Как искаш да живееш
Как искаш да живееш 1. Тежки са веригите на ежедневието... Тъжно Гледа времето през флагманите на покривите. Врани като скърцащи камъни Спори със света. Спиш... още спиш... Всички спим в тесните си килии. Ние сме...глухи един за друг...слепи.и т.н... Прах, подвластна на дъжда Утаява се... Колко тъжно...колко славно... Вятърът обърква следите на живота. А душата?! Въпроси за главното, И поредицата от дни, които забързаха Не се забелязва...Преглъщам лакомо Чист въздух... Миг се върти... Лист с молитва защото щастието лети нагоре В небето... Как искам да живея! 2. И щастието може да е твърде късно Спомняйки си... Твърде много загуби... Вратата беше широко отворена за нас до есента Невидим... Вярвате или не, Увити в туника от паяжина Като муха, предполагам до смърт … И аз се люлея като лист, живописен, отлитам...отлитам...отлитам?! Примамва със светлина жълтите прозорци. Неизбежност, невежество, болка?! Паяк заплетен пашкул... Вземи всичко! Спаси само любовта! 3. Клоните на живота са безславни съдби Отбити деца от гнездото... Годините милостиви ли са към нас? Съдиите... Не за нас бръмчат ли жиците?! Ние ли... Пеперуди в пепеляв разпад?! Или зимен сблъсък цвете, Кое разтвори пъпката си в неподходящ момент? И във вятъра гласът му Изплъзва се с прекъснато ехо?! Винаги е... Тогава слабоволие, ту ловкост Проявяваме във всичко... Непохватност... Боже мой! Как искаш да живееш.
Наталия, добър ден!
Как искате да живеете и обичате, но заобикаляйки любовта без отговор, опитваме се да контролираме вятъра, но не можем да избягаме от съдбата.
Струваше ни се, че се реем на криле, издигаме се все по-високо и по-високо, вдишваме свежест с облаците, изпращайки лентата на зората.
Така че звездите в небето светнаха, възможно е да ги докоснеш с ръка, но да се влюбишусещането е просто, силата на вятъра се носи от земята.
Защо лицето на добродушната домакиня в небето се промени толкова много, и винаги снежнобял лебед стана сив в мъгливата далечина.
Вятърът утихна и листата отслабнаха, крилете са същите, но вече не издържат, надеждата се изплъзва и се стопява, и слухът се оказа прав ....
Е, не мога без муха в мехлема. С усмивка, V*
Володя! Добър ден.
Вчера контролирах ветровете, Вчера всичко беше под мой контрол, И сънувах. над облаците Мога толкова лесно до сутринта
Летя. докосни небето, Tempted. влюби се в звезда. И днес се събудих: всичко е измислица. Ехо, замечтан звук.
Мухата в мехлема е като кост в гърлото. Тежък. крилата не могат да се повдигат. Или нещо, което Всемогъщият не е разбрал, Или бях толкова неясен.