Творческа дейност на учителя
Секции: Музика
„Ролята на учителя е да отваря вратите, а не да прокарва ученика през тях“
Артур Шнабел, австрийски пианист и педагог
По правило в процеса на преподаване учителят предава на своя ученик частица от себе си, а в много случаи и от цялото си аз. Следователно, колкото по-голям е мащабът на личността на учителя, толкова по-положително влияние може да има върху израстването на личността на своя ученик.
Каквато и да е спецификата на предмета, много добри учители имат някои общи черти, които им позволяват да общуват успешно със своите ученици и да им предават знанията си.
Учителят заема в процеса на обучение като че ли междинно място между ученика и предмета, който изучава. За неговия ученик той може да стане или магически кристал, гледайки през който можете да видите магически, необикновено красив свят, или лупа, с която можете да видите невидими с просто око обекти, или мътен прозорец, през който светът може да изглежда такъв, че не си струва да напускате дома си заради него.
В системата „Ученик – Учител – Предмет“ учителят се оказва еднакво обърнат както към своя ученик, така и към предмета, който преподава. Това определя комплекса от личностни и професионални качества, необходими за неговата дейност.
Много е добре, ако учителят има определени постижения в своята област. Университетска диплома, награди от състезания и олимпиади, статии в списания, вестници, научни сборници, академична титла - всичко това може да бъде косвено доказателство, че учителят е постигнал това ниво на майсторство в овладяването на своя предмет, което доказва правото му да бъде учител. Въпреки това, дълбоко познание само по себе си във всекиобластите не могат автоматично да направят собственика си добър учител. Светът познава много музиканти, спортни треньори, учители по различни предмети, които със скромно ниво на личните си академични постижения успяха да осигурят на своите ученици безпрецедентен професионален и личен растеж. Това се случва, ако добрите (но не непременно изключителни) академични и професионални умения, знания и способности се умножат по набор от лични човешки качества на учителя. И тук на преден план излизат дидактическите и комуникативни способности на човек, който иска да се приобщи към мисията на учителя.
Дидактическите способности са способността да се предават знания по предмета на учениците. Познаването на даден предмет и знанието за това как трябва да се преподава предметът са донякъде различни области. Какъвто и предмет да преподава даден учител, той трябва да познава основните педагогически теории, въз основа на които може да се изгради учебният процес. Нека назовем сред тези теории L.V. Занков за обучението на дете "на високо ниво на трудност"; теорията за поетапното формиране на умствени действия от P.Ya. Галперин; концепцията на V.V. Давидов за приоритета в процеса на обучение на обобщени знания пред конкретни; концепцията за проблемно базирано обучение A.M. Матюшкин, който развива творческото мислене на ученика.
Характеристика на талантливите учители, които постигат големи резултати в обучението на своите ученици, е, че те могат да предложат едни и същи знания на учениците по различни начини, в зависимост от тяхното ниво на подготовка, психологически характеристики и съдържанието на други предмети на обучение.
Добрият учител при разработването на методи на обучение взема предвид не само индивидуалните характеристики на учениците, но и техните собствени силни и слаби страни. Друго важнохарактеристика е способността да се види изучаваното явление не само от собствената позиция, но и от страна на ученика, осъзнавайки, че това, което е очевидно за него, може да бъде напълно неразбираемо за неговия ученик.
Във връзката „Учител-ученик” водеща роля придобиват личностните качества на учителя, сред които най-важни са комуникативните и организаторските умения.
По време на диалогичното взаимодействие се запазва равнопоставеността на изразените преценки и всеки участник стимулира разсъжденията на своя партньор със своите твърдения.
При конформисткия стил на общуване участниците в диалога пасивно се съгласяват помежду си, но такова споразумение не води до промяна в техните собствени позиции, възгледи и мнения. В този случай няма положително въздействие върху индивида.
Когато двама души разговарят, взаимодействието им може да бъде два вида - субектно-ролева и личностна.
При първия вид комуникация учителят действа като учител по съответния предмет, разказвайки на ученика тайните на овладяването на своята професия, въоръжавайки го с умения, знания и умения, необходими за извършване на конкретни действия в областта, изучавана от ученика. Бизнес информацията, съобщена на ученика, не изисква учителят да се разкрие пред ученика като личност, като човек с присъщи силни и слаби страни.
С междуличностното общуване учебният процес се доближава до диалога на двама равностойни хора, всеки от които по някакъв начин активизира и обогатява другия. Създават се благоприятни възможности не само за професионалното израстване на ученика, но и за неговото личностно развитие. В този случай учителят помага на ученика да навлезе в цялостния свят на културата, да стане значима личност, допринасяща за социалния процес. Многоизвестният театрален режисьор и учител О.Л. Кнебел в книгата „Поезия на педагогиката”: „Това е удивително, сложно и вълнуващо общуване между учител и ученик. Вие се опитвате да разберете личността и правите всичко, за да помогнете на тази личност да се излюпи от черупката” (32, с. 52).
Само в този случай учителят, който преподава този или онзи предмет, от обикновен учител се превръща в Учител във високия смисъл на думата, оформящ характера на отношението на ученика към себе си, към изкуството, към другите хора, към обществото. Но това е възможно само ако самият учител е постоянно загрижен за проблемите на своето личностно израстване и развитие, ако има какво да каже на своя ученик в допълнение към знанията по неговия предмет.
Демократичният стил на общуване между учител и ученик се характеризира със следните характеристики:
- признаване на правото на ученика на независимост на преценката и насърчаване на такава независимост;
- изграждане на възпитателна работа върху насърчаване и стимулиране, а не върху заплаха от наказание;
- желанието за формиране на високо самочувствие и самочувствие, за което са изключени подигравки, забележки, раздразнителност и нетолерантност, които унижават детето;
- желанието на учителя да обедини учениците си в екип от съмишленици, за които успехите на едни не стават укор за други и учениците не се противопоставят един на друг;
- способността да вижда трудностите на преходния период и способността на учителя да проектира бъдещата личност на своя ученик въз основа на неговите наклонности.
Можем да характеризираме музикално-педагогическата дейност като имаща своя специална структура, обусловена от спецификата на музикалното образование, но подчинена на общите закони на теорията на дейността. Спецификата на мюзикълапедагогическа дейност в това, че решава педагогически проблеми със средствата на музикалното изкуство.
Музикално-педагогическата дейност съчетава педагогическа, хормайсторска, музиковедска, музикално-изпълнителска, изследователска работа, основана на способността за самостоятелно обобщаване и систематизиране на получените знания.
Музикално-педагогическата дейност, както всяка друга, съществува под формата на верига от действия, всяка от които съответства на определено ниво на формиране на музикално-педагогическите качества на специалист на определен етап от неговото обучение и квалификация. В същото време тя синтезира в себе си целия комплекс от педагогически и специални знания, взаимозависимостта на задачата и средствата за нейното решаване. Особеност на музикално-педагогическата дейност е наличието на художествено-творческо начало сред нейните компоненти.
Художествената дейност заема особено място в живота, тя е тясно свързана с творчеството. В работата на учителя по музика художественото творчество се проявява в способността да се провеждат уроци по музика и извънкласни дейности по интересен, вълнуващ начин, да се изпълняват музикални произведения ярко и образно.
Определяйки творческия процес като единен, цялостен феномен, в който всички негови аспекти са тясно свързани помежду си, учените подчертават водещата роля на образованието в развитието на творческите качества на личността. Редица изследвания показват, че най-голямата творческа активност в процеса на уроци по музика се проявява в независима музикална познавателна дейност, която допринася за интензивно мислене, интензивна работа на паметта, въображението (О. А. Апраскина, Н. А. Ветлугина, Л. В. Горюнова, Г. С. Ригина и др.)
Творческата дейност е сложно понятие, тя се определя като най-висшаниво на знания. Творчеството се проявява в подбора и обобщаването на определени житейски явления, в индивидуално уникална форма на тяхното възприемане и познание.
Творчеството на учителя до голяма степен се дължи на спецификата на неговата дейност, която е публична по своя характер, извършва се в определена аудитория и изисква умение да управлява своите чувства и настроения. Като цяло педагогическият процес е свързан с постоянно творческо търсене, тъй като учителят трябва да действа в променящите се условия на различни педагогически ситуации. В същото време творческият процес придобива двустранен характер: от една страна, творчеството на учителя, от друга страна, въз основа на използваните от него стимулиращи методи възниква творческата активност на учениците. Трябва да се поддържа творческото състояние на класа и да се превърне творческото търсене в общ колективен стремеж на учителя и учениците. Естествено, тяхната творческа активност не може веднага да се прояви напълно, но учителят постепенно, стъпка по стъпка, въвежда децата в това, развивайки потребността от самостоятелни преценки и оценки на възприеманите явления, събужда инициативата и творческото въображение.
В тази връзка трябва да се подчертае значението на изкуството на комуникацията.
Творческата дейност на учителя включва и педагогическа импровизация, която се обуславя от способността му бързо и правилно да преценява ситуацията и поведението на учениците и бързо да намира решение. От голямо значение за това е нивото на общата култура на учителя, неговата психологическа и педагогическа грамотност и научна ерудиция.
Творческият характер на музикалното изкуство открива особено големи възможности за творчеството на учителя по музика. В края на краищата, той се проявява не само в съзнанието, но и в интерпретацията на музикални произведения, базирани наосмисляне на композиторския замисъл, идея, художествен образ и смисъл на произведението. Решаваща роля в този процес играят музикално-слуховите представи, интелектът на музиканта, неговият музикален опит, владеенето на художествените изразни средства. От тези позиции трябва да се подходи към спецификата на творческата дейност на учителя по музика и да се ръководи творческата дейност на децата. В същото време трябва да се подчертае, че творческата дейност в областта на изкуството изисква от човек повишена емоционалност, образност на мисленето и богатство на художествени асоциации.
Водещият мотив, тоест основната мотивираща сила на творческата дейност на учителя по музика, е интересът към педагогиката и музикалното изкуство. Проявява се като потребност от възприемане, разбиране и изпълнение на музикални произведения, желание за дълбоки емоционални преживявания, желание да се запознаят учениците с музикалното изкуство, да се научат да обичат и разбират музиката.
Способността за творчество се развива на базата на постепенно натрупване на художествен опит. В този процес се активира творческото мислене, а самата дейност постепенно става все по-творческа. Повишаването на нивото на творческа дейност на учителя по музика, използването на нови ефективни методи за организиране на слушане на музика, работа с хор и изпълнение на инструмент има положителен ефект върху качеството на преподаване.
Всички форми на уроци по музика в училище, всяка дейност на учениците в класната стая и извън класната стая трябва да допринасят за тяхното творческо развитие, тоест да развиват у тях желанието за независимо мислене и инициатива. Творческото развитие на учениците може да се извърши от учител, който сам знае как да мисли и действа творчески.
Творческата дейност на учителя по музика зависи от редица обстоятелства: от условията, в които работи, от нивото на общото развитие на класа и музикалното обучение на учениците, от неговите лични качества.
1.„Учител-информатор“. Ценностната му ориентация се върти в плоскостта на материала. Пример без лична педагогика, в който "КАКВО" е по-важно от "КОЙ". Времевият натиск и количеството материал постоянно поставят учителя пред проблема: „Къде мога да получа допълнителни часове?“. Основните планове обаче ограничават и възпират такъв учител да се опитва да „закара децата в предметна резервация“, което кара учителя да си постави нова задача: „КАК това КАКВО ще бъде опаковано в рамка на часовник?“. Учител, който задава такъв въпрос и изгражда план за своите действия, преминава към ново ниво на професионално умение.
Играта на добър актьор не се вижда!
Реализирането на всички тези възможности за музикално обучение и възпитание е възможно само с помощта на висококвалифициран учител. Съвременният учител по музика трябва да познава добре научните основи на преподавания предмет и съвременните методи на обучение по музика в общообразователно училище, същността и спецификата на урока по музика и някои видове неговото изграждане. Но това все още не е достатъчно, тъй като съвременният учител не е просто многостранно образован човек с широка ерудиция в рамките на своята специалност, а преди всичко учител с добра психологическа и педагогическа подготовка.
Нивото на педагогическото умение на учителя се определя не само от изпълнението на образователни функции, но и от образователни, които се проявяват в единна система от педагогическа дейност. Учителят винаги е цялостен човек, същевременно в зависимост от конкретните задачи и от конкретната педагогикаситуации започват да надделяват някои личностни качества на учителя.