Картина "След дъжд" (Мокра тераса) Герасимов

Произведенията на известния съветски художник А. М. Герасимов принадлежат към реалистичното направление в изобразителното изкуство. В творческата му касичка има много портрети, натюрморти и пейзажи. Пейзажите на Герасимов са прости на пръв поглед, но във всеки от тях се намира нещо, което докосва душата и се помни дълго от зрителя. Картината "След дъжд" е различна от останалите творби на художника.
Съзерцанието на картината "След дъжда" поражда усещане за ободряваща новост в душата на всеки зрител. Околният свят, измит от дъжд, изглежда напълно нов и този нов поглед към познатите неща ви позволява да откриете невероятното не само в ежедневната реалност, но и в собствената си душа.
Описание и анализ
През 1935 г. Герасимов отива да си почине и да се оттегли за творчество в родината си в град Козлов. Тук е създадена така обичаната картина.
Картината „След дъжд” е нарисувана спонтанно, буквално на един дъх. Това обаче не е моментно творение. Художникът се е подготвял дълго време за създаването на тази творба. Той прави скици от природата на зеленина, трева и различни предмети, мокри от дъжда. Познати на Герасимов признаха, че това преживяване му е било особено приятно.
Сестра Герасимова в мемоарите си описва процеса на създаване на картина: този ден започна силен летен дъжд. След него всичко наоколо изглеждаше особено живописно и свежо - водата, блещукаща от цветове на слънцето, блестеше по пода на верандата, листата и пътеките; над дърветата беше безоблачно, измито от дъжда небе.
Възхитен от гледката, която се откри, майсторът грабна палитрата и застана до статива. За броени часове той рисува най-живописното платно, което става едно от най-успешните мутворения. След като показваше картината на различни верниги заедно с другите си творби, Герасимов с известна изненада отбеляза, че именно тя се радва на особено внимание на публиката.
Защо тази лека поетична творба е толкова привлекателна за обикновения зрител? Картината изобразява на пръв поглед обикновен пейзаж - ъгъл на веранда с резбовани парапети и малка пейка покрай тях.
Вдясно, леко нарушавайки композиционния баланс, художникът е поставил стара маса и ваза с цветя. На левия план виждаме пода, както и пейката и парапета на верандата. Капки вода блестят и трептят върху всички изобразени предмети. Точно зад верандата се вижда градина, мокра от скорошния дъжд.
Цветовете в картината са кристално чисти и основни - сочното зелено на мокра зеленина, тъмният бронз на мокрото дърво, небесносиньото, отразено в локвите, разляти по пода на верандата. Отделен цветен акцент е букет цветя във ваза - интензивен розов цвят е успешно съчетан със зелени и бели щрихи.
Картината не предизвиква усещане за пресилено. Образите, създадени от художника, са свежи и правдиви, отличават се с лекота и чистота – в тях се усеща виртуозността на четката на художника. Каква е причината за такава удивителна автентичност?
Когато работи върху картината, Герасимов използва изключително усъвършенствана техника на рефлекси. Тази живописна техника включва внимателно изучаване на малки, но важни детайли от композицията.
В случая на картината „След дъжд“ ключовите точки, благодарение на които се постига специално състояние на свежест и чистота, са отраженията на светлината и отраженията: сочните зелени щрихи по стените на верандата са отражения на зелена зеленина; розовите и сини петна по масата са отражения, оставени върху мокра повърхност от букет цветя.
Цялата картина е сякаш пронизана от сложни преплитания на светлина и сянка. В същото време сенчестите зони не предизвикват потискащо усещане у зрителя, тъй като са направени в много цветове и цветно. В картината има много сребърни и седефени нюанси - по този начин художникът предава множество слънчеви отблясъци върху мокра зеленина и мокри повърхности на предмети. Работейки върху създаването на живописния ефект на мокри повърхности, художникът прилага техниката на остъкляване. В процеса на използване на тази техника боята се нанася върху платното на няколко слоя. Първият удар е основният, следващите са леки полупрозрачни удари. В резултат на това изобразените повърхности изглеждат лъскави, сякаш са лакирани. Това е особено забележимо, когато се разглеждат фрагментите от картината, които изобразяват участъци от дъсчен под, пейка, плот на маса.
Букет цветя под формата на контрастно ярко петно е изрисуван с подчертани широки пастообразни щрихи, благодарение на които цветята във ваза изглеждат обемни и естествени.
Правилно поставените светлинни акценти също заслужават внимание. Те правят образа на платното жив и малко тържествен. Източниците на светлина са разположени извън равнината на платното - някъде зад дърветата. Светлината в картината е дифузна, приглушена, не попада в очите, което създава ефекта на лятното слънце, надничащо през облаците, което е преминало обедната граница и е започнало да залязва.
Дърветата, изобразени на заден план, изглеждат изтъкани от огромен брой витражи, трептящи със зеленикави нюанси. Те са осветени по контура и така се открояват от цялостната композиция. В този случай Герасимов успешно използва специална техника, наречена в изобразителното изкуство фоново осветление - подчертаване на обратната страна на изображението.
Картината е доминирана от свежо приповдигнато настроение. Художникът успя надеждно да предаде поезията и специалния чар на най-обикновените неща.
Искреността на чувствата, които Герасимов успя да изрази в работата си, зарежда зрителя със специална енергия на свежест. За тази картина майсторът получи Голямата награда на изложба в Париж. По-късно художникът си спомни с какъв ентусиазъм е работил върху създаването на това платно. Може би затова работата се оказа толкова възхитителна и правдива.