Как реагирате на настойчивите продавачи в магазините за дрехи?

Възможно ли е да не се поддавате на подлите им ласкателства?

Случва се да казват истината, но напоследък не питам никого, опитвам се да вярвам на собствените си очи, а не на ушите, в които всички се изсипват. Спомням си обратната ситуация, една продавачка ме разубеди да си купя пола, сякаш ми трябва номер по-голям, но аз се вписах идеално в нея и я носих с двойно удоволствие!

Като цяло такива търговци са побеснели. В големите маркови магазини консултантите са тактични и не се натрапват. И на пазарите или малките търговски обекти нахлуват като лешояди.

Особено кавказките търговци и нашите жени под 50 години, езикът е толкова спрян и натискът е такъв, че хората пред очите ми взеха някакви китайски потребителски стоки на цени като в бутик, аз също бях заблуден така, някъде до 15-16 години.

Отговарям в зависимост от това, което ми висят на ушите: „Такъв продукт има навсякъде, не се лъжете, че тук е вълшебно (българско, кожа, хубав плат)“ „Аз сам знам какво ми трябва, няма нужда да съветвам“, когато започнат да пробутват нещо „Спокойно“. Сега, напротив, дори съм досаден, понякога в продължение на 20 минути ги убеждавам да се хвърлят и те хвърлят от 500 до 1000, основното нещо е да седнете на ушите си, като тях. Истината не работи за всеки.

Трябва да си внимавате на езика, а вие сте кавказци и дори нашите бойни търговци се натъкват. Да, и е необходимо да бъдете по-строги с тях)))