КАК ДА ПРИЕМАМЕ ГОСТИ
Говорейки за бъдещия съд, Спасителят посочва праведника, достоен за Царството Небесно: „Гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме приехте...” (Мт.25.35). Те бяха изненадани: "Господи, кога Те видяхме като странник и Те приехме?" (Матей 25:38). Христос отговори: „Истина ви казвам, понеже сторихте това на един от тия Мои най-малки братя, на Мене го сторихте“ (Матей 25:40). Да, гостоприемството е спасително за един християнин. И понякога се издига до подвиг. Една жена си спомни, че в детството винаги са имали хора, страдащи от властите. Това е времето на гонения на Църквата и духовенството. А местните жители да дадат подслон на тези страдащи означаваше да се изложат на риск от репресии.
Но не само подслон и храна, които споделяме с госта. Нашето участие в неговия живот може да се изрази в разговор, съвет, дискусия. Казваха така: „да влезеш в разговор“. Разговорът с гост обаче не винаги е приятно и безгрижно забавление, това е работа. Но трудностите и неприятностите при предоставянето на гостоприемство не разстройват любящото сърце. Невъзможно е да си представим живота на православно семейство, като изключим приемането на гости и гостуващите гости. Религиозни празници, семейни тържества - родини, кръщенета, сватби...
в календара на българското домакинство е имало специални периоди на гости. На първо място, това са Святки - празници от Коледа до Богоявление. А от деня на „Зимния Никола“, наричан още „Никулден гостенин“, до последната седмица преди Коледа е било прието да се ходи на гости. Това е времето на леки "рибни" коледни пости, но посещенията се свеждаха повече до посещения, отколкото до шумни "тържества" - веселбата започваше след Коледа. Следващите "радостни гости" са на Сирната седмица преди Великия пост. И Светлата седмица след Великден принадлежеше към периода на гостите, но нямаше такъвсвободен характер, като Коледа и Масленица. На Светлая беше обичайно да се канят духовниците да посещават, да посещават нещастните в затворите и болниците, да хранят бедните ... В същото време всеки имаше време да се моли, да работи, да отиде на посещение. Семейни и други връзки се поддържат чрез посещения. Така се запазва концепцията за общността на рода, а в крайна сметка и общността на хората.
Свещеник Сергий НИКОЛАЕВ, настоятел на храма „Рождество Христово“, Московска област.