Какво отличава един вярващ от останалите
Основната цел в живота на вярващия е постигането на дълбока вяра.
Животът на човек се състои от много подробности. От момента на събуждане до момента, в който си легне, пред очите му изскачат много картини. Човек се събужда и го чакат сто отговорности. Всеки ден е ново изпитание за вярващия.
Между вярващия и невярващия има важна разлика – това е отношението му към светския живот. Вярващият знае, че всичко е под ръководството на Всевишния. Той знае, че всичко - болест и радост, успех и нещастие - идва от Бога, нито едно събитие не се случва случайно.
Вярващият се обръща към Всемогъщия в молитва, в поклонение и сила на духа. Той знае, че нито един лист няма да падне в тази вселена без знанието на Аллах. Той знае, че Всемогъщият, чиято власт и сила проникват в цялата вселена, ръководи хората и контролира събитията, както пожелае.
Вярващият се радва на благословиите от обръщането към Аллах и искрената вяра по всяко време. Физически той е въвлечен в събития, в светски дела, печелене на пари и трудности, но душата му остава настрана от всичко това. Има невидима стена между вярващия и този свят. Тази стена на подчинение и подчинение на Аллах, твърдост и безкрайна вяра в Аллах. Тази стена е толкова здрава, че нищо не може да я пробие. Нищо не може да смути, натъжи, разгневи този вярващ и нищо не може да доведе такъв вярващ до непокорство и недостатъчно поклонение.
Подобно на пророците (мир на праха им), те отделят душите си от живота на този свят чрез невидима стена и имат силна воля и непоклатима сила поради вярата и предаността си към Всевишния. Те знаят, че всяко малко нещо се случва под ръководството на Аллах.Те живеят за истинското, а не за повърхностното. Този невидим воал ги защитава от триковете на Сатана и заобикалящото зло.
Когато пророкът Юсуф беше в кладенеца и прекара дълги години в затвора, той не се възмути или разбунтува, въпреки факта, че беше невинен. Когато пророкът Муса случайно уби човек в битка, той не се разбунтува. Пророкът Нух не се разбунтува, когато загуби сина си, Пророкът Лут не се разбунтува, когато жена му умря, всички те останаха непоклатими пред Всемогъщия Аллах и се подчиниха на волята, която Той беше подготвил за тях.
Колкото и тежки да са били изпитанията, благодарение на вярата си те винаги са се справяли с тях, за да постигнат благоволението на Аллах. Те знаеха, че цялата власт и сила принадлежи единствено на Аллах и всяко изпитание е низпослано, за да подготви душата за вечен живот. Те гледаха на всяко събитие с очите на мъдростта и никога не приравняваха партньорите с Бог.
Наистина, Аллах не прощава, когато партньорите са присъединени към Него, но прощава всички други (или по-малко сериозни) грехове, на които пожелае. Който придружава Аллах, той измисля голям грях (4:48).
Приравняването на партньорите с Аллах е не само поклонение на някакви идоли, но също така означава почитане на хора и събития като независими от Аллах. Такива хора забравят за Всевишния в суматохата на ежедневието и преминават на страната на дявола. Политеизмът води до липса на подчинение, което от своя страна води до недоволство и нещастие.
Световните нещастия падат върху човешките плещи като тежко бреме. Шайтанът го обгръща и го отделя от Бога. Главата на човек е пълна с мисли за други хора и какво ще кажат. Той забравя, че те се подчиняват само на Аллах, в резултат на което се оказва в дълбок духовен шок. Вярващият събира цялата си воля и сила и се обръща към Всевишния впълна отдаденост и подчинение и по този начин се освобождава от светските тревоги. Така той издига стена от непроникване между истинското и повърхностното.
Зад тази стена остава живот, пълен с проблеми, тревоги и грижи, а вътре сърце, изпълнено с мир и надежда на Аллах. Вярващият трябва да изгради тази стена между себе си и земния живот и да насочи всичките си мисли, любов и внимание към Всевишния. Постоянната мисъл за Аллах и знанието, че всички събития се случват под Негов контрол, успокояват вярващия. Така се формира мъдростта, неописуем мир и хармония изпълват сърцето на вярващия.
Основната цел на живота на вярващия е да постигне дълбока вяра, която са имали пророците, живот в покорство на Всемогъщия. Раят е за тези.
Кажете: „Да ви кажа ли какво е по-добро от това? За онези, които се боят от Бога, Господ има райски градини, в които текат реки и в които те ще останат завинаги, както и пречистени съпрузи и доволство от Аллах. Аллах вижда робите (3:15).