Какво означава алергия - Определение за алергия
алергия в речника на кръстословицата
Речник на медицинските термини
състояние на променена реактивност на тялото под формата на повишена чувствителност към многократно излагане на каквито и да било вещества или компоненти на собствените му тъкани; А. се основава на имунен отговор, който възниква при увреждане на тъканите.
Имена, заглавия, фрази и фрази, съдържащи "алергия":
Тълковен речник на българския език. С. И. Ожегов, Н. Ю. Шведова.
-и добре. (специалист.). Променена реактивност на тялото, причинена от някакъв вид ми-н. вещества, чужди на тялото и изразени с различни болезнени състояния.
прил. алергичен, th, th. Алергични заболявания.
Нов тълковен и производен речник на българския език, Т. Ф. Ефремова.
и. Повишена чувствителност на организма към определени вещества, което е причина за появата и развитието на различни заболявания.
Енциклопедичен речник, 1998
АЛЕРГИЯ (от гръцки. allos - друг и ergon - действие) повишена или изкривена чувствителност на организма към някакъв алерген - вещество, което причинява алергия. Реакцията към алерген може да се прояви под формата на незабавна или забавена свръхчувствителност. Алергията стои в основата на т.нар. алергични заболявания (например, бронхиална астма).
Велика съветска енциклопедия
(от гръцки állos ≈ друг и érgon ≈ действие), изкривена чувствителност или реактивност на тялото към определено вещество, т.нар. алерген. Алергените могат да бъдат различни вещества - от най-простите (йод и бром) до сложни протеинови и непротеинови (полизахариди, съединения на полизахариди с липиди и др.), Както и отделни багрила, някои лекарства, като амидопирин(пирамидон), бутадион, барбитурати, хлоралхидрат, дигиталисови препарати, морфин, хинин, сулфаниламидни препарати, антибиотици и др. Алергените, които влизат в тялото от външната среда, екзоалергените могат да бъдат инфекциозни (патогенни и непатогенни микроби, техните метаболитни продукти, вируси и продукти от тяхното взаимодействие с тъканите) и неинфекциозни (домашен прах, животински косми, цветен прашец на растенията). , лекарства, химикали, като бензин, хлорамин, урсол и др., както и месо, риба, плодове, зеленчуци, горски плодове, мляко и др.) произход. Алергени могат да бъдат и тъканите на самия организъм – автоалергени: тъкан на очната леща, миелин на нервната тъкан, тъкан на щитовидната жлеза и тестисите. При определени условия други тъкани на тялото също могат да станат алергени, например сърдечна тъкан (с ревматизъм, инфаркт на миокарда), бъбреци (с нефрит), черен дроб (с хепатит), тъкани, увредени от изгаряния, радиация или излагане на студ, патогенни микроби, вируси, както и продукти от взаимодействието на микроби и вируси с тъканите на тялото (вижте Автоимунни заболявания). В отговор на навлизането на алергени в организма, в лимфоидната тъкан (далак, лимфни възли) се произвеждат антитела, които "неутрализират" алергена. При многократно въвеждане на алергена, производството на антитела се увеличава драстично; в резултат на взаимодействието на алергена с антитялото се произвеждат активни вещества (хистамин, брадикинин и др.), които нарушават пропускливостта на кръвоносните капиляри, причинявайки тъканно увреждане и възпаление, засягащи нервните рецептори.
Проявите на А. (образуване на кожен мехур, бронхоспазъм, развитие на възпаление и др.) Могат да се появят веднага след няколко минути или часове след излагане на алергена или след повече или по-малко дълговреме ≈ до няколко дни (туберкулинови реакции, някои видове екзема и уртикария).
И може да протича в различни форми. Алергичните реакции, които се развиват особено бързо и са много ярки (например анафилактичен шок, вижте анафилаксия), се наричат хиперергия; намаляване на алергичната активност ≈ хипергия; пълната липса на реактивност на организма се нарича анергия. Анергията се счита за положителна с намаляване на реактивността към причинителя на заболяването с вроден или придобит имунитет към него, отрицателна на фона на тежка интоксикация и изчерпване на тялото от инфекция (туберкулоза, пневмония и др.). Понякога състоянието на А. се причинява от един алерген по отношение на друг (например положителна реакция към туберкулин при дете след ваксинация срещу едра шарка). Това явление се нарича параалергия. Възобновяването на специфична алергична реакция след въвеждането на неспецифичен стимул (например възобновяването на реакцията към туберкулин при пациент с туберкулоза след въвеждането на ваксина срещу тиф) се нарича металургия.
За лечение на алергични заболявания се използват хормонални лекарства, антихистамини, салицилати и др.. Превенция: ограничаване или премахване на контакт с алергени, лечение на заболявания (например огнища на хронична инфекция), понякога водещи до А.
Лит.: Съвременна практическа алергология, изд. Адо А. Д., Полнер А. А. М., 1963. Желтаков М. М., Сомов Б. А., Алергия към лекарствени вещества, М., 1968 (библ. стр. 344 ≈ 88); Имунопатология, изд. от P. Grabar и P. Miescher, Basel ≈ Stuttg., 1963.
Алергия - свръхчувствителност на имунната система на организма при многократно излагане на алерген върху организъм, който преди това е бил сенсибилизиран от този алерген.
Симптоми: болка в очите, подуване, хрема, копривна треска, кихане, кашляне и др.