планинска река, минаваща през южните гори, много ръкави, старици, бистра вода, пясъчни брегове. Красиво време! В онези години имаше малко риболовци, но те бяха истински асове. В Лаба са ловени уклей, мряна, шемая, блатар и хлебарка, а в горното течение – пъстърва. Бях малък и неопитен и тежките бамбукови пръти не бяха лесни за работа. Старейшините обикновено хващаха уклей с въдица за плувка в кабели, на черници, череши, на жаба. В улова често се срещаха уклеи 1,5-2 кг. Разбира се, не ми се получи.
Веднъж обърнах внимание на един старец, доста бодър за възрастта си, който всеки ден се връщаше от реката с пълна кошница уклейи, но без пръти. Помислих си, че оставя въдиците си някъде в гората и реших да го последвам. На следващата сутрин в пет часа вече бях на реката и старецът не ме накара да чакам. В далечината го последвах. Мокра от роса, едва видима в тревата, пътеката ме отведе през гъста гора, гъмжаща от комари, до брега на дълго, широко дъбово езеро с горист остров в средата. По тъмната утринна вода тук-таме се разминаваха кръгове - ято уклейи ловяха мушици.
Скрих се в бодливите храсти и зачаках. За мое учудване дядо не извади въдицата си от храстите, а след като поигра малко край крайбрежния камък, здраво седна на подплатеното яке и започна да прави странни пасове с ръце. Изведнъж в средата на дъгата от водата изскочи риба. Дядото дръпна ръката си и, преглеждайки невидимата за мен въдицата, извади на брега красив уклей. Бях разкъсан от любопитство: старата жена на това място беше широка четиридесет метра, той не хвърли лека закуска - щях да видя как грузилото пада.
невероятнодружелюбие
Тогава комарите най-накрая ме хванаха и реших да се приближа. За моя изненада старецът ме поздрави сърдечно. Обикновено старейшините ми предлагаха да не се пречкам и ме изпращаха на различни места, но тук имах късмет!
Михаил Петрович - това беше името на рибаря - той хващаше, както той каза, с юздите. Две дъски, съборени в Т-образна форма, върху хоризонтална напречна греда по ръбовете, два пръстена от огънати пирони. Риболовецът избира подходящ участък, премества се на друг, обикновено сенчест, бряг, забива кръст в почвата или го укрепва с камъни, прекарва края на въдицата в пръстени и се връща на своя бряг, като влачи двата края на въдицата със себе си. След като се настани, той завързва въдицата и закрепва каишка 30-40 см с малка муха близо до възела. Не се препоръчва поставянето на няколко каишки: ухапването се влошава.
Диаметърът на въдицата се избира в зависимост от местоположението и размера на предвидените трофеи. Въдицата свободно се движи по пръстените и, издърпвайки мухата до избраното място, където уклейът се забива, риболовецът лесно играе с нея, леко докосвайки водата, за предпочитане с едновременно постъпателно движение (летяща пчела). Така басейнът се хваща по цялата ширина. Ако е необходимо, можете да се преместите наляво или надясно, което изисква известна доставка на въдица. Ухапването се вижда ясно от пръскането близо до мушката и се усеща с ръка. Умението на играта идва бързо.
И тази сутрин, седнал тихо зад мен, аз гледах с наслада как уклейите, обикновено предпазливи, лакомо грабнаха проста муха от перата на петела. Половин час по-късно кълването осезаемо се влоши, дядо Миша уви въдицата зад крайбрежния храст, взе по-тежкия кош и с кимване на глава ме повика да го последвам. Като премина
Стотина метра надолу по дъното на езерото видях още един кръст. Друг добър уклей, уловен там. Междувременно разбрах, че уклейът се отдалечава на 20-40 метра от брега,където водата е много чиста. На всеки два дни принадлежностите се преместват на ново място: рибата вече не поема старата.
Първи стъпки
Полетях у дома, сякаш на крила, и на следващия ден, след като съборих кръст от дъски с различни размери и ръждясали пирони, си проправих път през храсталака, оплетен с бодлива вейка и къпини, до избраната старица, където хванах първия си голям уклей (600 грама). Въдицата не беше много добра, каишките често се късаха и аз щедро отрязах кичури от косата си за мухи. В края на празниците косата ми изглеждаше много странна и семейството ми не можеше да гледа рибата. Лятото свърши и си тръгнах. И на следващата година, връщайки се в Лаба, с горчивина научих, че учителят ми вече го няма. Изминаха много години, през които риболовът за мен беше повече от хоби. Но всичко започна в онези прекрасни дни. Лаба беше за мен нещо като Голямата река на Хемингуей, реката на моите мечти.
Сгъваем UkrestF
Днес, отивайки за пъстърва и уклей, вземам със себе си един сгъваем кръст, всеки може да го направи. Основата е дуралуминиеви тръби от ски щеки, пръстените са от стар телескоп с керамични вложки. Височината на конструкцията е 1 метър, дължината на напречната греда е 70 см.
Разбира се, основният недостатък на юздите е неподвижността, но плюсовете са очевидни. Peretyag е добра техника, ако имате опитен и не скандален партньор, който ви разбира от половин жест. Планинските реки са шумни, ще загубите гласа си и понякога е невъзможно да газите по бреговете им, осеяни с ветрозащита и камъни. Поводите са техника на самотник. Многократно съм хващал пъстърва, уклей с това оборудване по реките Зеленчук, Белая, Лаба и ви уверявам, че това е много спортен риболов. Освен това използвах не само муха, но и удължени заредени каишки с обикновена кука, заловена от скакалец, водник или ракообразно. Всичко е засръчност и правилен избор на място, а такъмите винаги могат да бъдат надградени.
Щука в тревата
Веднъж отидохме на риболов в Калмикия, на река Калаус. Тази река е степна, обрасла с тръстика. Дълбочината му е 3-4 метра. Много хищници (щука, костур). След като прекосих няколко километра тръстикови канали с примамка и воблер, хванах само три кривогледи. Тогава случайно се натъкнах на залива,
обрасли с водорасли, откъдето пържените излитат като ветрило всяка минута. очевидно трикове с щука. Но водата над тревата е само 10-15 см и след като опитах всички леки воблери, останах без нищо, въпреки че щуките ограбваха наблизо. Разбира се, запомних юздите. Жалко, че кръстът ми остана у дома. Скоро се върнах при колегите, които също не хванаха нищо. На следващата сутрин построих груб кръст от всичко и, след като хванах пържене с повдигане, хванах 23 щуки в желания залив (с тегло от 0,6 до 4,5 кг). Вярно, аз безмилостно нарязах пръстите си с въдица при закачане и битка. Препоръчвам да шиете кожен пръстен, тъй като е неудобно да носите ръкавици. Ако дълбочината на канала, обрасъл с трева, е 0,5-1 м, на поводите поставям плувка с овална форма, черна, с халка за каишка. На каишка - малко легенче (4-6 г), малък чайник. Бавно дърпайки канала, понякога повдигам живата стръв нагоре.
Съгласен съм, спинингът и риболовът на муха са по-спортни и вълнуващи, но не всеки има необходимото оборудване. Тези тактики са скъпи, а юздите са достъпни за всеки. Особено подходящи са за по-възрастни риболовци, както и за такива, които не обичат активния риболов.
Отказ от отговор
ами ти си пич и си натоварил хората с някакъв кръст :(... пълни глупости. Аз и не само аз ... общо взето ловим кефал в морето с такъм от две колчета с халки на няколко три метра една от друга и друга халка се наводнява в морето на разстояние с товар, скеле на триъгълник и дръпнете колкоугодник на душата. и тук пишеш, че е нещо уникално и само ти го хващаш така .... Бих те разочаровал, ако можех...