Как се е наричала първоначално столицата на Великобритания Първото име на Лондон и историята на неговия произход
Най-големият град във Великобритания и Европейския съюз – Лондон – е основан през първата половина на 1 век от н.е. Има дълга история, която е интересна и за разбиране на процесите, протичащи в съвременна Европа. Например малко хора знаят как се е казвала първоначално столицата на Великобритания и колко души са живели там до 400 г., както и кой я е населявал.
Основаване на града
Според древна легенда селището на мястото на съвременната столица на Великобритания първоначално се е наричало Троя Нова. Същата традиция го нарича основател на потомъка на Еней - Брут от Троя, живял през 1100 г. пр.н.е. Изследователите обаче смятат тази версия за напълно безпочвена. Така е прието периодът около 43 г. сл. н. е. да се нарича време на основаването на Лондон, а римляните, които нахлуват на острова под ръководството на император Клавдий, са основателите. Първоначално това е много малко селище, заемащо площ от 0,8 квадратни метра. км и се равнява на територията на съвременния Хайд Парк, а до началото на 2 век се разраства и се превръща в столица на римската провинция на Великобритания. Трябва да се отбележи, че по-голямата част от жителите са от различни части на континентална Европа.
Какво беше първоначалното име на британската столица?
Първият, който изследва произхода на думата "Лондон", е известният пастор Джефри от Монмут, живял през 12 век. В своя труд "История на кралете на Британия" той го свързва с името на легендарния владетел Луд. Въпреки това, за тези, които искат да знаят как първоначално се е наричала столицата на Великобритания, си струва да се запознаете с данните, получени от учени от Обединеното кралство през 1998 г. И така, първото селище на мястото на модернотоЛондон се е наричал Londinium, а думата най-вероятно идва от древната келтска дума "Plowonida", състояща се от два индоевропейски корена "plew" и "nejd", които се превеждат като "поток", "гребане" или "плуване" и "поток". С тази дума през 1 век пр. н. е. древните келти са можели да обозначат сегмент от Темза, разположен от устието до брода под Уестминстър. В техния език първо се трансформира в "Lundonjon", а след това се превърна в уелския "Lundein", от който римляните го заемат и започват да го произнасят като Londinium. Има и друго обяснение. По-специално, някои изследователи смятат, че името на града идва от латинската дума "Lond", което означава "диво място".
История на Лондиниум
Осемнадесет години след основаването си градът е нападнат от армията на кралицата на Ицените, Будили, която след смъртта на съпруга си повежда антиримско въстание. Губернаторът на Британия, Гай Светоний Паулин, осъзнавайки, че няма да има време да се подготви за защита, избра да изтегли войските си. В резултат на това Лондиниум е изгорен до основи, а жителите му – избити. Първото име на Лондон обаче не изчезва от картата на Римската империя, тъй като градът се възражда и в края на 100-та година вече е столица на Великобритания. Освен това населението му достига 60 хиляди души, което позволява да се счита за доста голямо селище в Римската империя по това време, където са построени базилика, обществени бани, амфитеатър и крепост, както и градският гарнизон. След 100 години Великобритания е разделена на Долна и Горна. Столицата на последния беше Лондиниум.
Лондиниум обаче не е единственото древно име на Лондон. Факт е, че през 4 век римляните го преименуват на Август. И така, отговаряйки на въпроса какво е било първоначалното име на столицатаВеликобритания, това име също трябва да бъде посочено. Скоро след това обаче римляните били принудени да напуснат тези места. Ето защо такова абсолютно римско име не се вкорени и само историците знаят за съществуването му.
Лондон през 5 век
Както знаете, римската окупация на Британските острови приключи през 410 г. Така, ако на първата част от въпроса, какво е било първоначалното име на столицата на Великобритания и колко души са живели там до 400, е лесно да се отговори, то с втората има определени проблеми. В края на краищата три десетилетия по-рано пиктите и шотландците достигат стените на Лондиниум, но са отблъснати и четири години градът е охраняван само от един легион. Така най-богатите римляни, които имали роднини на континента, започнали да го напускат, което довело до бързо намаляване на населението. Изоставеният град започна да се населява от представители на британците, но те също не искаха да останат в него и до края на 5 век Лондиниум беше напълно празен.
Как се казваше Лондон преди (при англосаксонците)
Територията по бреговете на Темза не можеше да остане необитаема дълго време. Ето защо не е изненадващо, че от края на 400-те години на нашата ера англосаксонците идват по тези земи. Те не се заселват в Лондиниум, а основават нов град. Това се е случило през 600-те години и правилният отговор на въпроса: "Какво е било първоначалното име на столицата на Великобритания при англосаксонците?", ще бъде Lundenwyck. Още през 8 век се превръща в основен търговски център и пристанище, където пристигат кораби от различни страни. Между другото, експертите в областта на лингвистиката отбелязват, че наставката "вик", съдържаща се в името на града, има специално значение. Факт е, че на староанглийски това означава "търговски град". Друго име - Лунденбург - се появява през 886 г., когатоАлфред Велики се заел с подреждането на изоставения Лондиниум, възстановил римските укрепления, построил нови и го превърнал в непревземаема крепост. Такива структури на англосаксонския език се наричаха "burh" и следователно новото име започна да съдържа такъв суфикс. Лунденбург, който заема територията на днешното Лондонско сити, много скоро става главният град на региона, а близкият Лунденуик в крайна сметка се превръща в малко селище, известно днес като Олдуич.
Сега знаете как първоначално се е казвала столицата на Великобритания и колко хора са живели там през първите векове след основаването ѝ. Така че можете да видите какъв гигантски скок е направил Лондон през последните 2000 години, от малка военна крепост до една от най-големите метрополни зони на планетата.