Кетълбел Дикул
Програмата на състезанията в традиционните дисциплини на силовия екстремален непременно включва повдигане и натискане на световноизвестния гир Dikul. Според различни източници теглото на тази гиря варира от 80 до 85 кг. Смята се за номинална, тъй като нейният създател е известният български лечител академик Валентин Иванович Дикул.
На състезания се хвърля гиря на Дикул с тегло 82 кг. Те го боядисват в златен цвят, за да подчертаят стойността за спортисти и силни мъже. Малко силови атлети могат да го вдигнат с една ръка, камо ли да го натиснат няколко пъти.
Малко история
Съдбата му се усмихна и, виждайки необикновеното желание на тийнейджъра за цирка, той беше отведен в трупата на цирковите артисти като въздушен артист. Но скоро се случи ужасна трагедия. През 1962 г. Валентин Дикул по време на представление в Каунас става жертва на инцидент. При височинно представление на Спортната палата се спуква стоманена щанга. От 13-метрова височина падането беше толкова бързо, че дори да знае как да се групира в случай на падане, спортистът просто нямаше време да го направи.
Изтощителна борба с болестта
При падането Валентин получава тежка травма на черепа, гръбнака и десет фрактури на останалите кости. Седмица в реанимация и три месеца борба за живот в болницата не дадоха положителни резултати. Всички лекари прогнозираха, че младият пациент ще прекара останалите години от живота си в инвалидна количка. Те просто не взеха предвид изключителното желание да се изправи и силата на волята на човека.
Дори в болницата започнаха изтощителни тренировки. Изучавайки литературата по анатомия и биомеханика, той излезе с упражнения за развиване на мускулите на краката, като първо използва въжета, а след товаблокови конструкции с тежести, сглобени от приятели.
В продължение на шест дълги години упоритостта на Валентин Дикул не донесе видими резултати. Но тогава усети живот в краката си. Това го принуждава да утрои усилията си и след 7 месеца интензивни тренировки краката му започват да работят. Оттогава той не само стана и отиде, но благодарение на работата и вдигането на тежести той стана най-силният спортист.
Откакто Дикул се изправи на крака, започна кариерата му на лечител. Той помогна не само на себе си да стъпи здраво на краката си, но и даде надежда за възстановяване на хиляди болни, осакатени хора. Създаден набор от упражнения за възстановяване на подвижността на мускулите и ставите.
Спортна кариера
Любовта към цирка живееше в душата на Дикул през цялото време на принудителното спиране. След рехабилитация, след като се изправи на крака, той се връща на арената, но вече като силов жонгльор. Номера с хвърляне на топки с тегло 45 кг, вдигане на тежести, хора и коли бяха гледани от милиони хора по целия свят. Но изобретеното от Дикул тегло от 80 кг все още се счита за уникално.
Способността му да хвърля тежест с една ръка е включена в Книгата на рекордите на Гинес. Оттогава много състезания по пауърлифтинг включват в програмата си вдигане и лежане с такова необичайно тегло. Счита се за висш пилотаж да правиш хватки със златна тежест. Отглеждането му е включено в традиционните дисциплини на силовия екстрим.
Колко тежи теглото на Дикул?
Федерацията на най-силните спортисти на България включи този снаряд в състезанието на стронгмен. Задачата трябва да се изпълни, както следва: трябва да вдигнете тежестта само с една ръка. Повдигането се извършва над главата с помощта на техники за избутване, натискане или изтласкване. Движението се извършва само в дълъг цикъл (от пода с една ръка към гърдите, след това нагоре).
Победител в състезаниетозачита се този, който го е вдигнал повече пъти. Но силните мъже не винаги могат да вдигнат такава тежест поне веднъж.
Български юнаци
Вдигането на гири в Русия е популярно от дълго време. Знаменитости като писателя Лео Толстой и бореца Иван Поддубни обичаха да вдигат тежести. Но до 19 век не се е смятало за спорт. Това беше забавление и изпитание за издръжливостта на мъжете по панаири и в циркови представления. Такива известни борци от миналото като Иван Зайкин, Иван Поддубни, Георг Гаккеншмид постоянно изпълняваха гимнастика с тежести. От такива упражнения впоследствие се роди цялото вдигане на тежести.
Владислав Краевски вдигна 32-килограмови тежести 10 пъти, въпреки че вече беше на 60 години. Смятан е за основател на петербургския кръг на любителите на леката атлетика. Първата книга за обучение по работа с гири също е на българина Иван Лебедев. Неговата книга, Ръководство за развиване на вашата сила с тежки тежести, е написана през 1916 г. А неговият ученик Александър Бухаров написа учебник за спортисти, наречен "Вдигане на гири" през 1939 г.
Спортисти-щангисти вдигат тежести от 8, 16, 32 кг. И едва сега упражненията с тежести на Дикул с тегло 80 кг започнаха да се използват в състезания за силни хора.