Как да промените света около вас

света

История, която ще научи всеки от нас на много.

Баба живееше в нашата сграда. Баба Люба. Тя беше на 97 години. Мила, приятна старица, винаги в добро настроение, усмихната и приветлива.

Първо баба Люба украси със саксии первазите на нашия етаж и във входа. Красив. На другия ден крадяха най-ярките цветя, тези с пъпки, а край метрото се виждаха пъргави търговци със саксии с бабини цветя.

Съседите решили да сложат брава и домофон на входната врата. И тя окачи рамки с големи поговорки по стените, събуждащи съвестта и действащи като заповеди. И отново поставете цветята на перваза на прозореца. Уютен.

Във входа започнаха да навлизат шумни тийнейджъри. Баба Люба излезе и… им предложи вода или чай. Те се смяха дълго. Цветята бяха отрязани, рамките обърнати.

На следващия ден тя пренареди цветята, върна рамките в първоначалното им състояние и постави книгите на перваза на прозореца. Класика. Тийнейджърите пристигнаха. Шумно, шумно. Тя излезе и ... им предложи чай с нейните хлебчета, апетитни и вкусно ухаещи. Момчетата не можаха да откажат. Те дори взеха книги със себе си с обещанието да ги прочетат. Цветята не са ги пипали, рамките също.

На следващия ден изнесла пластмасова бутилка с вода, за да полее всеки, който реши да се грижи за цветята. И... нови книги. Вечер идваха тийнейджъри, поливаха се с вода, смееха се и викаха. Баба отново излезе при тях и предложи чай, кифли, взе шишето, напълни го с вода и ги помоли да полеят цветята.

Момчетата започнаха да идват всеки ден във входа, съседите се възмутиха, дори по някакъв начин извикаха полиция, но бабата каза, че уж е тя, учениците й дойдоха за книги, раздадоха книги на объркани тийнейджъри пред полицаите и изпратиха полицията: „Бог да благослови!“

Шкафът беше пълен с книги. По первазите на всички етажи се появиха цветя. Красиви рамки и с цитати. Всяка вечер входната врата на входа оставаше отворена.

Баба почина. На приземния етаж на нашата къща беше открит Клуб за деца и юноши. С библиотека и цветя по первазите. Символът на клуба е фенерче...