Как се чете "Зимна сутрин" А
Информация за учителя за анализа на всяка строфа
Цялатапърва строфа е обагрена с настроение на радостно очакване, утринна бодрост. Това се предава от възклицателни изречения в първия и последния ред, както и от обилната употреба на глаголи в повелително настроение: "събуди се", "отвори", "появи се". Нежни, закачливи призиви към „красавицата” придават на цялостната картина на сутрешното събуждане нотка на любовно забавление. Чувствата към „красотата” се сливат у героя с настроението на всеобщо ликуване.
Втората строфа е обагрена със съвсем различно настроение – тъжно, тревожно. Предава се както чрез директното назоваване на настроението („А ти седеше тъжно“), така и чрез оживения пейзаж с помощта на персонификации: „виелицата беше ядосана“, „тъмнина пометена“, „мрачни облаци“. Картината на вечерната, "запомнена" виелица открито контрастира с картината на слънчева сутрин. Така настроението на „днешната” радост и бодрост е още по-подчертано и изострено.
Контрастът на настроенията продължава и втретата строфа на стихотворението, където се изобразява образът на „великолепната” българска природа, която героят може да наблюдава от прозореца. Блясъкът, яркостта, красотата на пейзажа се създават с помощта на епитети, които предават характерните контрастни багри на българската зима: „Под сините небеса”, „блести на слънцето снегът лежи”, „Прозрачната гора сама чернее”. Поетът повтаря еднокоренните думи „блестящ”, „блести”, за да акцентира върху празничността на изобразения свят. Сравнението на снега с „великолепните килими“ допълнително подчертава тази ярка картина на ликуване и наслада.
В следващата,четвърта строфа, настроението на предходната строфа продължава и в същото време се очертава контраст спрямо нея. Тук има същия „блясък“ и настроението на радост и любов към света. Въпреки това погледът на поетасега обърнат не към външния свят, а към дома, лишен от триумф и блясък, но уютен, топъл. Настроението на блаженство, мечтателна релаксация се създава с помощта както на метафоричния епитет „кехлибар“, така и на персонификацията на „весело пукане“ и директното обозначаване на емоционалното състояние на героя „Хубаво е да мислиш. ". Но в края на строфата усещаме, че все още му липсва движение, ободряващо пространство. Новосменящото се настроение предава нетърпеливото възклицание на героя: „Но ти знаеш. ".
Това настроение на стремително движение и примамливо пространство продължава да бъде въплътено впетата строфа. Стихотворението обаче завършва с плавна мелодичност и неочаквана, контрастна тъга, породени от разкриващата се пред очите българска шир. Силата и енергията на душата сякаш се разтварят в този огромен "празен" свят. В последните редове има както прочувствен лиризъм („И бряг, скъп за мен”), така и скритата тъга на самотата, родена от съприкосновението на една крехка душа с безкрайната и вечно сияйна природа.
7. След това учениците формулират отговор на основния въпрос на урока:Какво настроение искаше да предаде поетът, като назова стихотворението си „Зимна сутрин“?
Доминират щастието, ликуването, блаженството и насладата, които са родени от любовта на героя и са свързани с прекрасното мразовито утро. В същото време хармоничното чувство на любов позволява на героя да се възхищава на различни, много контрастни прояви на природата, любовта и живота. Героят на Пушкин обича целия свят.
8. В бъдеще учителят провежда обобщаващ разговор за героя на поемата на Пушкин: „Героят на Пушкин изпитва много контрастни настроения.Какво може да се каже за такъв човек? ” За да отговорят на този проблемен въпрос, децата могат да изберат един или повече отговора, предложени от учителя и написанина дъската или дайте свой собствен отговор.
- този човек има дълбоки, силни чувства;
- той е несериозен, несериозен човек.
- той е влюбен и затова харесва всичко в живота: вечерната виелица, и утринната зора, и слънцето.
Разбира се, най-точният отговор е третият и изборът му от децата ще покаже, че анализът на текста е постигнал целта си: тяхното разбиране за сложния вътрешен свят на героя на Пушкин. Учителят обаче не трябва да настоява за тази опция, като дава възможност на учениците да изразят собственото си мнение за героя на Пушкин.
9. На последния етапсе работи върху изразителността на четенето "Зимна сутрин". Определят се темпото, обемът на четене във всяка строфа, проверяват се най-точните интонации. Учителят обръща внимание на думите и изразите, които са записани в таблицата. Те са основните носители на лирическото настроение и затова трябва да бъдат подчертани интонационно при четене.
10. У дома или самостоятелно в урока децата могат да изпълнят друга задача, насочена към развиване на способността да разбират значението на цветните епитети при разкриване на лирическото преживяване на стихотворението, както и да допринесат за развитието на въображаемото мислене, пресъздаването и творческото въображение на учениците. Учениците трябва даизберат цветове, които ще помогнат за изразяване на настроението на героя във всяка строфа, и да „нарисуват“ палитрата, прикрепена към дъската, с избраните цветове. Като „бои“ на децата могат да бъдат предложени предварително подготвени ленти от многоцветна хартия или плат.
Тази задача изисква нов прочит на стихотворението на Пушкин по отношение на идентифицирането на цветовата му схема. Децата трябва да намерят подсказки в текста. Може да се работи в пет групи, всяка от които се проверяваедна строфа, а след това представя своите „живописни открития“ за обсъждане.
1 строфа : "Слана и слънце!" (слънчев цвят), „към северна Аврора…” (Аврора е богинята на зората в римската митология; зората е розова).2 строфа : „на облачно небе“, „като бледо петно“, „мрачно пожълтя през облаците“ (мръсножълти, кафяви, кални цветове).3 строфа : „под сини небеса”, „сама прозрачна гора чернее”, „смърч ... зеленее”, „река ... блести” (сини, зелени, блестящи цветове).4 строфа : "кехлибарен блясък" (топло жълто).5 строфа : “в утринния сняг”, “пусти полета”, “гори, напоследък толкова гъсти” (бели, сиви цветове и - пустота?).