Как да научите език w
Едно време всички учехме „по Бонк“, произношението на учителите имаше „съветски“ привкус, а от речниците имаше само английско-български и българо-английски, одобрени „отгоре“. Същото беше и с другите езици: няколко одобрени учебника и речник. Сега различни школи за чужди езици са достъпни за почти всеки. BRAINITY разбра как да направите правилния избор и да не харчите парите си напразно.

Ще трябва да започнете с въпроси към себе си:
- Колко пари сте готови да похарчите за образование?
- колко часа и дни на седмица?
- какво е езиковото ти ниво?
- Искате ли да учите с учител по български или имате нужда от "native speaker"?
- Посетили ли сте пробни уроци?
Николай Серенченко, прессекретар на Компанията за финансово и организационно консултиране, избираше програма за потапяне за себе си: „За мен беше важно часовете да се водят от сертифицирани преподаватели по английски като чужд език. Най-вече уредих пълно отхвърляне на родния си език, тоест, ако сте попаднали в училище, трябва да забравите българския, независимо на какво ниво владеете английски. Това правило важи дори и за екскурзията: преди да подпише договора, всеки ученик идва на екскурзия – запознава се с преподавателите, обстановката, изпитва се за текущото ниво на владеене на езика.
Такъв радикален метод обаче може да има обратна страна - има страх от неуспехи в комуникацията с учителя. В училището, избрано от Николай, графикът е удобен, часовете се провеждат по индивидуален план във всяко удобно време (съответно от 9 до 9, броят на хората в класовете не надвишава пет или шест души, а средно двама или трима. Но цената на такова обучениеще бъде най-малко 10 хиляди рубли на месец, в зависимост от сложността на избраната програма и броя на учебните часове.
Именно методологията на „потапяне“ и броят на хората в класовете накараха Николай да изостави други известни училища (например в Московския държавен университет и Дипломатическата академия), с традиционна образователна система, макар и разредена с нови учебници и аудиовизуални технологии.
Има училища с по-радикална програма, където заниманията се провеждат пет пъти седмично по четири часа. Преподавател се дава в зависимост от нивото на езика: в начален етап - български, а след това носител на езика.Елена Микаелян, ръководител на отдела за международни пакетни превози на ЗАО ГЕРК, преподава немски по следния начин: „Разбира се, много зависи от учителя. Нашите намериха време за всички, просто не се получи така, но програмата беше по-фокусирана върху разговорната реч, въпреки че за мен това беше предимство.
КогатоКатерина Курицына, кореспондент на Радио България, беше на път да научи езика, тя дълго време мисли дали е по-добре да отиде на известни курсове или да започне да учи лице в лице с учител. Но тя направи избор в посока на частен търговец: „Все пак е по-добре според мен, ако основите на езика (и това е най-важното) ще ми бъдат дадени от човек, когото мога да попитам сто пъти, да изясня, да отделя на всяка тема толкова внимание, колкото ми е необходимо, а не толкова, колкото трябва. За мнозина е по-евтино и се плаща на вноски, но за началния курс в училище ще трябва да платя 15 хиляди наведнъж. Освен това с частен учител мога да уча по график, бавно.
Спомних си как аз самият учих по класическата схема - занимания три пъти седмично по час и половина с чуждестранни учебници, известни издателства като напр.ЛонгманиКеймбридж. Дадоха ни наизуст страници от TOEFL, тоест основният акцент беше върху самообучението, поне три часа на ден за домашни. Затова за всяка програма е индивидуална и завист към целите, сроковете и постоянството.