ISIP - Неофициална външна културна политика като компонент на меката сила на САЩ
Най-ефективните инструменти за осъществяване на неофициалната външна културна политика, която разглеждаме, са американската телевизия, която излъчва за целия свят чрез сателити, а също така продава своите програми, филми, сериали на телевизионни канали в различни страни. Като цяло телевизията, както и цялата информационно-развлекателна индустрия, е неразделна част от съвременната култура на САЩ и Америка. Оценките в тази област на бизнеса са определящ фактор, за който се разгръща сериозна борба в конкурентната конфронтация на телевизионните канали помежду си.
Телевизията за американците е един вид идол, пред който страната се прекланя. Чрез телевизията до голяма степен се формира общественото мнение, възприятието на американците за околния свят и протичащите събития, като правило, от правилния прав ъгъл в идеологическа гледна точка.
Дори военните операции на американските въоръжени сили се представят от телевизионните канали като специално предаване, за което се отделя много ефирно време, включително в най-гледаното време, когато най-много зрители се събират пред екраните. Освен това репортажите от военните зони на канали като CNN се гледат предимно от зрителите на новинарски емисии в различни страни.
Според разпространената информация началото на американските бомбардировки на Афганистан и Ирак е съобразено с времето на новинарските емисии. Освен това има доказателства, че „бомбардировката на Либия от американски самолети през 1986 г. е била точно в началото на вечерните новини в САЩ. Мироопазващите операции от последните години първоначално се провеждат като телевизионни проекти. И те нямаше да са необходими, ако не можеха да бъдат показани по телевизията. Генерал от американската армия Дж.Шаликашвили в разговор за американската пропагандна политика каза: „Ние не печелим, докато CNN не съобщи, че печелим“ [12].
Що се отнася до радиоразпръскването, днес то играе значителна роля, но по-малко от телевизията. Тук специална роля винаги е имала радиослужбата „Гласът на Америка“, както и „Радио Марти“, които излъчваха в Латинска Америка, предимно в Куба, по време на разцвета на Информационната агенция на САЩ (USIA). По-скромна роля беше отредена на радиостанциите Liberty, Free Europe и Radio Free Asia.
Гореизложеното потвърждава, че телевизията е едно от най-ефективните средства за излъчване на американските културни ценности и неразделна част от американската и в по-широк план световна култура. Що се отнася обаче до противоречивото понятие „глобална култура“, това е тема на отделни дискусии в академичните среди, занимаващи се с проблемите на културната дипломация на САЩ.
Заслужава обаче да се отбележи, че тази теза не само не отрича, но и доказва, че така наречената съвременна глобална култура е изградена върху американския културен и цивилизационен модел с доминиращ компонент на масовата култура на САЩ, тъй като историческите и културни традиции и културни феномени на различни народи, асимилирани на американска почва, претърпяват промени, трансформират се, синтезират се и вече се появяват като американски културни продукти.
Музика и шоубизнес
Съвременната музикална индустрия в САЩ, която включва огромен брой различни тенденции, стилове и тенденции, тясно свързана с различни субкултури и младежки движения, с право е неразделна част от американската култура и един от нейните основни продукти.
Нещо повече, през почти целия 20 век музиката е един от основните компоненти на глобалното културно влияние на Съединените щати. Достатъчно е да споменем джаза, рокендрола, рока в цялото му многообразие, диското и накрая бързото нарастване на популярността в края на 20 век както в самите Съединени щати, така и далеч отвъд афроамериканската хип-хоп култура. Това не е пълен списък на американски музикални стилове и тенденции, които са станали глобални. И ако някои течения и тенденции в света на музикалната култура са възникнали не в САЩ, а например във Великобритания, то именно тяхното пречупване и развитие на американска земя е придобило изключителни размери и впоследствие е излъчено на цялата планета.
В Съединените щати има постоянно открито и негласно съперничество между източното и западното крайбрежие на различни нива, което на първо място се усеща в плоскостта на културните феномени. Два символа на Съединените щати - Лос Анджелис и Ню Йорк - представляват различни климатични зони. Разположени на бреговете на различни океани, те се различават по манталитет, начин на живот, навици и т.н., което до известна степен оставя отпечатък не само върху музикалната сфера, но и върху цялата култура.
През последното десетилетие има все по-голямо изместване на акцента в полза на културното господство на Западното крайбрежие на Съединените щати, предимно щата Калифорния, където, въпреки факта, че това е основен център на военно производство, което оказва влияние върху икономиката на страната, както и нейната култура, има важни изследователски институти, участващи в развитието на информационните технологии, както и центърът на американската развлекателна индустрия - Холивуд и най-големите телевизионни студия. Интересното е, че член на една от световноизвестните американски рок групи "Ред Хот Чили Пепърс" (RedHot Chili Peppers) C. Smith и лидерът на тази група E. Kiedis, попитани защо са нарекли една от най-популярните си песни и албума от 1999 г. „Californication“, отговориха, че пътувайки по света на турне, те от време на време се срещат с атрибути на американската и особено калифорнийската култура в региони, много далеч от Съединените щати, независимо дали в Азия или Европа. Това ги кара да мислят не толкова за тотална американизация, колкото за „калифорнизация“ на света. „Фактът, че „ние самите сме от Холивуд“ е изразен в думите на Антъни (вокалистът на групата - G.F.), в неговите стихове. Заглавната песен "Californication" е за това как той пътува и вижда как Холивуд и Калифорния са докоснали останалия свят със своята музика, дрехи и много други. И в това влияние има колкото лошо, толкова и добро. В тази песен всичко е честно”[14], - споделя мнението си Ч. Смит в интервю.
Такъв феномен на съвременната американска поп култура като хип-хоп не се ограничава само до музикалния стил, а е типичен пример за младежка субкултура, чрез която се упражнява може би най-интензивното културно влияние, формиране на привлекателен образ на Съединените щати сред младежите от различни страни по света и в същото време пряко или косвено осигуряване на техните национални интереси - културно присъствие в различни региони на света. (Неслучайно Департаментът по образователни и културни въпроси на Държавния департамент активно изгражда много от своите програми върху модни субкултурни явления, организирайки например международни фестивали за брейк денс, изпълнения на известни танцови групи и различни шоу програми).
Същото може да се каже и за атрибутите и модата за дрехи на отделни субкултури, тъй като някои тенденции в модата, преди това са били присъщи изключителносубкултури, бързо ги надхвърли, получи международно признание в резултат на популяризирането като атрибут на масовата култура и се превърна в стабилна тенденция в света на модата.
Телевизионна картина в клипова версия и кино, показващи епизоди от ежедневието на американската каменна джунгла, където животът на субкултурите, чийто необходим атрибут и символ е принадлежността към определен музикален стил, се превърна в неразделна част, доста ефектен и поразителен компонент, формират във възприятието на милиони зрители в различни страни, особено сред тийнейджъри, които са любители на всяко музикално направление и свързаната с него субкултура, определен образ на „страна на мечтите“, страна-източник на определена посока, страна, където тя е най-развита, масова, отворена, популярна, разнообразна. Бизнесът и държавата в контекста на външната културна политика на САЩ.
Износът на американска култура е неразривно свързан с интересите на големия бизнес, представляван от собствениците на най-големите медийни холдинги, телевизионни корпорации и т.н. Бизнес интересите играят решаваща роля, определяйки такива правила на играта в областта, където крайната и основна цел е реализирането на печалба. Американската популярна култура през втората половина на 20-ти век се превърна в продукт, който се използва широко в света.
Бизнес, който се интересува от възможно най-голям обем продажби на този продукт, опитвайки се да отговаря напълно на пазарните условия и в крайна сметка се стреми да реализира печалба, е пряко ангажиран в разпространението и популяризирането на американската масова култура. Регулирането на ситуацията в тази област се предвижда да бъде повлияно от координирана и балансирана политика на държавата за формиране на външна и вътрешна културна стратегия, както и политика на здравословнокултурен протекционизъм, където е много важно, противодействайки на безконтролния внос на второразредни „културни продукти“, да се спазва линията и да не се допускат ексцесии и превръщане в строга цензура. От своя страна това често отговаря на целите и задачите на външната културна политика на САЩ и още веднъж потвърждава факта, че в процеса на износ на американска култура, който е неразделна част от външната културна политика на САЩ, интересите на големия бизнес и държавата често съвпадат и се допълват взаимно.
Разглеждането на взаимодействието между бизнеса и държавата в процеса на осъществяване на външната културна политика на САЩ на неофициално ниво води до следния двусмислен извод. Използването на термина „политика“ в такъв контекст може да изглежда спорно и критиците имат право да възразят, че възприемането на целия поток на американската популярна култура се случва спонтанно и доброволно, като се влияе единствено от механизмите на пазарните условия. Въпреки привидната, на пръв поглед, правилността на подобни твърдения, другата страна на този процес е фундаментално важна тук.
Американската култура като ресурс на "меката сила" на Съединените щати е отделена от държавните инструменти и може да има обратен ефект по отношение на целите на американското правителство. Показателен пример е даден от Дж. Най: по време на войната във Виетнам „американската поп култура често преследва противоположни цели по отношение на официалната правителствена политика“[15].
Държавната политика е в състояние да засили или отслаби „меката сила“ на страната и съответно културата като неин компонент. Например след войната в Ирак през 2003 г. се наблюдава рязък спад в привлекателността на САЩ в очите на световната общност. Тази реакция обаче е предимнопо отношение на ръководството на държавата, а не на страната като цяло. Публиката в повечето страни продължава да консумира продуктите на американската популярна култура – музика, филми, телевизия и т.н., като по този начин се прави разграничение между политиката на правителството на САЩ и американската култура.
Особеността на "меката сила" се състои в това, че независимо от политическата ситуация, нейните инструменти продължават да оказват външно въздействие, поглъщайки до голяма степен негативния международен резонанс по отношение на официалната политика на Съединените щати. Именно тук терминът „неофициална културна политика” придобива нов смисъл и актуалност като един от най-ефективните ресурси на американската „мека сила”.
Според бившия френски министър на отбраната, който е цитиран в книгата си от J. Nye, американците са силни, защото могат да „вдъхновяват мечтите и стремежите на другите, благодарение на умението да създават глобален образ чрез своите филми и телевизия“ [16]. За разлика от официалния аспект на външната културна политика на САЩ, където основните инструменти са определени и добре познати, американската неофициална външна политика в областта на културата се характеризира с липса на конкретна информация и точни данни за механизмите за нейното осъществяване и за заинтересованите страни. Съществуват обаче ясни модели на неофициално външно културно влияние на САЩ.
В същото време изглежда необходимо да се посочи едно несравнимо по-значимо ниво на разглеждания проблем. Ако охарактеризираме посочения процес директно като политика, то принципно важно е да се отговори на следните въпроси: кой осъществява външната културна политика в нейния неофициален аспект, в чии интереси се провежда? Какви механизми са включени? Ако се дадепроцесът не е спонтанен, тогава от кого се използва и направлява? Има ли определени конкретни цели?
Вече беше споменато, че основните инструменти за осъществяване на американско външно културно влияние са медиите, преди всичко американските, които често са част от още по-големи финансови и индустриални империи. Ръководният персонал на такива компании, които формират американския бизнес елит, често е неразривно свързан и взаимодейства на различни нива с управляващия политически елит на Съединените щати, включително чрез целенасочен износ на идеологически „натоварени“ американски медии чрез техните медии.