Какво е хиперзвукова авиация
какви са основните проблеми при създаването на такъв самолет, способен да развива хиперзвукови скорости?
Какви са перспективите за разработване на такива самолети?
каква е хиперзвуковата траектория на полета?
Няма ясна граница между свръхзвукова и хиперзвукова авиация. Критерият там е доста условен. Общоприето е, че границата между "супер" и "хипер" е 5М, пет скорости на звука. Всичко преди е свръхзвукова авиация. Всичко 5 или повече е хиперзвуково.
Все пак има някаква физическа основа за избора на точно такава скорост. При скорости от 5 M и повече се получава йонизация на въздуха в контакт с летателния апарат, което означава, че физиката на процеса на протичане става значително различна, а не същата като в случая на нейонизиран газ.
Проблемите са много, но основните са два. Двигатели и термична бариера.
Термичната бариера, тоест повишаването на температурата на кожата поради триенето на въздуха, започва да влияе дори на свръхзвукови скорости. Известният разузнавателен самолет SR-71A "Blackbird", който и до днес държи рекорда за скорост на хоризонтален пилотиран полет, е направен от титан (получаван между другото от СССР, чрез подставена компания; собствен титан в необходимото количество по това време в САЩ не е имало) именно поради много по-високата топлоустойчивост на титаниевите сплави в сравнение с алуминия. Но скоростта на SR-71A беше само три пъти скоростта на звука.
Вторият проблем са двигателите. Конвенционалните двигатели с турбокомпресор вече не могат да работят нормално при такива скорости на свободния въздушен поток, така че се използват линейно реактивни двигатели. Те изобщо нямат движещи се части, а желаните параметри се постигат чисто от геометрията на камерите на такъв двигател. Натискът растепоради скоростта, а геометрията на горивната камера е направена така, че предпочитаната посока на излъчване на горещи газове да е точно назад. Но за да може ramjet двигател да започне да работи, апаратът трябва да се ускори до доста впечатляваща скорост - по принцип такъв двигател не може да работи на неподвижно или бавно движещо се превозно средство. Поради това ПВРД се използват главно в крилати ракети, изстрелвани с помощта на бустер (ускоряващ двигател), който се задейства при достигане на скоростта на включване на ПВРД. Така че необходимостта от такъв ускоряващ двигател, който може да бъде задействан или разглобяем, или дори неподвижен, е друга трудност за такива устройства.