Какво се случва в супермаркетите през нощта Или някога имаше цени, Светът около нас
Имало едно време цени. Те живееха на рафтовете на магазините точно върху стоките или до тях и бяха много разнообразни: големи и малки, със и без отстъпки, ламинирани върху метална пръчка и прости, хартиени, написани с маркер, разреден с троен одеколон.
Но едно нещо ги обедини: всички Цени изведнъж започнаха да се покачват. Може би необичайните летни жеги са се отразили, или са опитали "Растишка" от "Данон", или са полудели, накрая. Никой не знаеше отговора. Цените вървяха нагоре и нагоре, нищо не можеше да спре този растеж на бройлерите.
Дори съпругата на министъра на икономиката, която също понякога влизаше в магазина, ги гледаше недоволно, но все пак посегна към любимото си синьо сирене, което беше поскъпнало доста. Цените под нейния поглед бяха смутени, смутени, някои дори се опитаха да се скрият зад съседите си, но не можаха да направят нищо с необичайното им увеличение.
"Какво се случва? Някой да ми обясни? - възмути се двадесет и пет процента заквасена сметана, - С такъв живот можете да се вкиснете! Къде се видя, че за целия ден са ми купени само две торби? Те се разхождат, пъшкат, а след това се обръщат и носят кнедлите обратно в хладилника!“
„Това не е нищо“, отвърнал хлябът, „поне не се изразяват пред теб, а само пъшкат. И днес толкова се чух за нашите депутати и президента, че кората започна да се рони! А кифличките със стафиди на горния рафт са напълно сухи. Какво бихте искали? мацки!
Бутилка Oleina Oil блесна гневно със златната си страна на студената светлина на магазина: „Не! Просто си представи! Вместо мен взимат тази плебейска "диканка"! Сега тя е най-популярната! Всички защо? Защото е по-евтино от мен! И кой го провокира? Цени! Къде другадеотгледам нещо? Всички са тояга и тояга!“
Тук гласът беше даден от яйцата. Всички започнаха да говорят едновременно: "Кошмар!", "Беззаконие!", "Скоро ще струваме като Фаберже!" ...
Чу се невъобразим рев. Всеки, било то херинга, тоалетна хартия или глазирано сирене, се оплакваше от проблемите си и единодушно обвиняваше цените за тях! А те, горките, сгушени под град от претенции, неспособни да променят нищо или дори да възразят.
Тук, в пътеката между рафтовете, подпряна на пръчка, баба ми закуцука до рафта за хляб. Очите й се насълзиха зад дебелите стъкла на очилата й и от време на време тя поднасяше изпрана карирана носна кърпа до лицето си. Всички утихнаха. Баба протегна малката си суха ръка към градската питка, сложи я в кошницата и се наведе над етикета с цената. След като го разгледа, тя върна хляба на мястото му и започна да изучава картите с цените.
Преминавайки от един ценови етикет към друг (имаше доста за избор), баба най-накрая взе половин сив хляб и отиде до рафта с млечни продукти. Със същото внимателно обмисляне на цените, тя си сложи два пакета суроватка и едно от най-евтините нискомаслени млека. Без дори да погледне витрината с колбаси и сирена, бабата, подпряна тежко на тояга, се запъти към касата.
„Това е всичко“, тъжно издиша ряженката, „преди можеше поне да купи Бифидок, но сега какво?“
„Искам да се обеся, когато тя мине...“ – отговори унило суровопушеният колбас.
До късно през нощта стоките по рафтовете говореха, негодуваха и се оплакваха. След това светлините угаснаха и всички заспаха.