Казвайки Fresh
Не съм лингвист, изобщо. Но наскоро ми стана интересно, това е израз за краката в ръцете. Опитах се да намеря произхода му, но не го намерих.
Затова се появи интересът. Шефът ми е стар. Роден през 1936 г. изглежда. Разказах много интересни истории, но ще ги запиша по-късно. И така, един ден си говорихме за някакъв епичен провал и той казва - "както в онази рима:
Момче е блъснато от трамвай.
Всичко мина добре.
Хвана главата си под мишницата,
Крака в ръце и тръгна.
Когато чух това, затворих. И така, ето го, както се оказва. Или стихът е второстепенен?
Аспекти на съжителството
Рус в пословици и поговорки
Важно за народните пословици и поговорки на източните славяни:
От всички източни славяни само българите в своите пословици и поговорки наричат себе си и своята страна Рус;
Украински и белобългарски пословици и поговорки Рус не се знае и не се споменава.
На Русь една мъка от ума е най-известната българска поговорка, в която се споменава Рус. Според някои сведения именно тази поговорка е дала на Александър Сергеевич Грибоедов името на известната му комедия („Горко от ума“).
Но украинският фолклор, както и белобългарският, изобщо не познават такава държава като Рус - няма нито една украинска или бялобългарска поговорка или поговорка, в която да се споменава Рус, НИТО ЕДНА!
За културните различия
Кратко предисловие: Омъжих се за норвежец и съответно живея в Норвегия от малко повече от 4 години. За мен беше доста лесно да променя традициите, начина на живот и като цяло да се адаптирам към нова страна, първо, аз лично смятам, че те не идват в странен манастир с техния устав и дори да планирам да живея остатъка от живота си тук, е по-добрезапочнете да живеете "по норвежки" веднага. Това се дължи на малко по-различно отношение към много глобални неща, като празници, пари, приятелство и битови дреболии. Но 30 години живи в България не се забравят и искам да разкажа за този български "нюх" в нашето норвежко семейство, след поредното недоумение на съпруга ми. Публикацията е забавна и не внушава дълбок смисъл)))) снимките са само за разделяне на параграфи, всичките мои.
Днес съпругът ми отвори тенджера със зелева супа, която беше престояла няколко часа и искаше да напусне къщата)) добре, необичайно е, не е много за носа му, но зелевата супа е добра, със свинско с кости и кисело зеле. И дори нямаше да го храня с това, приготвих му пържола, картофи и броколи. Той случайно погледна там и съжалява и до днес. И когато квасих това зеле преди няколко месеца, той не можеше да повярва, че хората наистина го ядат и не го мариноваха) идваше при нея и питаше дали всички българи са оцелели след като са яли развалени зеленчуци, но зелето смърди добре, когато е мариновано) сега той не може да разбере защо се готви супа от това, когато ядох само с масло или направих винегрет, той възприе всичко по-добре, въпреки че категорично отказа дори опитай. И аз харесвам тяхната гнила сьомга, традиционен норвежки деликатес, който половината норвежци никога не ядат.
Веднъж имах кутия кондензирано мляко, някой от България ми го изпрати в колет и като си спомних детството, реших да го сготвя. Съпругът ми каза, че българите май имат генетично заложена страст към непонятни експлозивни експерименти, защо са тези странни рисковани операции, като можеш да си го купиш наготово. Но знам, че местният карамел е в буркани, изобщо не е същият вкус, накратко, докато бурканът се готви, той отиде на кея и погледнакъща, и приближавайки се до прозорците се наведох)) Охладих кондензираното мляко на улицата, той поиска българските оръжия да бъдат изнесени от къщата. Вкусът, между другото, оценен.
Никога специално не съм учила мъжа ми на български език, но когато започнахме да живеем заедно, той волю или неволю се сблъска с непечатаем български. Въпреки голямата си любов към Достоевски, аз не съм от онези млади дами, които, пускайки чук върху крака си, ще възкликнат: „Ах, какво нещастие ми се случи днес! Използвам по-обемни и емоционални изрази. Един ден карахме нанякъде и той, поради спешна нужда, трябваше да се оттегли в храстите. След няколко секунди чух силно хрущене и тихо, но отчетливо „Майната му!“. Така че разбрах, че Фредрик, очевидно, се е надигнал и се е присъединил към родния ми неприличен.
През тези четири години неговият речников запас значително се увеличи. Но въпреки богатия запас от ругатни, произношението му е много куцаво. Под него работят много хора от постсъветското пространство. Научи се да се прецаква в точния момент - "Мама ти, кучко!", За което получава уважение от мъжете на строителната площадка.
Някои български поговорки предизвикват много учудване у него, те присъстват активно в речта ми и дори когато говоря на английски или норвежки, мозъкът сам вмъква неумели преводи от български. Повечето от зададените изрази присъстват в разпознаваема форма на много езици, имащи еднакво семантично натоварване; като ябълката не пада далеч от ябълковото дърво или не можете лесно да извадите риба от езерце, всичко е малко с други думи, но значението е разпознаваемо. Въпреки това. От последното. По някаква причина в някакъв разговор буквално преведох фразата: кучетата лаят, керванът продължава. Сега съжалявам за това. Той не може да разбере къде и защо кучетата са кръстосани с камили и какъв дълбок смисъл е заровен в това)) опитите ми да обясня а-ла там са важнинеща и цели в живота, но има обвивка под формата на кучета, като клюки, клюки, дребни проблеми.OMG. Все едно, и тук кучето не му дава почивка. И по-късно, опитвайки се да си спомни тази фраза, той каза, добре, това е за коне без глава. Какво?! Но странен израз (аз самият не разбирам откъде го взех) мирише на малини, съпругът ми рязко го оцени и по някаква причина го преработи. Сега само казва, че мирише на малини в тоалетната o_0 Звучи ммм. с уловка, особено за тези, които не знаят предговора.