Как да обуздаем тиранина на семейството Разказ, Проза на живота
Случвало се е да дойде сестра от училище, да получи лоша оценка, да се усуква и да се притеснява. Русият ангел е точно там: -Двойки, тройки и кола - всички твои приятели! Двойки, тройки и кола - всички ваши приятели! Каква умна сестра, пак грабна "двойката"! Каква мъдра сестра, пак грабна "двойката"!
Сестрата кипна още повече, започна да избутва брат си от стаята. Въздухът в апартамента веднага беше прорязан от силните викове и оплаквания на момчето: „Тя ме удари! Тя ме победи!" Родителите веднага се втурнаха към малкото ангелче с утешения. Но светлокосото словесно приспиване не благоприятстваше. Предпочиташе да се утешава със сладкиши, шоколади, сладолед и играчки. Мама и татко строго казаха на сестра ми: „Защо обиждаш малката! Той е беззащитен, а ти вече си толкова здрав и силен!
Случвало се е по-големият брат да се прибере след уличен бой с насинено око. Боли ме главата, синкаво лице, сълзи от негодувание от загубена битка и накърнена мъжка гордост. Косата му беше разрошена след боя, дрехите му, още пресни от сутринта, бяха разкъсани и покрити с кал. Ограничава, закопчава, за да не избухне в сълзи. И трите сестри започват да го утешават, като казват, че когато порасне, ще стане най-силният в двора. Татко ще дойде и просто ще каже: „Бъди силен!“. Мама ще погали тила и ще даде чаша сладолед като утеха. По-големият брат почти се успокои и всички го напуснаха. Той остава сам в стаята. Но тогава вратата на стаята се отваря леко и в отвора се показва кичур руса коса на главата му: -Димка! Вие, както го виждам, имаме истинския Брус Лий! Перфектно победете всички удари и разпръснете всички врагове в мръсни локви! Само лош късмет: Брус Лий няма постоянни черни очи като теб! И защо родителите ти дават пари само за секцията по бокс! - Махай сеоттук!“, изсъска Димка. Мечката дори не мисли да си тръгне. Той знае, че Димка много харесва красивото момиче Олеся от четвъртия етаж. Тя смята, че по-големият брат в семейството на мечките е силен, горд, смел боксьор. И Мишка вече направи нещо, обади се на някого след пристигането на по-големия му брат. И така, в този момент звънецът звъни в апартамента. -Кой е там?- пита учудено Димка. - Ще разбереш след малко!- весело казва русото ангелче и хуква в коридора.
Черното око на Димка дори се отваря от яд. Той грабва тежък чехъл, но Миша изчезва от стаята с три скока. Вечерта отмъстителната Димка удря леко по рамото по-малкия си брат. И отново див вик разтърсва апартамента, притичват родители. Те виждат Миша, свит „от болка“, който стене: „Димка ме бие! Събори ръката ми! Сега дръжката ще падне, ще падне на пода!“ . Димка, като по-голям брат, получава щателно мъмрене от майка си. Баща му му казва, че само страхливец може да обиди по-малък и все още слаб брат. Димка е лишена от сладкиши, пари за кино, нова футболна топка. За утеха Миша получава вкусни шоколадови бисквитки, джобни пари и обещава да купи нова настолна игра.
На следващия ден най-голямата сестра получава обаждане от официалния си съпруг. Той студено и грубо казва, че няма и не иска да живее повече с нея. Мъжът директно крещи в телефона и Миша, който седи до него, чува целия им диалог. По-голямата му сестра продължава да спори със съпруга си. Въпреки че се справя добре, си личи, че е много притеснена, нервно отхвърля бретона от челото си, прозрачна сълза се стича по розовите й бузи. Миша, разбира се, знае, че съпругът на сестра й работи като фокусник, а понякога и като цирков клоун. Когато напрежението в разговора между двама възрастни достигне предела си, русият ангел започва да пее песенс писклив, променен глас. Той пее: „Да, аз съм шут, аз съм цирков артист и какво? Нека благородниците ме наричат така!”. Той пее това точно над ухото на сестра си десетина пъти подред. Момичето моли съпруга си да „изчака секунда“ и, сдържайки се, казва на брат си: - Миша, моля те, спри да пееш това! Не ми харесва! -По-малкият ти брат пак ли ми се подиграва? - пита ядосано мъжът на сестрата, чувайки песента на ангела. -Чакай! - казва сестрата в слушалката и поглежда изразително брат си, клатейки леко и укорително глава. Миша примигва със сините си очи, прави невинна физиономия и млъква за секунда. Тя казва на сестра си: -Няма да пея повече така, както искаш! Ще пея по начин, който ви харесва!
След този удар в продължение на две години ангелът се отличаваше с изненадващо примерно поведение и мило, сърдечно отношение към сестрите и братята. Но този мир и тишина продължи само две години.