Как се разбират думите на Исус Христос „Дайте на този, който ви поиска“? Това означава ли, че трябва да помагате на всички
Отговор
Дай на този, който ти поиска (Матей 5:42), каза Христос. Но, пита блажени Августин, означава ли това, че не трябва да се отказва никаква молба? Длъжен ли беше Йосиф да изпълни искането на жената на Пентефрий, или Сузана – да се предаде на съблазняването на еврейските старейшини! Трябва ли да давам пари назаем на някой, който планира да ги използва, за да потиска невинните, или умишлено да ги харча, за да задоволи своите порочни капризи?
Трябва ли всеки, който поиска, да даде
Очевидно, продължава Августин, това правило подлежи на ограничения в някои случаи. Да, и в самите думи на Спасителя Августин вече вижда ограничение: под името на този, който иска, може да се разбере всеки човек, но към глагола дай не може да се добави добавянето на всичко, което той поиска.
Ако пуснете мързелив просяк, като му дадете указания за вредните последици от мързела, значи не сте го оставили без нищо, а сте му дали нещо, макар и не точно това, което е поискал. В този смисъл, според Августин, самият Иисус Христос тълкува тази заповед. Когато един от хората му каза:
Учителю! кажи на брат ми да сподели наследството с мен, тогава Исус отказа да изпълни тази на пръв поглед толкова лесна молба, отговаряйки: кой ме постави да ви съдя или разделям? Но в същото време даде съвет на околните:
пазете се от алчността, защото животът на човека не зависи от изобилието на имуществото му (Лука 12:13-15). Следователно командата дай означава: дай това, което е истинско добро за получателя; има подаръци, които е вредно да искаш и полезно да не получаваш; следователно отказът от такива подаръци съставлява най-съществената милостиня.
Това тълкуване на Августин не е такатрябва обаче да се отдаде широко значение. Ако всеки път влизаме в дискусии за това дали искащият ще е от полза да получи това, което иска, то поради невъзможността в повечето случаи да се реши този въпрос, вероятно ще се страхуваме да не навредим на молещия, като изпълним молбата му и затова ще се въздържим да изпълним Христовата заповед - дай на този, който те моли, тоест ще изпаднем в другата крайност.
Често човек, който поиска стотинка за хляб, получава отказ, защото, съдейки по външния му вид, е способен да работи. „Той (казват) трябва да работи, а не да проси; Грях е да се дават такива паразити!“ Не е ли грях да го кажем, без да се уверим, че човекът, който иска една стотинка, наистина е отказал да работи и е предпочел да проси? Всеки, който иска да работи, намира ли си работа? Не се ли случват нещастия и на трудолюбивите хора, в резултат на което те губят службата си, губят печалбите си? Какво? Всички те, като способни на труд да отказват милостиня? Ако откажете милостиня, тогава дайте работа и не оставяйте просяка без нищо! Ако той се отклони дори по негова вина, ако не намери работа, има нужда, гладува, тогава отказът да даде милостиня няма ли да принуди гладния да вземе с хитрост или да принуди това, което му е отказано? Дали тези откази ще го тласнат към престъпление? Случаите на кражби и грабежи, които се разглеждат в съдилищата, представляват много случаи на морален упадък поради неполучаване на навременна помощ. Нека не съдим строго онзи, който протяга ръка за милостиня; ако не можем да му осигурим работа и нямаме време да проучим внимателно причината за неговата бедност и начините да го върнем в предишния му коловоз, тогава е по-добре, без повече приказки, да му дадем каквото можем. Ако при такива обстоятелства дадем например десет на тези, които ни поискаха, и от тях деветсе окажем измамници и паразити и ще спасим десетия от истинско нещастие и дори ако милостинята към паразита беше грях, тогава няма съмнение, че спасяването на един съсед от смърт би изкупило тези девет гряха. Е, отказът на този десети, който наистина имаше нужда от него, нямаше ли да бъде тежък грях на душата на онези, които му отказаха? Не към ли такива ще се обърне Христос при последния съд над човешкия род с думите:
гладен бях, и не ми дадохте храна; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях и не ме приеха; бях гол и не ме облякоха; болен и в затвора, и не Ме посети (Мат. 25:42-43)?
Понякога се отказва милостиня на неработоспособен, например старец, само защото не е в дрипи и че му се дава от енорийското настойничество, за да наеме ъгъл и хляб; онези, които му отказват милостиня, се оправдават с думите: „Защо да дава? Той иска нещо, без което може да мине. Но нека този, който спори така, се запита: винаги ли иска от Бога само насъщния си хляб, или иска и нещо излишно? И ако той не се ограничава до молитва за хляб за днес, тогава как може да се надява да получи това, което иска от Бога, ако самият той отказва на ближния си, който го моли за нещо повече от парче хляб?
Вече казахме, че всички заповеди на Исус Христос се обясняват с основната Му заповед
обичай съседа си, както обичаш себе си. Така че, ако някога си зададем въпроса: трябва ли на този, който иска, да се даде това, което иска? - тогава безпогрешният отговор ще бъде подсказан не от студен разум, а от сърце, стоплено от любов към ближните. За да не изпадне в лицемерие в делото за вършене на добро, човек трябва да може мислено да се постави в положението на питащ ближен и да му съчувства, тоест да страда заедно с него с неговите страдания и да разбере желанията му; а ако желанията му не санарушават заповедите на Христос, след това задоволяват и, ако е възможно, сякаш собствените си желания.
Давай на този, който ти иска, и не се отвръщай от този, който иска да вземе назаем от теб (Матей 5:42). Ето как евангелист Матей ни предава думите на Исус, а евангелист Лука записва същата заповед със следните изрази:
На всеки, който иска от теб, давай, и от този, който взема твоето, не изисквай обратно (Лука 6:30).
Който прави добро на бедните, заема на Господа
„Като сте извършили добро дело – казва Златоуст – не търсете благодарност, за да ви бъде задължен Самият Бог, Който е казал: „Дайте заем на тези, от които не очаквате да получите нищо. Като имаш такъв длъжник, защо, като си го оставил, искаш от мен, бедния и беден човек? Сърди ли се този Длъжник, когато се иска дълг от Него? Или е болен? Или откажете да платите? Но не виждате ли Неговите несметни съкровища? Не виждаш ли Неговата неописуема щедрост? И така, искайте и изисквайте от Него, това Му е угодно. И ако види, че искаш дълга Му от друг, ще се обиди от това и не само няма да ти го върне, но и ще те осъди. В какво Ме намираш за неблагодарен, ще каже Той? Каква бедност си намерил в мен, че ме напускаш и отиваш при други? Давал ли си назаем на единия и искал ли си от другия? В края на краищата, въпреки че човек получи, Бог заповяда да даде. Сам Бог каза:
Който прави добро на бедните, заема на Господа (Притчи 19:17). Вие сте дали назаем на Бога; и изисквайте от Него! (Беседи върху Евангелието на Матей. 15).
Винаги трябва да помним това вдъхновено слово на светеца, щом се възмущаваме от неблагодарността на благословените от нас. Ако ние, като правим добро на нашите ближни (или, както е казал Христос, като използваме изрази, удобни за Неговите слушатели, като им даваме назаем), очакваме да получим от тях похвала, благодарност или подобна доброта, тогаванай-често ще ни се отплати с най-черна неблагодарност; и тази неблагодарност ще бъде достойно възнаграждение за това, че ние, правейки добро, не сме били незаинтересовани.
И ако заемате (т.е. правите добро) на онези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност имате за това? (Лука 6:34); тоест заслужаваш ли каквато и да е благодарност? В друг разговор Христос обясни, че правейки добри дела, правейки добро, ние изпълняваме само Неговата заповед, тоест Божията воля, и затова нямаме право дори да разчитаме на благодарността на хората.
Кой от вас, каза Той, като има слуга орач или овчар, като се върне от полето, ще му каже: Иди бързо, седни на трапезата? Напротив, няма ли да му каже: приготви ми вечеря и като се опасаш, прислужвай ми, докато ям и пия, а после ти яж и пий? Ще благодари ли на този слуга, че е изпълнил заповедта? Не мисли. Така и вие, когато изпълните всичко, което ви е заповядано, кажете: ние сме слуги, нищожни, защото направихме това, което трябваше да направим (Лука 17:7-10). Така че нека човешката неблагодарност не ни спира да вършим това, което Бог ни е заповядал! Нека не си приписваме доблестта или особените заслуги от изпълнението на задълженията ни към ближните! Нека не се отвръщаме от тези, които искат да се възползват от нашата готовност да помагаме на другите! Да, и помагайки им, ние ще помогнем напълно безкористно, без да разчитаме на никаква услуга или друга награда от тяхна страна.