Как Дудаев Асламбек Андарбекович стана Сурков Владислав Юриевич - 6 декември 2010 г.
Поздрави Група за гости "Гости" RSS
Брой дни от регистрацията: .
--> -->ЗАЩО ВСЕКИ Български ПАТРИОТ ТРЯБВА ДА Е В РЕДИЦИТЕ НА ПВНССР -->
--> -->Киевският еврейски режим трябва да плати повече от 300 милиарда долара за чудовищните престъпления на Никитка Хрушчов, враг на народа и предател на Отечеството -->
--> -->Горбачов призна, че все още е агент на ЦРУ на САЩ -->
--> --> Защо Нютон организира убийството на Петър I и поставянето на чужд измамник на престола в България? -->
--> -->Опиумните войни. Как еврейски либерали, утвърдени във Великобритания, завладяха Китай с помощта на наркотици -->
--> -->Бил Клинтън е планирал да предаде властта на жена си наркозависима? -->
--> -->Русофобът и военнопрестъпникът Ехануров трябва да отговаря за насаждане на омраза към българския народ! -->
--> -->Колко плати кандидатът за президент на България Павел Грудинин на Генка Зюганов, за да бъде номиниран от Комунистическата партия? -->
--> -->Провал на изборите за общински депутати: Подкрепата на уж победилата обединена България е под 7 процента -->
--> -->Кой и защо организира отравянето на Николай I и убийството на Александър II? -->
--> -->Пухкавият внук на Зюганов? Дядо обеща поста лидер на комунистическата партия. Ето кой ще продаде гласовете на хората от Комунистическата партия -->
--> -->"Контрареволюция" -->
--> -->Статистика -->
--> -->Формуляр за вход -->
-->През 2005 г. германското списание Der Spiegel съобщи, че според проучване сред българския елит Владислав Сурков е вторият най-влиятелен човек в страната. В класацията на водещите политици в България, изготвена по поръчка на "Независимая газета", Сурков заема трето място през 2008 г., а през 2009 г. се измества на четвърто място. Медиите (както български, така и чуждестранни) традиционно наричат Владислав Сурков „главния идеолог на Кремъл“, „кремълския гуру“ и „сивото величие на България“. След резултатите от 2009 г. Сурков декларира доходи в размер на 6,3 милиона рубли. (съпругата му - над 56 милиона рубли).
Откакто се присъедини към Кремъл, Сурков ръководи редица големи политически проекти. Медиите му приписват създаването през 1999 г. на прокремълския избирателен блок „Единство“, парламентарната група „Народен депутат“ и сливането на блоковете „Единство“ и „Отечество – Целокупна България“ (ОВР) в партията „Обединена България“ (ЕР).[1] Заслугата на Сурков се нарича и победата на Единна Русия на изборите през 2003 г.[1]
Самият чиновник признава участието си в създаването на Обединена Русия. Той оценява тази партия като дясноконсервативна, представляваща "либерални и консервативни ценности, в специфичния им български смисъл", като отбелязва както силните, така и слабите й страни. И така, Владислав Юриевич не е съгласен, че Обединена България е неефективна или бюрократична. В партията има ярки личности, а нейната сила е в единството на позициите по основните въпроси на българската политика. Сурков смята основния проблем на Единна Русия за навлизането в нейните редици на членове, които не се ръководят от никакви идеологически съображения [5].
Според политолога Александър Казаков още в зората на формирането на Обединена Русия Владислав Сурков е посочил грешки в нейната работа, особеноидеологически фронт:[17]
Ако спите, нищо страшно, колеги, няма да се случи. Ние ще приемем вашето парти като трейлър и сами ще уволним пожарникарите. Ако не сте партия, всичко ще си направим сами, а ще ви използваме само като разходки преди избори... Пропагандният блок се провали. Дори не мога да кажа кой може да стане главен мениджър и идеолог… Интелектуалният живот в партията е на нула… Имаме идеология, която обединява хора, лоялни към властта, но тази идеология не е вербализирана, не знаем кои писатели са ни най-близки, кои политици са нашите идеали.
И наистина, през същата 2006 г. на базата на три партии – „Българска партия на живота“, „Българска партия на пенсионерите“ и партия „Родина“ се формира нова партия „Справедлива България“ (СР).[18]
Но на парламентарните избори през 2007 г. Сурков изрази пламенната си подкрепа не за СР, а за Обединена Русия. Той каза, че победата на Единна Русия е важна за цялата страна, тъй като именно тази политическа сила гарантира "приемствеността на курса на президента Путин", чийто мандат тогава изтичаше. „Президентът и партията са един политически субект“, подчерта Сурков и призова „Единна Русия“ да се бори за всеки глас.
Наблюдателите отбелязват и прякото участие на Владислав Сурков в създаването на прокремълските младежки движения „Вървим заедно“ (2000), „Нашите“ (2005) и редица други.[1] Така появата на "Наши" беше предшествана от закрита за пресата среща между Сурков и лидерите на новото движение, оглавявано от Василий Якименко.[1]
Целта на младежките организации в съвременна България, според самия Сурков, той вижда в задоволяване на нарастващото желание на младите хора за активно участие в обществено-политическия живот на страната.[5] Политик високооцени активното участие на Нашите в противодействието на нарастващото влияние на НАТО в постсъветското пространство. По-специално, през 2009 г. той приписва на броя на победите на движението отказа на Съединените щати от плановете за разполагане на елементи на американската противоракетна отбрана в Източна Европа [21].
Политолозите Глеб Павловски и Павел Данилин смятат, че основната задача на създаването на движението "Наши" е противодействие на заплахата от Оранжевата революция в България и "Наши" и други лоялни на Кремъл младежки структури успешно се справят с тази задача.
В контекста на световната финансова и икономическа криза, която засяга България, Владислав Сурков демонстрира усилията си за консолидиране на българското общество в този труден период.
Предложиха ни да организираме подобни, но ние отказахме ... Е, ние сме стадо овце. Няма да хвърляме ръка под козирката и да бягаме да изпълняваме всякакви задачи. По-късно Кандаков обясни, че подобни митинги могат да имат обратен ефект: да посеят паника в онези региони, където кризата е слаба и затова решенията за провеждането им трябва да се вземат, като се вземе предвид местната ситуация [25].
Кризата не може да бъде преодоляна с изпращане на мудна милиция от счетоводители да се бори с нея. Необходими са нови креативни решения, а не научно обосновано оправдание, че трябва да не правите нищо и да лежите на печката, за да чакате възстановяването на американската икономика.
Владислав Сурков е ръководител на работната група за разработване на проект за създаване на български аналог на американската „Силиконова долина“ – „териториално изолиран комплекс за развитие на научноизследователската и развойна дейност и комерсиализация на резултатите от тях“,[30] който ще бъде разположен в Сколково, Московска област.[31]
Сурков се надява, че след 10-15 години от съществуването на този нов тип научен град ще се случи „чудо“: ще започне необратима „верижна реакция“,което ще породи „вълна от изобретения с български произход“.[31] Необходимостта от иновативни трансформации в българската икономика според Сурков е съвсем очевидна:[32][33]
Днес българската икономика е като стар брониран влак без локомотив. На него седят хора с компютри и вратовръзки и бляскави дами, а бронята му почти се разпада и той забавя. Още малко - ще се надигне напълно. Сигурен съм, че възможността икономиката, основана на ресурсите, да повиши благосъстоянието на нашите граждани, е изчерпана. Ние не сме Кувейт, ние сме много големи, с голямо население, много сме разпръснати, имаме гигантска и много скъпа инфраструктура. Ние сме северна страна, това също не бива да се забравя. Нашите разходи са много високи, ние не можем да бъдем проспериращо малко емирство, ние сме голяма държава, петролът няма да ни храни. Модернизацията на икономиката, според Сурков, трябва да се извършва с по-бързи темпове от политическите реформи. Иновативните икономически реформи са възможни само ако властта в страната се консолидира, смята Владислав Юриевич. От негова гледна точка консолидацията на властта е единственият възможен инструмент за модернизацията на България. Той предложи и практичен метод за промяна: „Нека всяка голяма компания избере собствената си посока и създаде клъстер и в него ще възникнат такива отношения, които ще генерират иновативен продукт и ще доведат до неговата комерсиализация.“ [32]
нарастването на благосъстоянието на гражданите поради изгодното положение на България в "световното разделение на труда"; формирането на авангард на обществото, който се интересува от иновации и ще стимулира цялата страна да се развива в иновативна посока; укрепване на демокрацията.[35] Последната теза Сурков обяснява така:[35]
Вертикалът на властта според мен е само проекциянефт и газ в политическата сфера. Това е просто отражение. Ако имаме примитивна, тръбна икономика, тогава ще имаме същата примитивна политическа система... Демокрацията като цяло е общество на излишъка, нека не го забравяме. Едно бедно общество никога няма да стане напълно демократично...
Философът и политологът Вадим Цимбурски отбелязва, че „управляваната демокрация“ обикновено се разбира като „имитационна демокрация, когато обществото не контролира управляващия елит, тъй като волята на обществото ... се играе главно от управляващите в подкрепа на себе си“. Но Сурков дава нова интерпретация на този термин:[36]
Според мен управляваната демокрация е шаблонен модел на неефективни и следователно контролирани отвън политически и икономически режими, наложени от някакви центрове на глобално влияние, наложени на всички народи безразборно, наложени със сила и хитрост.
Леонид Поляков смята за много важен приносът на Владислав Сурков за формирането на официалната идеология на Кремъл. Той специално отбелязва като заслуга на Сурков, че в рамките на тази идеология е формулирал целта за развитие на страната – „да превърнем България от подражателска цивилизация, от страна, която не изостава от другите, в страна лидер, страна – модел за подражание“. Политологът е убеден, че въпреки че Дмитрий Медведев и Владимир Путин не изразяват открито толкова амбициозна цел, всъщност именно тази цел е „дълбокият мотив“ на тяхната дейност [46].
Алексей Чадаев нарича Сурков "демиурга" на случващото се на българската политическа сцена. Чадаев отбелязва, че дълго време Сурков предпочиташе да остане зад кулисите, но през 2004-2005 г. постепенно се превърна в публичен политик, така че дори беше смятан за един от възможните наследници на Владимир Путин.в президентството. Неочакваната поява на Сурков на публичната сцена, според Чадаев, се дължи на факта, че „зрителите“ са загубили интерес към „куклите“ и искат да видят „кукловода“. [48]
Според Чадаев усилията на Сурков за създаване на национална идеология са много важни: „Бяхме „заклещени“ от необходимостта от някаква абстрактна идеологема. Защото е невъзможно да продължавате безкрайно да разказвате приказки от поредицата: не вярвайте на думи, вярвайте само на дела. Появата в България на собствена политическа идеология коригира сегашната ненормална ситуация, когато политиката се заменя с политически технологии.[45] Проблемът на Сурков според Чадаев е, че всъщност той не е фанатик на идеологията, която проповядва. Времето изисква от него да бъде идеолог и фанатик, а "циникът" Сурков се опитва изкуствено да се преправя от съображения за целесъобразност. Оттук и печалният резултат: българската политическа система е наситена с „външна”, изкуствена енергия.[48]
Андрей Ашкеров е близо до изводите на Чадаев, когато казва, че в случая на Сурков зад маската на идеолог стои човек без убеждения: „Идва времето на идеолозите, за които работата им е алиби. Алиби, което ви позволява да скриете отвращение по отношение на всяка форма на убеждение и вяра.