Приказка Как започна реката - Чувашка народна приказка - Чувашки приказки - Приказки на народите на България
Имало едно време една бедна вдовица със сина си Мишук. Те се сгушиха в стара колиба, добре е, ако имаше достатъчно хляб до новата година, а през лятото живееха с горски плодове и гъби.
Веднъж след топъл дъжд една стара жена отишла в гората да бере гъби. Вървях и вървях - нито една гъба не намерих. „Не се прибирай с празни ръце“, помисли си тя. „Позволете ми да взема малко храсти.“
Тя започна да събира храсти и се натъкна на наръч суха мъртва дървесина. Вдигнала го, гледа - на земята голямото вече се е свило на пръстен, рогата на главата жълтеят.
Старицата, без да се бави, свалила престилката си и я разпростряла до змията. Той пропълзя върху престилката, изви се върху нея и след това, оставяйки жълти малки рогца, изпълзя в храстите.
Старицата веднага завърза престилката си с рога на възел и доволна хукна към къщи. Той се прибира и разказва на сина си за откритието си.
- Какво си толкова щастлив? — попита я Мишук. - Каква е ползата от тях?
„Заради младостта и глупостта ти още не знаеш, че заедно с тези рога и щастието дойде в нашата къща“, отговаря майката. - Те не са прости, а вълшебни. Сложете ги в кош със зърно - колкото и да вземете после, хлябът няма да намалее, сложихте рогата в портфейла си - загуба на пари няма да има, колкото и да харчите.
Решиха да започнат с пари. Мишук извади портфейл, преброи парите. Нямаше много пари, само около седем рубли.
На следващата сутрин Мишук отиде на пазара. Той се разхождаше из базара, питаше цената на нещо друго, но не бързаше да харчи пари: добре, ще ги похарчите, но те няма да бъдат попълнени ?! После си потърси ботуши със скърцане и - нямаше! Платих три рубли за тях. Купих ботуши, отстъпих настрани, погледнах в портфейла си и там, тъй като беше седем рубли, остана.
Със същите седем рубли построиха нова просторна къща, и плевня, и плевня, купиха всякакъв вид добитък.С една дума, те започнаха да живеят не по-зле от другите селски богаташи. Мишук не само в празниците, но и в делничните дни носеше ботушите си със скърцане. Връстниците му го наричаха Мишук в ботуши.
Мишук навърши двадесет години, време е да се ожени. Майката на дъщерята на богати родители го ухажвала. Сватбата беше отпразнувана чест по чест.
Хората се чудеха: откъде бедната вдовица и нейният син взеха такова богатство. Но майката и синът, не само непознати, не казаха нищо на снаха си за прекрасните рога!
Зимата дойде, а през зимата основното нещо за момичетата и жените е преденето. Седна при преждата и младата жена. За да се напъва снахата повече, свекървата го взе тихомълком и сложи чудни рога в кълча си. Снахата преде един ден, втори, трети, а лобът на кълча не само не свършва, но дори не намалява. „Това е проблемът“, мисли си младата жена. „Хората ще започнат да се смеят: не мога да надвия един лоб за три дни.“ И когато на четвъртия ден свекървата наводни печката, а самата тя излезе по някаква причина при съседка, младата жена, без да мисли два пъти, извади кълчищата от гребена и го хвърли в огъня. И за да не познае свекървата, тя извади нов лоб.
Идва свекървата от съседка и се чуди, че дървата в печката горят и горят, не намаляват. Време е да сложите хляба във фурната, но едва след като ги поставите в пламъка.
- Ти, зетю, свърши ли да предеш кълчищата? – усещайки нещо нередно, попитала свекървата.
„Не, още не съм предла“, отговорила младата жена.
И е време за вечеря. Синът се прибра. Пещта, както беше нагрята, все още се нагрява, дървата за огрев все още не изгарят. В този момент снахата започна да разбира нещо и призна:
- Хвърлих кълчища в печката, затова ли огънят не намалява?
- Я, зет, зет, какво си направил! - каза старицата. „Ти ни съсипа. Грабвайте кофи, носете вода. Гасетеогън във фурната!
Синът веднага разбра майка си, грабна кофите и отиде при кладенеца. Започнала да му помага и снахата. Влачат вода и майка й я налива в запалената пещ. Лили, лили, насила го гасят. Огънят обаче угасна - ново нещастие: вода се изля от печката. Тече час, два, тече половин ден. Вече цялата хижа беше наводнена и дворът беше наводнен. От хижата и от двора водата се стичаше по дерето все по-навътре и с всеки час ставаше все повече и повече.
Именно тази вода, казват старите хора, е дала началото на голяма река, която и до днес тече през чувашката земя.