Кабанихи и Уайлд
Кабанихи и Уайлд - Раздел Комуникация, Епилог на Престъпление и наказание. Неговата връзка с общите проблеми на романа А. Н. Островски В пиесата „Гръмотевична буря“, написана от него през 1859 г., той показа Живот и Nr.
А. Н. Островски в пиесата „Гръмотевична буря“, написана от него през 1859 г., показва живота и обичаите на българското провинциално общество от онова време. Той разкри проблемите на морала и недостатъците на това общество, които ще се опитаме да разгледаме, показвайки основните черти на тиранията на някои от героите в пиесата. В този случай има смисъл да вземем двамата най-видни представители на обществото на Островски - Дики и Кабаниха.
Много често характерът на героя може да бъде ясно отразен в реакцията на другите към неговото поведение и в забележките, свързани с него. Така се случи и в този случай. Жителите на Калиново много често говорят за Дикой и Кабаних и това дава възможност да се получи богат материал за тях. В разговор с Кудряш Шапкин нарича Дики „мъмрич“, докато Кудряш го нарича (Дивия) „писклив селянин“. Глиганът нарича Дивото „воин“. Всичко това говори за заядливостта и нервността на неговия характер, защото Шапкин и Кудряш го карат помежду си с причина, виждайки как Дикой се кара на Борис. Отзивите за Кабаних също не са много ласкателни. Кулигин я нарича „лицемерка“ и казва, че „облича бедните, но напълно изяде домакинството“. Това характеризира търговеца от лоша страна. По-пълна, според мен, представа за човек може да се даде от неговата реч, тоест обичайните и специфични изрази, присъщи само на този герой. Виждаме как Уайлд, сякаш нищо не се е случило просто така, може да обиди човек. Казва на Борис: „Провали те! Дори не искам да говоря с теб, с йезуита. От тази негова фраза виждаме, че той е неграмотен, затова придружава речта си и с оплюване, което накрая показванеговата липса на култура. Като цяло през цялата пиеса го виждаме да обсипва речта си с ругатни, което го показва като изключително груб и невъзпитан човек. Вземете например, когато той отиде при Кабаника една вечер и й се развика. Глиганът в речта си се опитва да се преструва на мила и привързана, въпреки че понякога именно нейната реч разкрива отрицателните черти на нейния характер, например страстта към парите. Действията, които характеризират тиранията на Дики и Кабаних, са от особен интерес. Уайлд е груб и прям в своята агресивност, той прави неща, които понякога предизвикват недоумение и изненада сред другите. Той е в състояние да обиди и набие селянин, без да му даде пари, а след това пред всички да застане пред него в мръсотията, искайки прошка. Той е кавгаджия и в буйствата си може да хвърли гръмотевици и светкавици върху домочадието си, като се крие от страх от него.
Глиганът е сляпо отдаден на старите си традиции до абсурд, принуждавайки всички домакинства да танцуват на нейна мелодия. Тя кара Тихон да се сбогува с жена си по стария начин, предизвиквайки смях и чувство на съжаление сред околните.
И така, ние разгледахме основните характеристики на тиранията на героите. Остава да разберем въпроса: кой от тях е по-ужасен в житейската си концепция и принципи? От една страна изглежда, че дивото е по-грубо, по-силно и следователно по-страшно. Но, като се вгледаме по-отблизо, виждаме, че Дикой е способен само да крещи и да буйства. Но пред нас се разкрива ужасната и деспотична същност на Кабанихи. Тя успя да покори всички, държи всичко под контрол, дори се опитва да управлява отношенията на хората, което води Катерина до смъртта. Глиганът е хитър и умен за разлика от Глигана и това я прави по-страшна.
Така че всичко по-горе, според мен, не само показва основните характеристики на тиранията на Кабаних, но иДиви, но като цяло могат да отразяват проблемите и недъзите на българското общество от онова време.