Киприан ШАХБАЗЯН "Патролог" Дунаев и клевета срещу Вселенския събор
Нашият „патролог” все още не казва нищо за резюмето на умишлените изкривявания на българските преводачи на Деянията, но намери, както му се струва, още по-приятно за себе си резюме, директно дискредитиращо отците на Вселенския събор:
„Горе-долу съвпадна с впечатленията ми, въпреки че видях българския превод, а не критичното издание (още не е завършено).
+ бащите на Втория Никейски събор представят откъси от 70 произведения в защита на иконите и почитането на иконите. От тези 70 произведения: 4 са изрични басни; 11 - ковани работи; 26 - не са свързани с икони, въпреки че често се използват от бащите на катедралата като пълноценен аргумент; 3 - екфразис, т.е. също нямат нищо общо с иконите; 2 — текстовете веднага бяха цитирани като анонимни; 23 - по един или друг начин свидетелстват в полза на присъствието на икони сред вярващите или потвърждават факта на почитане на икони, но като правило всички тези произведения датират от 6-ти, 7-ми и 8-ми век; няколко от най-ранните твърдят, че принадлежат към 5 век; 1 — разказ за езическа икона, изобразяваща езически философ+”[3].
Следното е пример. И горният пример, за да демонстрира основата да се увери, че Фирсов е прав лично за Дунаев, изглежда „напълно достатъчно“ [4].
Е, нека видим дали това може да е достатъчно, ако разгледаме горния пример, без да изгаряме от нетърпение да осъдим бащите на Събора. Нека разгледаме всички точки на примера.
1. Ето първия цитат от Втория катехумен на Св. Кирил Йерусалимски, където един любознателен учен веднага открива, че „нищо не се казва за иконите“:
„Какво мислите за New Chadnezzar? Не сте ли чували в Писанието, че той бил кръвожаден, свиреп, имал лъвски нрав? Не сте ли чували, че извади костите на царете от гробовете (Вар. 2:25)? Не сте ли чували, че е отвел хората в пленБожия? Не сте ли чували, че той е ослепил очите на царя, като му е позволил пръв да види биенето на децата? Не сте ли чували, че той смаже херувимите? Не казвам херувими съзерцателни и небесни, но херувими, които са били построени в храма и са засенчвали чистилището, от средата на което е говорел Божият глас” [5].
Какво мога да кажа? Е, бе! Ако думите „нищо не се казва за иконите“ означават липсата на думата „икона“, то вие, критику, несъмнено сте прав! Обаче Св. отците бяха чужди на такъв наивен буквализъм и разбираха, че тъй като Св. Кирил говори за образи на херувими, то цитатът е доста уместен, защото казва точно това, което Съборът събра в защита. Отбелязваме също между другото: този текст, който осъжда унищожаването на образите на херувими, тоест икони на ангели, е написан през 4 век.
2–3. Тук очевидно сме поканени да се чудим как е възможно Св. отци да използват текстове още през втората половина на 6 и края на 6-7 век! За съжаление обаче на Фирсов (а след него и на Дунаев, който най-после намери учител) не му хрумва да се замисли дали „бащите” на иконоборческата катедрала в Иерия (754 г. сл. н. е.) не е трябвало да знаят и вземат предвид тези текстове, които са съществували към момента на техния лъжесъбор поне сто, дори двеста години (обаче Фирсов и неговият ученик Дунаев, а преди тях – иконоборчески еретици, по-скоро не са толкова слепи, колкото умишлено измамно игнориране на очевидното)! Иначе може би не би изглеждало разумно и просто прилично да се упрекват отците от VII Вселенски събор за цитирането на тези текстове.
4. След това Фирсов говори за текста „Из разговор между евреин и християнин“. В случая явно трябва да се възмущаваме, като цитираме анонимен източник. Защо не? Кой даде правото на Фирсов и неговия предан ученик да определятправомерността на използването на този текст, който свидетелства преди всичко за църковната традиция на почитане на светите икони? Не е ли твърде ясно, че така трябва да се разбира привлекателността на текста? И тогава би било възможно да се разбере, че старозаветните образи традиционно са пряко почитани от Св. бащи икони:
„На Моисей беше заповядано и той направи две статуи на серафими, разположени над скинията на свидетелството от двете страни, където никой не трябваше да влиза, освен един първосвещеник, и то веднъж годишно, за да внася тамян в Светая Светих. „По същия начин той подреди медна змия и като я постави в средата на лагера, каза: който е ухапан от змията, нека обърне поглед към бронзовата змия и вярва, че тя може да го излекува, и той ще бъде изцелен. Виждате ли как Мойсей, като заповяда да не се прави подобие, сам направи подобие” [6].
5. Сега нека да разгледаме цитата, който, както отбелязва проницателният Фирсов, по принцип говори против иконите:
„Така художникът, след като нарисува скица в първия ден, се успокои. На следващия ден той я нарисувал и по този начин предал иконата на Ликомед, който я приел с радост и като я поставил в спалнята си, я увенчал. Когато по-късно Джон разбра за това, той му каза: скъпо мое дете! Какво правите, когато влезете в спалнята си и останете там сами? Не се ли моля с теб и с останалите братя? Или криете нещо от нас? Като каза това, той влезе с него в спалнята. И вижда коронована икона на старец, до нея лежат свещи, а пред нея стои. Тогава, като го повика, каза: Ликомед! Какво означава, че имате тази икона? Кой от вашите богове е написан на него? Виждам, че живеете по езически начин. - На това Ликомед му отговори: Имам само един Бог, Който ме възкреси от смъртта, и то заедно с жена ми.Но ако след това Бог трябва да се нарече богове и хора, наши благодетели, тогава вие сте изобразени на иконата; Аз те коронясвам и те обичам и почитам, защото ти стана мой добър водач. Йоан, без още да обръща внимание на изображението на лицето му, му каза: ти се шегуваш, дете! Как ще ме убедите, че изображението ми изглежда така? Тогава Ликомед му донесе огледало. Виждайки се в огледалото и гледайки внимателно иконата, той каза: Жив е Господ Иисус Христос, че моят образ е подобен, но вие сте постъпили лошо в този случай.
6. Напред. Изненадващо ли е, че в Деянията, които са специално посветени на анализа на опитите на един еретически събор да намери потвърждение на своята ерес в учението на Църквата, след като беше показана безсмислието на един от тези опити, който се позовава на лъжливо съчинение, отците на Събора припомниха цитат от Св. Амфилохий Иконийски, свидетелстващи за фалшифицирането на това произведение? Да, в него няма нищо за икони. Но целта на цитата беше друга. Как можем да мислим за тези, които могат да обвинят донасянето на този цитат на Св. бащи? Да точно като Св. Амфилохий:
„Но в това няма нищо странно; защото както Господ е истина, така и дяволът е лъжец. Той е лъжец и баща на лъжите и когато изрича лъжи, говори за себе си. Ето какво да кажем за лъжите“ [10].
Фирсов цитира Харнак:
"официалната литература (литературата на катедралите) колкото по-късно, толкова повече гъмжи от фалшификати и е пълна със съзнателни лъжи и клевети."
Въз основа на резултатите от своите „обобщения“ той прави изводи, като пита:
Дунаев не възрази нито дума на Фирсов, а напротив, даде пример, за да потвърди правотата си. Ако този пример му е достатъчен, значи и ние сме достатъчни. Смятаме се за право да кажем същото за аргументите, изводите и въпросите на Фирсов, че отците на Събора относно аргументите на иконоборците: „Товадостоен за смях." Но непрекъснато ускоряващата се интелектуална деградация на бедния колега „патролог“, която го накара да се съгласи с книга, пълна със съзнателни лъжи и клевети срещу Църквата, е достойна и за смях, и за съжаление. Въпреки това, според нас, той е достоен и за оценка от Църквата, която той хули.
[5] Деяния на Вселенските събори. Санкт Петербург, 1996. Т. 4. С. 491.