Киокушин - яростна битка с
Попитайте сто различни хора, запознати с бойните изкуства за основните качества на киокушин бойците и те най-вероятно ще ви изброят: сила, издръжливост, воля, безстрашие и дори лудост.

Гледайте битките на киокушините и се опитайте да вземете студени оръжия за тях, с които да се бият, без да губят интензивността и плътността на битката. Това определено не са мечове и саби, не мечове и дори брадви. Ножове?! Не, ножовете също няма да им свършат работа.
Те можеха да се бият с камъни, бутилки, стойки, стъклени фрагменти ... И най-добрите от тях с дръжки на лопата или ръждясали лостове. Да, това е истинската яростна битка в Киокушин: кост до кост, юмрук до юмрук, искри в очите и рев на големи сърца. Това е като битка с камъни, с разпръснати каменни парчета във всички посоки.
Това е Киокушин! По този начин повечето бойци по киокушин го усещат, обичат го и го тестват всеки път за сила.

Изглеждаше, че това е неразрушима истина и черта на стила.


Shokei Matsui е един от най-техничните бойци в историята на Киокушин, който по време на живота на Oyama стана най-младият шампион на Япония, най-младият цялостен световен шампион. Той стана третият човек, който успя да премине най-високия тест в Киокушин - теста Hyakunin Kumite (100 битки подред с различни противници). За повече от половин век история на киокушин само девет бойци са успели официално да преминат този тест.

През 2016 г. бяха направени допълнения и промени в правилата на Киокушин, инициирани от Канчо Шокей Мацуи. Затова беше решено ръководителят на международна организация да бъде поканен на общобългарския инструкторски лагер на Българската национална федерация по карате киокушинкай, в който взеха участие 360 души от 44 области на България.

Кънчо не разочарова. Обученията под негово ръководство се превърнаха в пълноценни семинари, докосващи и разкриващи различни аспекти на битката.
Мнозина смятат, че киокушин, поради липсата на удари в главата в състезания, не може да се счита за пълноценно бойно изкуство. Но в тренировките на Кънчо ударите с глава бяха неизменна част от тренировъчния процес. Освен това почти всички демонстрирани бойни комбинации завършваха или с удари в главата, или с прехвърляне на партньора на земята и завършване.

Понякога това, което показваше в тандем с шихан Артур Ованесян, приличаше повече на Jeet Kune Do на Брус Лий. Строгият контрол върху движенията и дори намеренията на врага се превърна в бързи атаки.


Тогава за много хора от Киокушин за първи път прозвуча понятието „Гладкост“!
Съзнанието не прие веднага "гладкостта", която е трудно за мнозина да си представят, вградена в месомелачката Киокушин. Не е ясно как да го бутаме между воля и безкомпромисност, сила и натиск.

Но дори когато успешно развивате всички качества, е необходимо да подхождате към всичките си опоненти с бойно уважение - не трябва да подценявате опонентите си.
Както каза Kancho Matsui, битката се превръща в изкуство, не когато се опитваш да покажеш всичко, което можеш на опонента си или просто се опитваш да го сломиш, а когато се биеш с всяка битка като диалог. Убедителен диалог. За всеки негов удар / вик или защита / въпрос, трябва да имате свои аргументи иубедителни аргументи. За да стане каратето и боевете изкуство, човек трябва да се научи да "говори" със силните, бързите и дори с психопатите. Тогава вашето карате ще бъде достатъчно не за три турнирни години - средната продължителност на изпълненията на спортисти от високо ниво - а за целия ви съзнателен живот.
На въпрос за промяната в правилата, които влязоха в сила през 2016 г., и проблемите с тяхното разработване, Кънчо учудено обясни, че новите знания не могат да те направят по-слаб по никакъв начин. Напротив, те ще направят вашето карате по-конкурентоспособно. Той добави още, че тази година двамата най-силни японски киокушин "тежки" се готвят да се състезават по правилата на олимпийското карате, като и двамата ще участват в Световното първенство по киокушин. И това са съвсем различни правила.
Мнозина се страхуват, че надхвърлянето на обичайните правила може да наруши старата техника и да им попречи да овладеят новата. Но липсата на удари в главата в състезания не означава, че Киокушин е изоставил това оръжие напълно. Самият Кънчо няколко години участваше в приятелски мачове с представители на Тайкикен, където се биеха с удари в главата. И както той самият отбеляза, тези битки бяха приятелски само на име. И това е добре. Скептиците могат да намерят битки в интернет.
Някой може да каже, че бойци, които са свикнали да удрят главите си с ръце, ще имат проблеми с правилата на Киокушин и обратно. Но фактите доказват друго. Има много примери в Япония, Европа и България, бойци без преход от киокушин се бият и са доста уверени на ринга.
Според Канчо Мацуи изучаването на други бойни изкуства или бойни правила е като изучаването на нов език. Изучавайки нови езици, ние не губим абсолютно нищо, ние само ставаме по-съвършени, придобивайки нови знания и откривайки допълнителнивъзможности. След като сме научили, например, френски, ние няма да се объркаме в думите, когато говорим с нашата българска майка.

Но трябва да се научите да различавате спортист от боец. Това са различни понятия. Спортист е човек с избран спорт и най-често „наточен” за неговите изисквания и правила. А боецът е съвсем друга човешка материя, която е по-близка до бойното изкуство.


В Киокушин, както и в много бойни изкуства, има отлична система, която ви позволява да се тествате не само в дуел. Това е градация на колани, където за всяка следваща стъпка трябва да преминете тестове за техника, сила на тялото и сила на ума.
Така беше и при това посещение на Канчо Шокей Мацуи.
След четири тренировъчни дни (по три тренировки на ден) дойде денят на изпита, в който 60 участници решиха да се включат в тренировъчния лагер.
Връчването на пояса на ръководител на международна организация е едновременно чест и отговорност. Може би някой си мисли, че в България се минава по-лесно, отколкото в Япония, но така могат да мислят само хора, които са далеч от реалностите на българския киокушин.
Изпитите за дан в България са много по-трудни, отколкото в легендарния японски манастир Мицумине, където се провежда годишната среща на международна организация и където каратеки от цял свят идват да положат изпит за следващия пояс.
Всички спечелени черни колани са достойни за уважение. Но има и такива, които не просто са наближили крайния срок за следващия колан, за който са научили необходимите форми и са натрупали достатъчно кондиция. Има луди, които се предизвикват да издържат изпита като тест.
Такъв кандидат за следващия дан (дипломиране на черни колани) беше 40-годишният Максим Дедик.

Сенсей Дедик, многократен шампион на България, световен шампион,победител и призьор в различни международни турнири, възпитаник на японската академия Ичигеки, която обучаваше бойци за К-1.
След сериозна контузия Максим Дедик трябваше да завърши професионални битки и се потопи в треньорството. Под негово ръководство тренираха не само каратеки от световна класа, но и българските кикбоксьори Бату Хасиков, Владимир Минеев и много други видни бойци.
За каратеки над 35 години изпитите за колани са по опростена схема, броят на битките и интензивността им са намалени. Но Макс Дедик поиска от Шихан Александър Ипатов разрешение да вземе теста според максималните изисквания. И в допълнение към техническите изисквания и физически условия, за 4-ти Дан той трябваше да отвърне на 40 битки.
Сенсей Дедик го направи! Повече от половината битки, които са му възложени, той се бори с активни спортисти и бойци от националния отбор. Беше трудно. Много трудно.

Както Макс призна по-късно, той не си спомня всички битки, но си спомни добре, че се опита да не загуби съзнание в паузите между битките.
Издържа изпита от начало до край. В много позиции той надмина младите претенденти за поясите. След като Kancho Shokei Matsui официално приключи този шестчасов изпит, Макс получи спазъм поради дехидратация, който не можеше да бъде премахнат с импровизирани средства. Трябваше да се обадя на линейка, само те успяха да облекчат конвулсиите и болковия синдром с инжекции.
Но това го видяха само близки до Макс – екипът му.
Час и половина след изпита сенсей Дедик вече беше в Сайонар - най-приятното събитие от турнирите и тренировъчните лагери по карате.
Защо Макс Дедик доброволно отиде до точката да се доведе до границата, достигайки която не можете да стигнете до края и да подкопаете здравето си ?!

Отговор на този въпрос даде в свое интервю Кънчо Мацуи. Той каза, че само тези, които са предизвикали границите, отвъд които самите те все още не са били, могат да знаят какво е отвъд техния ум, болка и воля. Ако успее да премине през това и да се върне, той ще бъде обогатен с нови знания, които не могат да бъдат получени от книги или истории на бойни гурута.
Киокушин не е спорт! Това е предизвикателство към границите!