Как воините на княз Невски се бориха със злите духове - това също е от цикъла, Общността на творчеството
Беше някакъв кошмар. Зли духове нападнаха селото. И принцът ни заповяда - Правете каквото искате, но това да не се повтори!
Отначало започнахме да говорим с жителите И студени тръпки преминаха по гърба - това е брауни от баня - те твърдяха - самият той, войнът на принца, съдия
Първо крадеше храна След това дрехи А сега и три момичета пострадаха от него Е, нищо му няма.
- Чакай малко. Не говорете много. Е, храна, дрехи, каквото и да е друго. Но момичета? Какво казват?
Попитах един тук Накратко, спомняте ли си? Е, че момичето вдига подгъва си И пъха голото си дупе в сенника на ваната Е, нали знаете, че тя така гадае за съдбата си! 3> И ако, общо взето, нищо, тогава браунито не искаше да й каже истината.
- да, има такова нещо, какво от това?
- от браунито? - така, но от кого друг? Нито аз, нито ти сякаш бяхме там.
- не само това - но какво друго? - така че момичетата забелязаха тази баня И тъй като не са свои, искат само да гадаят в нея.
- ясно, въпреки че нищо не е ясно.
Ние обградихме банята по всички правила и я запалихме И през нощта, на лунна светлина от нея изскочи гол мъж Човек С меч Дадохме му битка. Да . Мрънкането се оказа съвсем същото Ние петимата не можахме да го победим половин час. Но мрежите бяха хвърлени.
И тогава те разпитаха - ти, скъпи човече, кой? - Аз - говореше той враждебно, тихо - викинг - и защо си гол? - Паднах през леда Докато излизах, съблякох дрехите си във водата скри го във ваната
- Храна, значи си крал? - Аз, но какво, трябва да ядеш - защо не попита? - Да. Ще изляза гол пред хората, нали? Мислех да се стопля във ваната и тихо да си тръгна.
- добре, всичко е наред И какво стана с момичетата? Ти удари три
- Така че в началото бях изненадан самият аз Побутна голото й дупе до мен И то какво красиво. Е, как можах да устоя?
- добре, това е разбираемо - засмяхме се весело Ама защо са стояли на опашката за теб, а?
Викингът изведнъж се смути И сведе очи И някак странно, виновно Каза - татко ме научи, че ако Направиш нещо Значи го направи добре Така че опитах.
Излязохме от селото за шест - не се страхувайте, селяни, браунито няма да ви докосне повече Мъжете кимаха щастливо с глави А по лицата на жените четем Странна радост, примесена с тъга.