Календар на дейността на кръвосмучещите насекоми
Промяната на сезоните определя много ритми в живота на насекомите: събуждането на някои видове комари от зимния латентност, излюпването на ларви от яйца, които са презимували под слой сняг, появата на крилати кръвопийци. Въпреки че много сезонни явления редовно се повтарят от година на година, те може да не се появят строго според календара, а няколко дни по-рано или по-късно. Следователно циклите на развитие на насекомите, периодите на тяхната активност понякога идват малко по-рано или малко по-късно, отколкото в предишните години.
Някои изследователи, изучаващи животинския свят, разграничават шест сезона: зима, ранна пролет, късна пролет, ранно лято, късно лято и есен. Насекомите от година на година се развиват по определен график, поради календара на тези животни.
Съществува и дневен ритъм на активност на насекомите, дължащ се на периодични промени в осветеността, температурата, атмосферното налягане, влажността и други фактори.
Специално трябва да се спомене Culex pipiens molestus (Culex pipiens molestus), който се нарича обикновен комар. Той се е адаптирал към съществуването в градски условия, може да се размножава през цялата година в сиви мазета, където температурата е винаги над нулата. Неговите ларви могат да се развиват в мръсна вода (локви, бъчви и др.). И още една особеност: женските градски комари започват първото си снасяне на яйца, без дори да вкусят кръв. Те имат достатъчно от онези хранителни вещества, които ларвите са натрупали в мръсната вода на мазетата. Тези комари обаче могат да снасят второ яйце само след като вземат част от човешка или животинска кръв. И ако условията позволяват на женските да проникват в жилищни и офис помещения, те нападат хора дори на горните етажи. През лятото това не е изненадващо. През зимата следите от инжекции на женските често се бъркат с ухапвания от буболечки.
От 36-те вида конски мухи от семейство Tabanidae (Tabanide), живеещи в Централна България, на първо място по численост са така наречените същински конски мухи, на второ - дъждовните мухи, а на трето - щипките.
Метеорологичните условия като силен вятър, дъжд, мъгла, слана значително намаляват или напълно спират активността на всички компоненти на мушиците.