Как се пишат мемоари (Набоков за Бунин)
Разделът за рейтинг съдържа статистика за всички блогъри и общности, включени в основния топ. Рейтингът на блогърите се изчислява въз основа на броя на публикациите, достигнали върха, времето, през което публикацията е била на върха и позицията, която заема.
Тогава изглеждаха нещо подобно.
Друг независим писател е Иван Бунин. Когато го срещнах, той беше болезнено зает със собственото си остаряване. Още с първите думи, които си казахме, той с удоволствие отбеляза, че се държи по-изправен от мен, въпреки че беше с тридесет години по-възрастен. Радваше се на току-що получената Нобелова награда и, спомням си, ме покани в някакъв скъп и модерен парижки ресторант за задушевен разговор. За съжаление, не понасям ресторанти и кафенета, особено парижки - тълпи, бързащи лакеи, цигани, смеси от вермут, кафе, закуски, музиканти, които се скитат от маса на маса и други подобни ... Сърдечните разговори, признанията по Достоевски също не са мое нещо. Бунин, пъргав възрастен джентълмен с богат и развратен речник, беше озадачен от безразличието ми към лещарника, от който се бях наситил в детството, и раздразнен от отказа ми да говоря на есхатологични теми. Към края на вечерята вече бяхме непоносимо отегчени един от друг. „Ще умреш в ужасна агония и в пълна самота“, отбеляза горчиво Бунин, когато отидохме до закачалките ... Исках да помогна на Бунин да си облече раглана, но той ме спря с гордо движение на дланта си. Борейки се учтиво — сега той се опитваше да ми помогне — отплавахме в бледия облачен ден на един парижки зимен ден. Спътникът ми се канеше да закопчае яката си, когато изведнъж приятното му лице се изкриви в изражение на недоумение и раздразнение. Като отвори предпазливо палтото си, той започна да рови някъде под мишницата си. азпритече му се на помощ и с общи усилия измъкнахме дългия ми шал, който момичето по погрешка беше напъхало в ръкава на палтото му. Шалът се появи много постепенно, беше някакво размотаване на мумията и ние тихо се въртяхме един около друг, под лудото забавление на трите панелни курви. След като завършихме тази операция, мълчаливо продължихме пътя си към ъгъла, където се ръкувахме и се разделихме (превод на С. Илин) * .
*Всички цитати в публикацията са от книгата: Schraer Maxim D. Bunin and Nabokov. История на съперничеството.
За българоезичните читатели парижкият епизод е познат от 13-та глава на Други брегове, където акцентите са поставени малко по-различно:
Когато го срещнах в изгнание, той току-що беше получил Нобеловата награда. Беше болезнено зает с течливостта на времето, старостта, смъртта,-и с удоволствие отбеляза, че стои по-изправен от мен, макар и с тридесет години по-възрастен. Спомням си, че ме покани в някакъв-вероятно скъп и добър-ресторант за задушевен разговор. За съжаление не понасям ресторанти, водка, закуски, музика - и интимни разговори. Бунин беше озадачен от безразличието ми към лещарката и раздразнен от отказа ми да отворя душата си. Към края на вечерята вече бяхме непоносимо отегчени един от друг. „Ще умреш в ужасна агония и пълна самота“, каза ми той. Слабо момиче в черно, като намери тежките ни палта, падна с тях на ръце на нисък плот. Исках да помогна на стройния старец да си облече палтото, но той ме спря с махване на ръка. Борейки се любезно — сега той се опитваше да ми помогне — бавно се понесехме в бледия, облачен зимен ден. Спътникът ми се канеше да закопчае яката си, когато изведнъж лицето му се изкриви в изражение на недоумение и раздразнение. Заедно измъкнахме дългия ми вълнен шал, който момичето напъхаръкава на палтото му. Шалът излезе много постепенно, беше някакво размотаване на мумията и ние тихо се въртяхме един около друг. След като приключихме тази египетска операция, мълчаливо продължихме пътя си към ъгъла, където се сбогувахме. В бъдеще се срещахме публично доста често и по някаква причина между нас се появи някакъв депресиращ шеговит тон. ”
Както виждаме, в мемоарите си Набоков се опитва да представи тази сцена под формата на символичен разчет както с класическата българска литература (в лицето на Бунин), така и с българската емигрантска среда. Бившата учителка стана мумия.
До каква степен тези пасажи са верни? Съдете сами.
От Gare du Nord отидох до avde Vesailles с метрото, така че пристигнах с куфарите си постепенно каменен, мрачен и напълно изтощен. Тук ми дадоха стая в красив апартамент. Веднага щом започнах да разгръщам-беше около седем и половина-говорещият Бунин се появи в носа и въпреки ужасната ми съпротива „ми довлече вечерята“ на Корнилов (такъв ресторант). Отначало разговорът ни никак не вървеше - изглежда главно заради мен - бях уморен и ядосан - всичко ме дразнеше - и маниерът му да си поръчва лешник, и всяка интонация, и неприличните шеги, и умишленото раболепие на лакеите - така че по-късно той се оплакваше на Алданов, че постоянно мисля за нещо друго. Бях толкова ядосан (че отидох на вечеря с него), тъй като не бях ядосан от дълго време, но към края и след това, когато излязохме на улицата, изведнъж започнаха да пламват искри на взаимност тук и там, а когато пристигнахме в кафенето на Мър, където ни чакаше дебелият Алданов, беше доста забавно. Там зърнах Ходасевич, който беше много пожълтял; Бунин го мрази. Алданов каза, че когато Бунин и аз говорим помежду си и се гледаме, се усеща, че двама души работят през цялото време.кинематографски апарат. Ив ми каза много добре. Ал. как се оженил в Одеса, как умрял шестгодишният му син. Твърди, че появата - образно - на "Митя Шаховски" (отец Йоан) го е подтикнала да напише "Любовта на Митя". Твърди, че - добре, все пак е по-добре да го разкажеш устно. След кафенето тримата вечеряхме у Алданов, така че си легнах късно и спах лошо - заради виното.
Човек може само да се радва за Иван Алексеевич и Владимир Владимирович - те се забавляваха добре, първоначалният лед в отношенията беше напълно разтопен в крайна сметка, без намеци и недоволства.
Онзи ден имаше приятно парти, няма какво да се каже: тра-ла-ла, Алданов във фрак, Бунин в най-гадния смокинг Илюша в толкова тесни панталони, че краката му са като две черни колбаси, скъпа, стара Тефи. Бунин продължи да имитира моята „надменност“ и след това изсъска: „ще умреш сам и в ужасни мъки“.
Вчера Михайлов [П. А. Михайлов, близък приятел на Бунин, професор по право], донесе покварена книга на Набоков с царска корона на корицата над името му, в която има диви глупости за мен - сякаш съм го завлякъл в някакъв ресторант, за да говоря с него "сърце в сърце" - много прилича на мен! Граховият шут, с който ме наплаши едно време, че ме би и страшно му завиждам.
B. В. Набоков-Сирин пише на английски и издава книга, на чиято корица над името му незнайно защо е отпечатана кралската корона. В книгата има бегли бележки за писателите емигранти, с които се е запознал в Париж през 30-те години, има и страница за мен - дива и глупава лъжа, че някак си съм ме завлякъл в някакъв скъп български ресторант (с цигани), за да седна, да пия и да си поговорим с него, Набоков, "от сърце", както го обичат всички българи, но той издържане мога. Много прилича на мен! И никога не съм бил с него в ресторант.
Нека всеки сам си направи изводите от тази поучителна история. И ги споделете с всички нас. ------------------------------------------------ По материали: Шраер Максим Д. Бунин и Набоков. История на съперничеството