Какво иска Вася (Олег Косарев)
Какво иска Вася?
В нашия градски парк едно нежно магаре на име Вася търкаляше момчета и момичета в уютна многоцветна количка по алеите. Най-много Вася обичаше, когато мълчаливият му собственик на каретата, мустакатият и мил чичо Тимофей, сутрин бавно качваше в нея още малки ездачи, а след това Вася започваше да бърза бързо, шумно тракайки с копита по асфалта! Цок-цок-цок, покрай лехи и павилиони с газирана вода, покрай пейки със старци, покрай продавачи на балони, тичаше бодро, а самият той слушаше веселите детски разговори и детския смях! Той си помисли: „Колко е хубаво да забавляваш децата така! Ъъъъ! Това е щастието ... ”Когато го попитаха за нещо, той поклати глава, леко размаха рошавата си грива, сякаш мълчаливо се съгласяваше в отговор, и се опита още повече, редовно летеше в кръг. А тълпата деца, насядали в количката, се чувстваше като на празник! Е, Вася се претърколи. търкаля, търкаля ги, развява весело грива! Цок-цок-цок. Беше горещ ден една сряда. Слънцето безмилостно нагряваше земята. Децата искаха да се повозят още малко, а след това щяха да отидат на градския плаж. Реката беше точно до парка. Останалите летовници също бяха толкова горещи днес, че изчезнаха да се освежат малко. Паркът беше пуст, от реката се чуваше шумът и плисъкът на водата. Само в каретата на магарето се тълпяха малка, но неразделна тълпа деца. Но скоро децата слязоха от количката, събраха се да плуват. И тогава магарето Вася изведнъж извика, изшумя: - Ийори! Ийори! Дааа. - Защо крещи? - изненадани, спирайки се, децата. - Какво е той? Децата започнаха да се споглеждат и да се побутват въпросително. Магарето никога не е викало толкова силно и толкова жално. Всички се опитаха да разберат: за какво говори, Вася? И някой отмомичетата плахо предложиха: - Спри! Чакайте малко, приятели, разбрах го! Нека го вземем с нас! До реката не е толкова горещо, духа хладно ... Да отидем там и да разберем защо извика. Нека се охладим малко. - И ако грешим, ами ако Вася крещи за нещо друго? — отвърна предпазливо едно от момчетата. - Ами ако той, нашата Васенка, изобщо не иска да отиде до езерото? Да, и чичо Тимъти може да се ядоса ... И някой изведнъж уверено прочете стиховете, те звучаха така:
Е, какво си ти, наистина! Горещо е сутрин! И цяла седмица пожелава на децата да се плискат и веселят до вечерта - сутрин. Време е да се потопите в прохладната вода ! Вземете моя приятел Вася с мен Хайде да го вземем до реката, да тръгваме! Той ни търкаля в кръгове, оставете го да си почине.
Децата, след като изслушаха прекрасно стихотворение, решиха по следния начин: да заведат Вася на реката. Преди това те все още, разбира се, учтиво, всички в хор, поискаха разрешение от чичо Тимофей: - Чичо Тимофей, може ли да вземем Вася с нас на плажа? Пържене-а. Ние ще го изкупим и ще му дадем почивка. Нека детето има почивен ден днес, а?! И чичо Тимъти нежно погали гривата на Вася, с ослепително намигване, отговори: - Позволявам. Вие сте добри деца! Оставете го да се разходи с вас на прохлада, заслужи го отдавна. И бандата доведе Вася до реката. Той моментално млъкна, когато го отведоха към водата. Той тропна във водата, където беше малко по-дълбоко, така че вълните започнаха да се търкалят по гърба му. Магарето се усмихна блажено и поклати лукаво гривата си. Сега не беше горещо! Най-накрая той погледна настрани към брега, където децата бяха натъпкани в приятелска, весела компания, и каза, но вече тихо: - Ийори. И най-накрая се успокоих. Някой прошепна с възхищение: - Значи това поиска Вася днес, той иска да плува заедно с всички! И някой добави: - Това енека си починем. - Ура! Напред! - извикаха децата в силен хор и се втурнаха в реката! И тогава се започна нещо такова… Групите се плискаха, лудуваха, а сред всички тях едно магаре стоеше във водата, нечии ръце поливаха вода върху гърба на Вася, а той блажено присви очи и кимаше с глава! Гривата му беше рошава и блестяща, блещукаща от гъсти капчици на слънцето.