Как да тълкуваме корана правилно
Елементарното непознаване на шериата води до сериозни последствия за цели държави
Днес един от основните проблеми на мюсюлманската умма е произволното тълкуване на Корана и Сунната на Пророка, без да се вземат предвид особеностите на арабския език, историческия контекст, причините за низпускането, специфичните условия на живот, манталитета на актьорите и други фактори. Всичко това поражда злоупотреба със свещените текстове, води до използването им за политически цели, за оправдаване на военни конфликти или за получаване на материални облаги.
Междувременно в ислямската религия има ясни методи за извличане на шериатските разпоредби от Корана и Суната. Познаването им ще позволи на всеки вярващ да избегне влиянието на всякакви агитатори и вербовчици, с които мюсюлманската младеж често се сблъсква. Шейх Мохамед Содик говори за това какви са тези методи в книгата си „Разногласия: причини и решения“. ИА IslamNews ви предлага откъс от труда на известен мюсюлмански теолог, който за съжаление вече не е сред нас.
Всеизвестно е, че последната и съвършена религия на Всевишния Аллах – Ислямът е изпратен да води човечеството към щастие и в двата свята. Тази религия е валидна за всички времена и пространства. Ученията на исляма са насочени към определени цели и ползи, за да се гарантира, че човечеството ще постигне щастие в този и следващия живот. За постигането на тези основни цели Свещеният Коран и Сунната предоставят насоки за извършване на действия. Ето защо в разбирането на Книгата на Всевишния Аллах и Сунната на Пророка алейхисалам96, както и в следването на указанията от тях, се крие възможността за реализиране на тези основни и фундаментални цели. Причините за изпращането, същността, предназначението и показанията на всякастих, всеки хадис. Ясно е, че ако се опитате да разберете всеки конкретен стих или хадис поотделно, отделно от основните цели на шариата, тогава, разбира се, тези основни цели няма да бъдат постигнати.
За да може читателят да получи поне най-малката представа за истината на науката за усулул фикх, ще цитираме като пример цитат от книга, която принадлежи към броя на трудовете по тази наука. Ще цитираме онези изречения, които назовават само едно от изискванията към желаещите да станат муджтахид:
". Човек става муджтахид, когато овладее напълно следните шест науки:
- науката за Книгата на Всемогъщия Аллах;
- науката за сунната на Пратеника на Аллах саллаллаху алейхи васаллам;
- наука усулул фикх;
- науката за поговорките, иджма' и разногласията на минали учени;
- наука за лексиката на арабския език;
- науката за киас.
- Първото изискване: владеене на науката от Книгата на Всемогъщия Аллах.
Напротив, човек, който твърди, че е муджтахид или факих, трябва да познава доста добре разпоредбите на шериата, дадени в Свещения Коран. Той трябва да знае добре значението на стиховете, да знае значението на всяка дума, арабските изречения, състоящи се от тези думи. Той трябва да познава добре свойствата на тези думи в изразяването на значенията.
В същото време той трябва не самода разбере значението на тези думи и фрази, но също така да знае тяхното тълкуване според шериата, да знае за техните тънкости, причината за тяхното изпращане и за причините, поради които разпоредбите на шериата произлизат от тях.
Освен това такъв човек трябва да знае всички възможни демонстративни семантични нюанси на значенията на фразите. Фразата показва ли значение по отношение на съдържанието (ibarat) или като знак (isharat), като доказателство (dalalat) или в търсене (ta-qaza)? Дали позицията е заета от логическата страна (мантук) или от разбираемата страна (мафхум)? Фразите са общи (omm), специфични (hos), комбинирани (mushtarak), неопределени (mujmal), подробни (mufassal), съмнително подобни (mutashabikh) и др. Този, който твърди, че е муджтахид, трябва да знае всичко това достатъчно добре.
Няма много стихове с разпоредби. Те могат да бъдат класифицирани в групи и е лесно да се разпознаят тези групи. Аят за богослужението, за взаимоотношенията, за резултата, за наказанията и за семейното положение. Наред с това има стихове за връзката на ислямското общество с други общества или индивидуално с индивиди в самото общество и извън него. »
Така мюсюлманските факихи изчерпателно и задълбочено изучават Корана и Сунната и представят резултатите от своите иджтихади на целия Умма в проста и достъпна форма в своите книги и класове. Мюсюлманската умма правилно възприема тази най-голяма заслуга на муджтахид-факихите и ги признава за свои имами, тоест лидери. Начините за извличане на шериатските разпоредби от Корана, Сунната и други признати източници, тоест мазхабите на четирима от тези муджтахиди - Абу Ханифа, Малик, Шафии и Ибн Ханбал, станаха широко разпространени сред мюсюлманите. Уммата се отнасяше към четиримата еднакво, приемайки ги като равни. И някои съществуващиРазличията (разногласията) в иджтихадите на тези четири мазхаба тя смяташе за себе си за милостта на Аллах. Някои незначителни разногласия между тези мазхаби бяха единодушно признати за допустими и беше обявено за харам да се разпалват раздори, основани на такива разногласия. В продължение на близо хиляда и четиристотин години по-голямата част от мюсюлманската умма използва своите иджтихади по въпросите на фикха и отправя молитви за тях.
В същото време имаше и онези малки групи от хора, които, когато тълкуваха Корана и Сунната и извличаха разпоредбите на шериата от тях, избраха път, различен от пътя на муджтахидите, признати от Уммата, споменати по-горе. Наричат ги "захирите".