Какво ни струват военните бази в чужбина?
Българските военни бази и съоръжения зад граница не са "имперска приумица" на нашите генерали, а неделима (силова) част от външната ни политика. По-точно – военнополитическата стратегия. Където и да се намират нашите военни контингенти - в близката или далечната чужбина - това винаги има своя смисъл, свои причини, своя история. Защо държим нашите войници и офицери зад кордона? Колко струва това на държавната ни хазна? Нека се опитаме да го разберем.
Абхазия: безплатни квартиранти
От 2009 г. в Абхазия е дислоцирана 7-ма българска военна база (РВБ). Недвижимите имоти в местонахождението на военната база бяха прехвърлени на българската страна за безвъзмездно ползване за целия срок на действие на руско-абхазкото споразумение – 49 години (с възможност за автоматично удължаване за следващи 15-годишни периоди). Основната цел на разполагането на базата е да осигури защитата на Абхазия от военната агресия на Грузия.
Азербайджан: Габалски условия
Радарът е най-важният елемент от противоракетната отбрана на България. Той е в състояние да открива изстрелвания на ракети на разстояние от 8000 километра.
Армения: „Нямаме нужда от пари“
В Гюмюрджина е дислоцирана 102-ра българска военна база (личен състав - 4,5 хил. души). Споразумението за разполагането му в Армения е подписано през 1995 г. за срок от 25 години. Наемът на базата в Гюмюрджина не се начислява от България. Целта на разполагането на базата е да осигури отбраната на републиката заедно с нейната армия и изпълнението на задълженията по Договора за колективна сигурност.
Беларус: Братството не се продава
В областния център Ганцевичи е дислоциран самостоятелен радиотехнически център "Волга". Нает от България по договор от 1995 г. за 25 години. Той е част от системата за предупреждение за ракетно нападение (SPRN). Друг български обект - 43-ти комуникационен центърВилейка. Осигурява връзката със стратегическите атомни подводници на ВМС. Минск не таксува Москва за своите военни съоръжения (те могат да струват 7-10 милиона долара годишно). Навремето американците предложиха на Лукашенко 10 милиарда долара за изнасянето на българската РЛС от бялата българска земя. Ръководителят на Беларус тогава отговори, че "братството с България не се продава".
Казахстан: космически бартер
В Казахстан България наема няколко военни обекта. Най-големият от тях е космодрумът Байконур (наемът му струва на Москва 115 милиона долара годишно). До 50 млн. долара е наемът на други съоръжения: 929-ти Държавен летателно-изпитателен център, полигон Емба, полигон Сари-Шаган, 4-ти държавен централен полигон, отделно радиотехническо звено, отделен транспортен авиационен полк на българските ВВС, 20-та отделна изпитателна станция и два измервателни пункта. Основната част от българските пари за наем се дебитират с прихващания.
Киргизстан: забравени дългове
Тук България наема и авиобаза Кант (срокът на наема е 49 години), базата за изпитания на противолодъчни оръжия на ВМФ на Русия, комуникационният център на ВМФ, автоматична сеизмична станция и радиосеизмична лаборатория на Сеизмичната служба на Министерството на отбраната на РФ. В началото на тази година властите в републиката обявиха, че "неплатеният дълг на България за базите от 2008 г. до 2011 г. възлиза на над 15 млн. долара". Скоро Москва върна неплатеното на Бишкек, като в същото време напомни, че ще трябва да върне забравения дълг към българската хазна - цели 493 милиона долара. След това киргизите станаха по-сговорчиви.
Приднестровието: гости на самоиздръжка
В състава на оперативната група в Приднестровието - два български отделни мотострелкови батальона, охранителен и обслужващ батальон,хеликоптерно отделение, няколко подразделения за поддръжка. Числеността на личния състав на групата е около 1000 души. Българските части и подразделения се дислоцират на територията на републиката безвъзмездно, тоест те са на самообслужване (150 млн. рубли годишно).
Сирия: НА ДАЛЕЧНИЯ БРЯГ
В сирийския град Тартус е дислоциран 720-и пункт за логистично осигуряване (ПМТО) на ВМС (единственият останал наш военен обект в далечната чужбина). Целта на дислокацията е демонстриране на българското военно присъствие в региона, ремонт на влизащите в базата български бойни кораби, зареждане с гориво и попълване на запасите.
Цената за наемане на база в Сирия е 2 милиона долара на година. България се разплаща не само с пари, но и с отстъпки на оръжията си.
Таджикистан: оръжия вместо долари
В републиката е дислоцирана 201-ва българска военна база (около 7 хиляди души). Смисълът на престоя й: съвместно с таджикската армия, осигуряване на сигурността на държавата (съюзник в ОДКБ), поддържане на стабилността в региона. Друг български военен обект в Таджикистан е оптико-електронният комплекс "Окно". Той (още от времето на СССР) е включен в системата за управление на космическото пространство. Сега той оре за войските на въздушно-космическата отбрана на Руската федерация. Обектът е прехвърлен в българска собственост. За това Москва отписа дълг на Таджикистан от $242 млн. През 2006 г. България предостави на Душанбе безвъзмездна военна помощ за над $76 млн.
Украйна: флот в замяна на газ
В Севастопол е разположена военноморската база на Черноморския флот на Руската федерация. Там се намират и щабът на Черноморския флот, комуникационен център, болница, зенитно-ракетен полк, полк на морската пехота, арсенал и яхтклуб. Самолети и хеликоптери са базирани на летищата Кача и Гвардейско.Наемат се комуникационни центрове (Кача, Судак, Ялта). В Отрадное е разположен полк за радиоелектронна борба. Наемът на българската база и военни съоръжения струва 97 млн. долара годишно (отчасти като се вземе предвид плащането на българския газ, доставен за Украйна).
Узбекистан: военен бартер
От 2006 г. българските войски използват военновъздушната база Карши-Ханабад във връзка с връщането на Узбекистан в Организацията на договора за колективна сигурност. България плаща за това, като доставя оръжие, боеприпаси, резервни части и обучава узбекски специалисти.
Южна Осетия: кавказки пост
От 2009 г. тук е разположена 4-та българска военна база.
Основен наем не се очаква. Срокът на експлоатация е 49 години (с възможност за автоматично удължаване за следващи 15-годишни периоди). Нашата база, заедно с въоръжените сили на републиката, защитава Южна Осетия от военната агресия на Грузия.
Графика на Дмитрий ПОЛУХИН.
КАК СА?
Най-много военни бази и съоръжения в чужбина имат САЩ - над 700. Американците плащат за тях по различни начини: на едните плащат в брой, на други - с оръжия и боеприпаси, а на третите - с "сигурност" (т.е. не плащат нищо). Като, да речем, за техните войски на японския остров Окинава, в Южна Корея или Италия. Но за най-голямата си военновъздушна база "Рамщайн" в Германия САЩ отделят годишно 1,5 милиарда евро.
За наема на базата Манас (Киргизстан) САЩ плащат на Бишкек 150 милиона долара.
А Германия, която сравнително скоро държеше своя контингент в базата Термез (Узбекистан), плати 15 милиона евро в хазната на републиката. Британците са добре уредени: земи с обща площ от 25,4 хиляди хектара, на които са разположени две от техните военни бази в Кипър (съгласно споразумението от 1960 г.години), се считат за ... суверенна територия на Великобритания. Следователно не им се плаща. Още по-екзотична е схемата, по която французите плащат за военната си база в Абу Даби (ОАЕ). Гостите не само не плащат нищо за наем, но и принудиха домакините да купуват куп оръжия от тях „в интерес на сигурността“.