„Как прекарах това лято“ спечели най-добър филм на Лондонския филмов фестивал
Този фестивал дава широка панорама на съвременното кино: сред няколкостотин филма, показани за две седмици, има филми от почти всички континенти. Много от тях вече са представяни на други фестивали, така че подходът към награждаването в Лондон е коренно различен от този в Кан, Венеция или Берлин. Организаторите правят кратки списъци от много десетки заглавия и ги представят на компетентното жури. Така се определят най-добрият филм на фестивала, най-добрият дебют, най-добрият документален филм и се връчва наградата на най-обещаващия английски дебютант.
Списъкът с десетте най-добри филма на фестивала и следователно най-добрите филми на годината включва лауреатите от Кан Uncle Boonmee who see his past lives и Of Gods and Men, Black Swan на Дарън Аронофски и One More Year на Майк Лий, Sleeping Beauty на Катрин Бриила и 127 Hours на Дани Бойл.
Овесени ядки. Българският състезателен филм "Овесени ядки" беше показан на филмовия фестивал във Венеция.
Наградата за най-добър филм на Лондонския филмов фестивал беше дадена на Попогребски със следната изчерпателна формулировка: „Повдигайки основните теми на изкуството – изолация, отчуждение и човешко неразбиране – филмът „Как прекарах това лято“ е прочувствена психологическа драма, която се развива в брулените от вятъра простори на Арктика.
Режисьорът комбинира възхитителен образ с достойно за художник внимание към детайла и провокира актьорите Григорий Добригин и Сергей Пускепалис в интензивна и фина актьорска игра.
Филмът преобръща логиката на историята за ловеца и плячката, за да повдигне сериозни въпроси за живота и смъртта, състраданието и човешката устойчивост пред лицето на бедствието. Напрегнат, трогателен и разностранен по своя обхват, този филм е истински връх.съвременно кино“.
Този фестивален сезон е изключително успешен за българското кино. Овесената каша на Алексей Федорченко, известна във Венеция, току-що спечели в Абу Даби и беше поканена на още 48 (!) международни филмови фестивала. „Щастие мое” на Сергей Лозница също пътува активно. Но у дома успехът на тези филми по някаква причина е много по-малък. Тук има едно от двете неща: или нашият зрител не е узрял за тях, или не са създадени за него.
KP ДОСИЕ
Завършва Психологическия факултет на Московския държавен университет, след което се занимава с преводаческа дейност.
1997 - "Mimokhod" - късометражен документален филм, съвместна работа с Борис Хлебников.
2000 - "Хитра жаба" - късометражен игрален филм (заедно с Борис Хлебников).
2003 г. - Коктебел (заедно с Борис Хлебников). Филмът получи специалната награда на журито "Сребърен Георги" на XXV Московски фестивал.
2007 - "Прости неща". Филмът спечели главната награда на XVIII Открит фестивал на българското кино "Кинотавър".
2007 г. - поредицата "Съдебна колона" (епизоди "Честта на униформата" и "На живата стръв").
2006 г. - режисьорът дебютира като актьор в епизодична роля във филма "Комуникация".