Как работи плацебо ефектът
Кардиологът Ярослав Ашихмин за лекарства без доказана ефикасност, техните механизми на действие и клинични изследвания на ефектите на плацебо върху организма. PostScience
Доктор, практикуващ кардиолог
Плацебото е вещество без видими лечебни свойства, което може да се използва като лекарство или да маскира лекарството. Феноменът на подобрение поради употребата на такова лекарство се нарича плацебо ефект. Този ефект може да бъде проследен при редица психични заболявания, болков синдром, бронхиална астма, болест на Паркинсон, синдром на раздразнените черва, коронарна болест на сърцето и артериална хипертония.
Ефектът от използването на плацебо не е толкова надежден, колкото ефектът от използването на истински лекарства. Плацебото поради плацебо ефекта може да доведе до известно субективно подобрение на състоянието, но рядко лекува заболяването. Човек може да почувства подобрение в състоянието, което не се дължи на факта, че болестта е „отстъпила“. Например, пациентът може да се почувства по-добре на фона на употребата на хомеопатия, която действа точно поради плацебо ефекта.
Историята на употребата на плацебо в клиничната медицина започва много отдавна. Например, известният лекар Матвей Мудров, живял през 18-19 век, използва обикновени златни и сребърни прахове, които облекчават болката на пациентите. Едва след смъртта на лекаря става ясно, че смляната креда служи като основен компонент на тези прахове.
Медицина, базирана на доказателства, и принципи на разработване на лекарства Медицина, базирана на доказателства, и принципи на разработване на лекарства Как днес се тестват ефикасността и безопасността на новите лекарства Плацебо се използват в различни ситуации днес. Първо, плацебо се използва за облекчаванеболка на пациента, когато не са налични ефективни лекарства. Второ, предписва се за възможно подобряване на състояние, когато няма сигурност относно ефективността на съществуващо лекарство. Трето, използва се поради незнание - например, когато лекар предписва лекарство, като е сигурен в неговата ефективност, но лекарството не действа. Третата ситуация е най-опасна, защото лекарствата, които на пръв поглед изглеждат безопасни, могат да имат скрити странични ефекти, които се наблюдават след дълго време.
В осъществяването на плацебо ефекта участват голям брой различни неврофизиологични механизми: ендоканабиноидната система, допаминергичната, ендорфиновата системи. При използване на плацебо се активират определени области на мозъка: префронталната кора, предната част на зъбния зъб (преди това наричана „център на удоволствието“), представящото ядро. Включена е комбинация от психични и неврологични механизми. В този случай внушението играе важна роля. Например в едно проучване пациентите с мигрена са разделени на две групи. На една група е дадено плацебо, но й е казано, че това е силно лекарство против мигрена, Ризатриптан. На другата група е даден Rizatriptan, истинско лекарство за главоболие, но им е казано, че е плацебо. Нямаше разлика в ефективността. Тоест, думите на лекаря, че пациентът получава силно лекарство, са действали толкова ефективно, колкото и "Ризатриптан" сам по себе си. Но когато на пациентите беше даден "Ризатриптан" и им беше казано, че това е "Ризатриптан", ефективността на лекарството по отношение на облекчаването на главоболието се увеличи с 50%.
Интересното е, че плацебото изглежда по-ефективно, когато се прилага парентерално, като например чрез капкомери. Ако приложението на лекарството е чувствително към пациентите, тогава ефектът му е по-висок. Болкоуспокояващоефектът на плацебо при същата мигрена е със 7% по-висок, ако лекарят даде инжекция, а не предлага лекарството под формата на таблетки. И цената на лекарството също играе роля: ако кажете на пациента, че лекарството, което всъщност е плацебо, е по-скъпо, тогава то се оказва по-ефективно. Убеждаването играе много важна роля. Освен това наличието на психика дори не е необходимо, за да работи плацебо ефектът - има редица изследвания, които показват ефективността на плацебо при животни.
ЧЗВ: Молекулярно моделиране за лекарства ЧЗВ: Молекулярно моделиране за лекарства7 Факти за компютърно базираното разработване на лекарства Плацебо може да бъде сравнимо по ефикасност с лекарство при заболявания, при които намаляването на качеството на живот се дължи главно на психични разстройства и болка. Но трябва да помним, че такова подобрение на физическото състояние не винаги се превръща в подобрение на физиологичните параметри. Например плацебо ефектът се появява по време на Втората световна война. Когато лекарствата свършиха, контусените войници бяха инжектирани с физиологичен разтвор под прикритието на морфин и това намали болката. Но не винаги механизмът на действие на кондиционирания физиологичен разтвор има чисто психологическа основа. Например, в редица изследвания учените, за да облекчат болката, също доведоха до нервните влакна не аналгетици, а физиологичен разтвор. Оказа се, че физиологичният разтвор може по някакъв начин да действа върху нервните влакна и също така да облекчи болката. Ако основната цел на лекарството е да облекчи болката, плацебо може да работи и да постигне желания ефект. Но този ефект ще бъде по-малко дълготраен от истинското лекарство. Плацебо може да се използва за облекчаване на болката, но е много малко вероятно плацебо да излекува болести. Например хомеопатията, която само действапоради плацебо ефекта спомага за подобряване на психологическата картина на възприемането на болестта, но в същото време при никакви обстоятелства не елиминира самата болест.
Използването на хомеопатия е грубо нарушение на биоетиката в ситуации, когато има реално лечение или когато със сигурност се знае, че плацебото е неефективно. Освен това е забранено използването на хомеопатия при лечение на бактериални инфекции, сърдечни заболявания, ревматологични заболявания, за които вече са известни лекарства, които действат точно. С други думи, ако има лекарства с доказана ефективност, използването на хомеопатия е престъпно. Но ако няма лекарства с доказана ефикасност, както при лечението на SARS, приемливо е използването на плацебо.
В скорошно интервю британски учени отбелязаха, че имплицитно плацебо, тоест плацебо, което се предписва, когато лекарите се съмняват в ефективността на лекарството, е предписано от около 97% от лекарите, а чистото плацебо, тоест същият условен физиологичен разтвор, е предписано от 12% от британските лекари. Сред българските лекари чистото плацебо е още по-популярно. Това се дължи на факта, че хората в България често смятат, че клиничното наблюдение задължително трябва да включва парентерално приложение на лекарства. Затова в българската традиция на много пациенти се поставят капкомери с физиологичен разтвор, тоест с чисто плацебо. Когато оценяваме етиката на това събитие, трябва да вземем предвид културния фактор, защото много от тях наистина „помагат“ много.