Как съпругът ми се опита да ме убие - женско списание април
Не са много жените, преживели домашно насилие, които говорят за проблемите си, защото според статистиката тези, които не успяват да избягат от съпруг-тираник, често умират. Аз самият съм бил в това положение. Съпругът ми вече се опита да ме убие, но аз отново се върнах при него.
Избягала, пререгистрирала документите си за недвижим имот и се прибрала. Когато дойде да ме посрещне на летището, нямаше деца с него. Естествено попитах къде са децата, на което той ми отговори, че трябва да поговорим. В този момент той искаше развод.
Вместо да се държа като нормална съпруга, да бъда себе си, аз вече изпълнявах друго бягство в главата си. И не напразно! Разговорът за развода очаквано се превърна в кошмар.
В разгара на нашия „разговор“ той внезапно реши, че аз искам развод, което веднага го вбеси, защото поведението ми изобщо не отговаряше на очакванията му. След това ме размъкна в различни хотели в продължение на четири дни и дори каза на семейството ми, че съм изчезнала.
След това дойде до вратата ми, измъкна ме от колата и започна да ме рита. Цялата се изкривих, уплаших се, защото каза, че ще ме убие. И когато започна да ме бие и рита, сякаш се биех с човек, разбрах, че с мен е свършено.
Някак успях да допълзя до колата и да взема детето от задната седалка. Държах детето на ръце с надеждата да спре да бие. Но той продължи да удря.
Историите на съпругите на Хитлер, Иван Грозни, граф Дракула и други също толкова известни личностив нашия преглед Съпругът ми е чудовище>>
Колата е била паркирана близо до тръстикова нива. Захарната тръстика растеше навсякъде, но конкретно колата му беше на пясъчен парцел. Мислех, че е паркиралтук, за да ме погребе точно там.
С всички сили се опитах да стигна до тръстиковото поле. Бягство от мястото, където мислех, че ще бъда погребан.
Той ме би дълго време пред детето. Целта беше удушаване. През повечето време той ме хвърляше на земята и ме риташе. В такива моменти бебето излиташе от ръцете ми, аз падах отгоре му, а след това съпругът ми се опря на нас и се опита да ме удуши. Три пъти успях да го отблъсна. На четвъртия припаднах.
Но изведнъж той се обърна, за да провери дали наистина съм в безсъзнание, хвърли детето на земята и хукна към мен.
Успях да стигна до тръстиката. Поглеждайки нагоре, видях стъблата да се люлеят и си помислих: "Сега той ще ме намери." Тогава реших да се престоря на мъртъв. Или просто припаднал. Не разбрах колко време е минало. Когато излязох от храстите, него го нямаше.
Върнах се да намеря гащите си, но ги нямаше никъде. Нямаше и багаж. Успях да намеря само онези обувки, които по някаква причина изхвърлих от колата. Нямах представа къде се намирам, докъде сме стигнали.
Тръгнах да излизам от там към 19 вечерта - покрих се с голяма картонена торба кучешка храна, ако някой ме види. Но наоколо нямаше къщи. Мога да подсвирквам силно, затова пъхнах два пръста в устата си и подсвирнах колкото можах по-силно, но нямаше отговор.
В 00.45 ч. реших, че съм избягал достатъчно и дори да се върне, няма да ме намери. И тогава се уплаших и избягах обратно на мястото, където ме остави.
По някаква причина ми се стори, че той не може просто да ме остави и да отиде някъде, че ще дойде на себе си и ще се върне за мен. Междувременно отишъл в полицията и им казал, че жена му е изскочилаколи - изпаднала в нервна криза. Че се е случило на конкретна улица. Полицията тръгна по грешен път.
Когато видях светлината, едва се сдържах да не извикам. Изминах голямо разстояние, преди да ме намерят. Когато полицията се появи, бях много уплашен. Не се надявах, че ме търсят, не знам колко време са пътували до там.
В резултат на това имах 25 хематома на главата, две затворени чернодробни травми. Цялото тяло беше покрито със синини. Имаше непрекъснати ожулвания и порязвания по кожата, защото многократно ме беше влачил през пясъка. Детето също беше цялото в синини. Той го разбра правилно и вината е моя.
Все още е на свобода.
Преди ми се струваше, че нищо няма да ми се получи, че не мога да направя нищо и че никой не се нуждае от мен. Готово е. Сега, когато съм на терапия, знам кой съм и няма да позволя да се отнасят така с мен.
Станах силен човек. Вярвам в Бог. Сега имам втори шанс. Мога да разкажа историята си без страх да не ме нарекат лъжец, лъжец. За мен е важно.
Много е важно да уважавате себе си, да уважавате тялото си и да не се носите по течението. В крайна сметка това е основната ни защита, когато влизаме в близки отношения с партньор. Първо трябва да опознаете човека и едва тогава да дадете воля на чувствата си. В края на краищата, щом дадете воля на чувствата, сте вързани за ръце и крака.
Искам да защитя оцелелите от домашно насилие. Останете индивидуални. Върнете се към старото си аз. Намерете човека, с когото наистина искате да бъдете. И първо го опознайте по-добре.
Разказано от Изабел Флорес
Историята на Изабел е частот специална поредица от разкрития, събрани чрез консултантския център за подслон Good Shepherd, койтооказва подкрепа на майки и техните деца, жертви на домашно насилие.
Въз основа на Unconventional Apology ProjectПреведено от Ирина Зайончковскаяна вашата страница -->