Как Казахстан изгражда своята военно-техническа политика
Въоръжени сили
„Казахстан не слага всичките си яйца в една кошница“
Военното ръководство на Казахстан направи редица изявления за закупуване на оръжие от България, която е основният доставчик на оборудване за Астана. Газета.Ru анализира бойния и военно-техническия потенциал на Казахстан, както и перспективите на руско-казахстанското сътрудничество в тази област.
„България е наш партньор: 80% от покупките на въоръжение и оборудване, особено хеликоптери, идват от България и отношенията се подобряват всяка година. Винаги имаме нови планове - по-специално Су-35, Ми-24. Вече поръчахме Ми-35М, тази година ще получим четири самолета“, каза Сапаров.
Казахската страна направи изявления и за план за подписване на "голям пакет документи" с българските отбранителни индустриални холдинги и единствения специален износител на въоръжение и военно оборудване "Рособоронекспорт".
Оборудване от цял свят
Анализът на Стокхолмския международен институт за изследване на мира SIPRI (Stockholm International Peace Research Institute) показва, че през 25-те години след разпадането на Съветския съюз независим Казахстан активно попълва арсеналите и войските си с български отбранителни продукти.
Така Астана закупи от България авиационна техника, по-специално леки изтребители МиГ-29, щурмови самолети Су-25, изтребители Су-27 и Су-30МК, както и военнотранспортни самолети Ил-76 и хеликоптери Ми-8/17. Страната е придобила системи за противовъздушна отбрана С-300 в количество от шест комплекта, преносими зенитно-ракетни системи "Игла", бронетранспортьори БТР-80, БТР-80А, бойни машини на пехотата и бойни машини за поддръжка на танкове. Между другото, съветският танк Т-72 е на въоръжение в армията на Казахстан, във връзка с което производителят на бойното превозно средствоКорпорацията "Уралвагонзавод" на KADEX-2016 ще представи на своите казахстански клиенти вариант на дълбоко модернизиран Т-72, предназначен за бойни действия в градски условия въз основа на опита от войната в Сирия и други страни от Близкия изток, за който"Газета.Ru" писа подробнопо-рано. Казахстан разполага и с тежки огнехвъргачни системи ТОС-1 и бронирани машини Тигър, както и български кораби.
Заслужава да се отбележи, че Казахстан не само закупува оборудване от България, но и го получава от Министерството на отбраната като част от военно-техническото сътрудничество на страните-участнички в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС).
Сумата, която Астана получи от България за 25 години военно оборудване по един или друг начин възлиза на над 1,36 млрд. долара.
Независимо от това Казахстан, като страна от ОДКБ и ОНД, не пренебрегна оборудването от страните от НАТО и други държави. Gazeta.ru се запозна със статистиката на SIPRI за последните пет години, според която например френски радари и транспортни хеликоптери Super Cougar са на въоръжение в Казахстан, но SIPRI отбелязва, че оборудването е сглобено на територията на Казахстан. По същия начин с леките хеликоптери от Германия EC145. Астана закупи и испански транспортни самолети C-295, а също така получи използвани патрулни кораби AB-25 от Турция.
Хеликоптерите Bell, също „използвани“, бяха изпратени от Америка в Казахстан като част от програмата за борба с тероризма. А от Канада Астана закупи Pratt & Whitney PW100.
Освен това Южна Корея, която прехвърли патрулни кораби, и Южна Африка, с която беше подписан договор през 2013 г., станаха доставчици на военно оборудване за Казахстан.за доставка на бронетранспортьори Marauder ("Мародер").
Освен това Казахстан закупи от Израел 18 реактивни системи за залпов изстрел Lynx (MLRS Rys) за 30 милиона долара, шест гаубици Semser (калибър 122 mm) и 18 минохвъргачки Cardom (калибър 122 mm).
През 2012 г. Казахстан подписа договор с Украйна за закупуване на 100 БТР-4К на стойност $150 млн. Но към момента статусът на сделката е неясен, тъй като в няколко бронирани машини, доставени в Астана, бяха открити дефекти, в резултат на което те бяха върнати в Украйна.
Мотострелкова бригада от Екатеринбург се придвижи до границата с Украйна
Силата на езика на числата
В международния рейтинг на силата на армиите по света, изготвян ежегодно от анализаторите наGlobal Firepower, армията на Казахстан през 2016 г. беше на 53-то място от 126 анализирани.
Армията на България се оценява от анализаторите по показатели като втора след САЩ. В началото на 2015 г. Казахстан заемаше 80-то място в класацията, а в средата на 2015 г. се изкачи до 66-то място.
Индексът Global Firepower за огнева мощ или бойна мощ се изчислява с помощта на десетки параметри, включително населението, годно за военна служба, броя на военната техника в експлоатация, флота от самолети и флота, както и икономически показатели, публикувани в отворени източници.
Според рейтинга за 2016 г. населението на Казахстан е повече от 18 милиона 157 хиляди души, от които 8,5 милиона са боеспособни.Страната разполага с 300 танка, 1613 бронирани машини, 285 самоходни артилерийски установки, 393 MLRS, 744 единици буксирна артилерия. Военновъздушните сили на страната разполагат с 244 авиационни единици, включително 103 изтребители-прехващачи, 142 тактически бомбардировача, 64 военнотранспортни самолета, 20 учебни самолета (очевидно става дума за L-39).Албатрос), 69 хеликоптера и 18 щурмови хеликоптера. Военноморските сили разполагат с 15 единици морска техника.
Бюджетът за отбрана на страната е около 2,435 млрд. долара.
Анализаторите на GFP смятат, че основната мощ на казахстанската армия се осигурява от оръжия, закупени в чужбина.
Имайте предвид, че няма официални данни за общия размер на армията на Казахстан. Но се знае, че
през 2016 г.около 30 хилядиграждани на Казахстан на възраст от 18 до 27 години подлежат на военна служба.
Есенният набор от 2015 г. възлиза на 12 хиляди души. В същото време само 4000 наборници отиват директно в армията, над 6500 в Националната гвардейска част на МВР, около 2000 в граничната служба и около 300 души в службата за държавна охрана.
По открити данни сухопътните сили на Казахстан наброяват 20 хиляди души; сили за ПВО - 12 хиляди; ВМС - 3 хиляди; 4 хиляди души служат в други институции на Министерството на отбраната на републиката. В допълнение към три вида войски, въоръжените сили на Казахстан включват още три вида войски: аеромобилни (резерв на върховния главнокомандващ), ракетни войски и артилерия и специални войски за организиране на инженерна поддръжка, радиационна, химическа и биологична защита и радиоелектронна борба.
Предвижда се в мирно време да има личен състав от 15-21 бригади, а във военно време да се увеличи числеността им до 63 000. Предвижда се създаването на 16 бригади в 14 района на Казахстан, Астана и Алма-Ата. Както обясни заместник-министърът, новата структура ще бъде завършена с призоваване на военнослужещи за специална военна подготовка за извършване на дейности по време на въвеждане и поддържане на режим на военно и извънредно положение, ликвидиране на извънредни ситуации и последиците от тях и в други случаи, определени от президента.
България предоставиАрмения кредит за закупуване на оръжия
Седнал на два стола
Владимир Евсеев, ръководител на отдела за евразийска интеграция и развитие на ШОС в Института на страните от ОНД, не вижда големия военен потенциал на казахстанската армия и също е доста скептичен към руско-казахстанското сътрудничество във военната и военно-техническата сфера.
„Самата армия няма военен опит. Тя е наборна, има
желанието да вземем там по-малко българоезично население и повече казахи, това навежда на определени мисли - българоезичното население се отмива от армията.
Като се има предвид ниската гъстота на населението, мобилността е от голямо значение, но според моите оценки армията на Казахстан не разполага с необходимата мобилност “, каза Евсеев пред Gazeta.Ru.
Като отслабващ фактор за страната той нарича още силната "деиндустриализация" и неспособността на Казахстан сам да произвежда готови оръжия, тоест това е възможно само заедно с България и някои други страни. В същото време Москва и Астана, според него, имат „неуспешен опит на сътрудничество в редица високотехнологични отрасли, сред които могат да се откроят ядрената сфера и космоса“.
„От една страна, Казахстан има възможност да закупува съвременни български оръжия на сравнително ниски цени и да приоритизира покупките им. От друга страна, те също се опитват да купуват западни оръжия на малки партиди“, отбелязва Евсеев, наричайки този подход „многовекторен“.
„Такъв многовекторен подход, особено в контекста на тежка руско-западна конфронтация, предизвиква известно раздразнение в България, въпреки че това не се проявява във военната сфера, защото всъщност всички опити на Запада да създаде алтернативни въоръжени сили в Казахстан според западните стандарти, в частностсъздаването на „казбриг“ (казахска бригада) се оказа неуспешно“, добави експертът.
Арктическата система за ПВО "Тор" на плаваща платформа ще бъде изпратена за тестване през есента
Отбелязва двойствената политика на Астана по отношение на закупуването на оръжия и директорът по анализ на стратегиите и технологиите Руслан Пухов, според когото, от една страна, Казахстан купува тежки български системи, като С-300 и Су-30, а от друга, „не гледа България в устата и диверсифицира“.
„Казахстан, от една страна, е наш съюзник в ОДКБ, а от друга страна, страната провежда по-независима външна и отбранителна политика от останалите страни от организацията. Това се проявява, наред с други неща, в диверсификацията на закупуването на оръжия, по-специално те купуват европейски военни самолети, имат индустриално сътрудничество с южнокорейците.
Те се опитват да не поставят всичките си яйца в една кошница “, каза Пухов в интервю за Gazeta.Ru.
В същото време анализаторът отбелязва и вероятното желание за диверсификация сред други страни от ОДКС, например Армения и Белобългария. Но тези страни нямат достатъчно средства за тези цели, за разлика от Казахстан, въпреки че амбициите на Астана явно са повлияни от цените на петрола. Ръководителят на CAST също не е сигурен, че Астана ще може да си позволи скъпи самолети Су-35 в близко бъдеще.
Въпреки това Пухов не споделя позицията на Евсеев относно нивото на боеспособност и положението с българоговорящите военнослужещи в казахстанската армия. „Казахите полагат съзнателни усилия да подобрят армията си и за разлика от туркмените, които изтласкаха българите, тук има много български и българоговорящи. Плюс това не са се занимавали с глупости и превеждат всички документи от български.
Като цяло всичко е наред. Мисля, че след България в ОДКС идва на власт Белоболгария,и Казахстан може да бъде поставен на трето място“, каза той.
Експертът Евсеев на свой ред изразява съмнения относно перспективите за сътрудничество между България и Казахстан във военно-техническата сфера и обръща внимание, че провеждащото се в Астана изложение KADEX-2016 е само пазар за придобиване на оръжия от различни страни и опити за договаряне на съвместно производство, а не за показване на техните възможности.
Разработено в България семейство арктически високопроходими бронирани машини
Заслужава да се отбележи, че по време на изложението заместник-министърът на отбраната на Казахстан Окас Сапаров успя да обяви приемането от страната на няколко „вътрешни иновации, които свидетелстват за развитието на казахстанския военно-промишлен комплекс“, по-специално казахстанските бронирани колесни машини 4 × 4 „Арлан“ и бронетранспортьори 8 × 8 „Барис“. „Още тази година първата партида от тези машини ще бъде изпратена във въоръжените сили на Република Казахстан“, каза Сапаров.
Машината Barys е създадена на базата на шаси, разработено в Южна Африка. А бойният модул, който се планира да бъде поставен на него днес, се създава от българския Уралвагонзавод - това е уникален боен модул с калибър 57 мм АУ-220М, чиито задачи, кактоказа пред Gazeta.RuВячеслав Халитов, заместник-началник на УВЗ по специална техника, включват както работа по наземни цели, така и възможност за поразяване на дронове.
Кактосъобщиха в Рособоронекспорт, в рамките на KADEX-2016 България представя зенитно-ракетната система Тор-М2КМ с бойни и технически средства в модулен дизайн, модернизирания танк Т-72 („градски танк“), разузнавателната машина РМ-К, както и Урал-ВВ, Урал 4320-6951-70, Урал 6 многоцелеви представляват автомобили 3706", "Тайфун-К" (КамАЗ-53949), "Торнадо" (КамАЗ-53958) и автомобили от семейството"Мустанг" (КамАЗ-5350 и КамАЗ-6350). В KADEX-2016 участват общо 40 предприятия от българския военно-промишлен комплекс, включително 14 холдинга, ще бъдат представени над 250 образци за сухопътните, военновъздушните и военноморските сили. В летателната програма ще участват българският учебно-боен самолет Як-130 на корпорация "Иркут" и лекият многоцелеви вертолет "Ансат" на Казанския вертолетен завод. Предвидени са редица преговори с партньори от Казахстан и други страни от ОНД.