Какво е оофоректомия
Оофоректомията е хирургична процедура за отстраняване на единия или двата яйчника. Ако едновременно с това се премахнат и фалопиевите тръби, вече говорим за салпингоофоректомия. Обикновено двата яйчника се отстраняват при така наречената двустранна оофоректомия за рак на яйчниците и други генитални ракови заболявания, които могат да се разпространят в яйчниците, както и за инфекции, дължащи се на възпалително заболяване на таза. Понякога единият или двата яйчника се отстраняват за ендометриоза. В изключително редки случаи двустранната оофоректомия в комбинация с хистеректомия има добър терапевтичен ефект при изразен предменструален синдром. Въпреки това, преди да вземете решение за такива драстични мерки, е необходимо цялостно да оцените състоянието на пациента и да помислите дали е възможно да се ограничите до по-щадящи методи. Понякога и двата яйчника се отстраняват при жени с наследствена тежест за рак на тази локализация.
Обикновено се отстранява един яйчник - извършва се едностранна оофоректомия - при наличие на киста (неракова природа) с толкова големи размери, че не може да се изреже отделно, без да се засегне яйчника. Едностранната оофоректомия също се прави при рак или тежка инфекция в един от яйчниците, за да се предотврати разпространението на болестта в другия.
До 1970 г. на миналия век в гинекологичната практика по време на хистеректомия (отстраняване на матката) за доброкачествено новообразувание е обичайно да се отстраняват едновременно и двата яйчника, ако пациентката е в пременопаузален период, т.е. тя е на 45 години. Този подход беше мотивиран по следния начин: след няколко години яйчниците все още ще престанат да функционират естествено и рискът от развитие на рак на тази локализация или вероятността от опасна повторна операция е много висок. С една дума, лекарите предпочитат след отваряне на коремната кухинаи отстраняване на матката едновременно срязване на двата яйчника. Аргументът в полза на такова радикално решение бяха данните за способността на рака бързо да се разпространява в други органи, както и фактът, че в повечето случаи туморът не може да бъде диагностициран в ранен стадий.
Напоследък обаче много гинеколози преосмислиха този досега рутинен подход и заключиха, че ползите от него не надвишават недостатъците. В действителност, поради отстраняването на двата яйчника, една жена преживява преждевременна менопауза, тя има повишен риск от остеопороза и сърдечни заболявания, свързани с оофоректомия. Освен това има доказателства, че дори след настъпването на менопаузата яйчниците не спират да отделят андрогени (вирилизиращи, т.е. хормони, характерни за мъжа) и че техният дефицит може да намали сексуалното желание на жената. И накрая, самият рак на яйчниците все още не е добре разбран. Съдейки по данните от епидемиологичните проучвания, потенциалният риск за всяка жена през целия й живот да се разболее от рак на яйчниците не е толкова голям - само 1 шанс на 50.
С оглед на всичко казано по-горе, днес при отстраняване на матката за доброкачествено новообразувание на пациентката се предлага сама да направи избора - да запази яйчниците или да ги изреже. Ако една жена има наследствена склонност към рак на яйчниците, тя трябва да обсъди всичко подробно с лекаря си, тъй като тя има по-висок риск от развитие на тази патология в сравнение със средната стойност на други жени (5 процента на възраст над 50 години). Ако жената има в кръвта си копия на гените BRCA1 или BRCA2, чиято мутация е свързана с рак на яйчниците, рискът е съответно 16-60 процента. Има редки случаи, когато определено семейство има висока склонност към развитие на рак на яйчниците. Ако е така, лекарите препоръчват премахванеги за превантивни цели, когато жената навърши 35 години.