Какво означава тънък - Определение за тънък - Търсене на думи
Речник на медицинските термини
Имена, заглавия, фрази и фрази, съдържащи "тънък":
Тълковен речник на живия великобългарски език, Владимир Дал
малка дебелина; плосък или маломерен в диаметър, противоположен пол. дебел. Тънка хартия, канаваца; тънък слой сняг. Тънък конец, канап, стълб. Тънък лагер, - крака.
Много малък, фракционен, свободно течащ, рохкав в своята субстанция; течен, рядък. Тънко зърно, малко. Хубава бира, сев. течен, воднист. Изящна, филигранна сребърна изработка. Фино зърнесто брашно. Фин прах се просмуква навсякъде. В планините въздухът е разреден, рядък, течен. Етерът е най-тънката течност.
* Нежен, остър, чувствителен или проницателен. Деликатен слух, усет, вкус. Тънка мечта. Човек с тънък ум. Тънък глас, висок, топ. Изтънчен политик, сръчен, хитър. Където е тънко, там се къса. Боли ме да ходя тънко, мадам, измръзнете си чорапите! Неусетно, неусетно, неусетно (шенко) пропълзя, обедня, съсипа. Гражданите имат дебел, но къс, а благородниците имат тънък, но дълъг. Фино въртене, дълго чакане. Тънки крака, къса душа! в стаята за пушене Разреден фураж, оскъдни ниви, течна паша. За тънък да седне, а за дебел да легне. Нежно ea дръпна (песен), нямаше да се счупи! Аз съм малък човек, кожата ми е тънка. Моето момиче е умно, тънко преде, чисто точи, бели бели. Живее слаб и малък. Изтънченост, качеството на финото; финост, финост, тон, същото. Тънкостта на камбрика. Тонина от хартия. Финото на мрежата.
Тон, Калуга. слабините, където мускулите и кожата са тънки. Тънък, доста или прекалено тънък. - тост. прилагателно свойство. Тънко твърдо вещество. олон. тънък, строен, в сравнение с дължината или височината, слаб, слаб, дебел. тънъквисочина. Планинците бяха високи и слаби в лагера. Тънка дръжка на брадва, течна, на места тънка. -vost, собственост е. Църковен служител. тънък плат, заточване. Тончиите са изтъкани със злато. Исая. Тончак, слаб човек; тънка прежда и пр. Изтънявам какво, изтънявам, изтънявам, бол. с предлог -ся, страдам. Да потъне, да стане по-слаб от преди. Колкото повече се рендосва дъската, толкова повече потъва. Ризата щеше да потъне, а ти щеше да се оправиш (надебелееш)! Така че роклята да потъне (подновяване), а домакинята да я направи добра. Да изтънявам, да изтънявам. Изтънявам, изтънявам, изтънявам, потъвам. * Болезнено удавяне, изтъняване, хитрост. Изтънете листа от слонова кост с пемза. Стигна до дупката. Стеснете върха на иглата. Изтънете върха на писалката. Загрейте лентата с коване. Удавете шомпола, не се катерете. Изплакнете ръбовете. Объркал си, объркал си. Удавен до конец, изнемогващ. Ледът потъна, изтъня. Тя стана по-тънка, като оса, събра се. Изтъняване, изтъняване вж. действие върху глагол. мивка. Изтъняване, изтъняване, комп. от vb. мивка. Тончавка, слаба, стройна жена. Тоняк оренб. тънък, проницателен познавач на бизнеса, стоките. тонник м. тамб. тънко лятно палто. Тонка арх. космати гори, за улов на шафранова треска. Красавица с тънки вежди. - гласов певец -бигъл. - гранулиран мрамор. - плодове с кожа. - костна гънка. - клюнеста птица. - остър нож. Тази зима тънък лед е навсякъде, лед. - ленена прежда, фина прежда. Борзой с тънко лице. Тънкокрако копеле. Tonkonog, няколко житни растения с тънки, дълги корени, напр. Роа. Тънкокрак м. дългокрак паяк;
воден паяк. -носов французин. - предачка, - яряля, занаятчия да преде. - оребрен благородник. - руна овца. - пластова, - пластова, - пластова, - пластова гора. - аспид, - слюда. - барел пистолет, и - стенен пистолет, оръдие, същото. - стена църква. Тънък врат, врат около. който има тънък врат. -вълна овца, -вълна, финорунна.
Речникбългарски език. Д.Н. Ушаков
тънък, тънък; тънък, тънък, тънък.
Заемащи малко пространство в напречно сечение, в обиколка; противоположност дебел. Тънък слой пясък. Тънък тефтер. Тънък лист хартия. Сиви панталони обгръщаха тънките му крака. Максим Горки. И нечия запушена, тънка коса се плъзга и се развява около лицето. Блокирайте. Само паяжини от тънка коса блестят на празна бразда. Тютчев. Където е тънко, там се къса. поговорка. Тънки нишки. Тънка струна. Тънък плат. Тънко бельо. Тънки черва (част от червата между стомаха и дебелите черва; анат.). Тънък резен. Тънко (adv.) нарязан хляб. Тънък (adv.) подострен молив. ? Не голям, не груб, грациозен (за чертите на лицето). Фини черти на лицето.
Висок (за звуци). Тънък глас. Тънкото дрънкане на балалайка.
Лек и изискан, изящен, не прост, не груб (за източниците на вкус, мирис и т.н. усещания). Един час или два преди тънък обяд Невски проспект да се смила. Некрасов.
Тълковен речник на българския език. С. И. Ожегов, Н. Ю. Шведова.
-та, -та; -нок, -нка, -нко, -нк и -нки; по-тънък; най-тънък.
Малък в диаметър, в обиколка. Т. стъбло. Т. слой. Тънък плат. Нарежете сиренето на ситно. Където е тънък (в смисъл на приказка), там се къса (яде).
По тялото, торса (или части от него): тънък и тънък. Тънка фигура, тънка талия. Тънки пръсти.
Относно звуците: високо. Г. глас. 4.0 черти на лицето: нежни, красиво контурирани. Т. профил. 5. Изящен, не груб. Т. миризма. Добра работа. Т. намек. Фини разлики (въз основа на подробности). С фини думи. Фино отношение (деликатен, добър тон; иронично). 6. Остър, проницателен, интелигентен. Т. ум. Т. критик. Т. познавач. 7. Чувствителен, бързо възприемащ нещо. Ж. слух. Т. сън. *Тънък звяр (разговорно) - за хитър и сръчен човек.
намалявам тънък, -th, -th (до 1,2 и 3 стойности).
съществително финес, и (до 1, 2, 4, 5, 6 и 7 стойности).
Нов тълковен и производен речник на българския език, Т. Ф. Ефремова.
м. Този, който е много слаб, има тесни кости.
С малка, незначителна дебелина (срещу: дебел (2 * 1).
Изработен от, изработен от тънък или насипен материал.
Състои се от малък брой листове (за книга, тетрадка и др.).
прев. разгънете Прозрачен.
Малък в обиколка, в обиколка (срещу: дебел (2 * 2).
Тънка, тясна в костите.
Малка ширина; тесни.
прев. Красиво очертани (за състава, черти на лицето).
Състои се от малки или миниатюрни частици (обикновено за рохкави тела).
прев. Притежаване на висок тон; Високо.
прев. С изискан вкус, мирис и др. (за храна, напитки и т.н.).
Изискан, изящен (за дума, израз и т.н.).
Фино остроумен или изкусно завоалиран.
прев. Да има добри обноски; деликатен.
прев. Отличава се с дълбоко разбиране на скрити, незабележими подробности за нещо; проницателен.
Такъв, в който се проявява проницателност, дълбоко разбиране на нещо.
прев. Чувствителен, възприемащ и най-малките стимули.
Гъвкав, проницателен, способен да разбере недостъпното.
прев. Едва се вижда, едва се вижда.
Слаби, леки, едва забележими.
прев. Трудно за изпълнение, изисква голямо умение, умение.