Магнитен барабан
Магнитният барабанбеше устройство с компютърна памет, широко използвано през 50-те и началото на 60-те години на миналия век. Барабаните бяха използвани толкова широко, че компютрите, които ги съдържаха [какво?] често са били наричани "барабанни компютри" (англ. drum machines).
Структурно барабанът е голям бързо въртящ се метален цилиндър, чиято външна повърхност е покрита с тънък феромагнитен слой. Може да се сравни опростено с плоча на твърд диск, направена под формата на цилиндър, а не на плосък диск. Няколко четящи глави са разположени по една или повече образуващи на цилиндъра, като всяка от главите чете и записва данни на своя собствена отделна магнитна писта.
Съдържание
Магнитният барабан е изобретен от Густав Таушек (англичанин) през 1932 г. в Австрия.
Външна памет и RAM
За много [какво?] на компютри от първо поколение, барабанът, освен че се използва като външна памет, изпълнява функциите на памет с произволен достъп: на него се съхраняват изпълними програми и обработени данни. (Тогава външната памет се използва от такива носители на информация като перфоленти, перфокарти, устройства с магнитна лента.)
По-късно, в приложения като памет с произволен достъп, магнитният барабан беше заменен от памет върху магнитни ядра. Работеше по-бързо, нямаше движещи се части, времето му за достъп не зависи от местоположението на информацията (памет с произволен достъп, англ. RAM), така че се използва до появата на полупроводниковата памет.
Твърдите дискове замениха барабаните като външна памет, тъй като са по-евтини и по-вместими.
Производството на магнитни барабани бешепрекратено през 1970 г.
видео памет
Основната разлика между барабана и твърдия диск е, че главите са неподвижни върху барабана, достъпът до необходимите фрагменти (сектори) информация се осигурява от въртенето на барабана. Това означава, че времето за достъп до всяка отделна информация е по-малко, отколкото би било на твърд диск с движещи се глави и е средно половината от продължителността на едно завъртане на барабана. Контролерът изчаква данните да се доближат до избраната глава, докато барабанът се върти. Времето за достъп при магнитните барабани се определя изцяло от скоростта на тяхното въртене, докато при твърдия диск се определя както от скоростта на въртене, така и от скоростта на движение на главите по цилиндрите на диска.
В много приложения обаче времето за достъп беше неприемливо дълго. Затова програмистите често, когато пишат програми, оптимизират подреждането на информацията върху барабана, така че след обработката на част от информацията от процесора, следващата част от данните или програмния блок по това време просто пасва на главата на барабана. Това беше постигнато чрез внимателно измерване на времето за изпълнение на части от програмата и готовността на процесора да изпълни следващия блок от инструкции, поставяйки следващата част от програмния код върху барабана, така че в края на изпълнението на предишния блок от програмата да се „издигне“ точно под четящата глава. Този метод за оптимизиране на забавянията във времето поради последователен достъп до информацията на барабана се наричакоефициент на прескачане (коефициент)(англ. Skip Factor) илипреплитане(en: Interleaving (disk storage)) и все още се използва в съвременните контролери на твърдия диск.
В някои операционни системи от фамилията BSD, устройството /dev/drum (т.е.„барабан“) е името по подразбиране за устройство за размяна на виртуална памет, въпреки че барабаните не са били използвани за съхраняване на информация от дълго време.