кирилица и глаголица
ГЛАГОЛИЦА И КИРИЛИЦА, древни славянски азбуки. Произходът на глаголицата остава въпрос на спорове. Опитите за сближаване на глаголицата с гръцката курсивна писменост (минускуларна писменост), еврейската, коптската и други писмени системи не дават резултати. Глаголицата, подобно на арменските и грузинските букви, е азбука, която не се основава на нито една от известните системи за писане. Стиловете на буквите съответстват на задачата за превод на християнски текстове на славянски. Първата буква от азбуката има формата на кръст, съкратеното изписване на името на Христос образува симетрична фигура и т. н. Някои изследователи смятат, че в основата на глаголицата са кръст, триъгълник и кръг - най-важните символи на християнската култура.
Кирилицата се основава на византийската законова писменост. За да се предадат звуци, които липсват в гръцкия език, са използвани букви, заимствани от други източници (, , , , , , , , , , ).
Въпросът коя от тези азбуки е най-старата не е окончателно решен, но повечето изследователи смятат, че глаголицата е създадена от Кирил, докато кирилицата е с по-късен произход. Сред фактите, потвърждаващи това мнение, са следните.
1. Най-старите глаголически ръкописи произхождат от онези области, където са работили Кирил и Методий (Моравия) или техни ученици, прогонени от Моравия (югозападните области на Българското царство). Най-старите кирилски текстове са написани в източната част на Балканския полуостров, където не е имало пряко влияние на Солунските братя.
2. Глаголическите паметници са по-архаични като език.
3. В текстовете на кирилица има грешки, които показват, че текстът е преписан от глаголическия оригинал. Някакви доказателства, че глаголицатаръкописи, които биха могли да бъдат преписани от кирилица, липсват.
4. Пергаментът - материалът за писане на Средновековието - беше доста скъп, така че често прибягваха до писане на нов текст в стара книга. Старият текст беше измит или изстърган, на негово място беше написан нов. Такива ръкописи се наричат палимпсести. Известни са няколко палимпсеста, където кирилският текст е изписан с измита глаголица, но няма глаголически текстове, написани с измита кирилица.
Ако глаголицата е създадена от Кирил, то кирилицата по всяка вероятност е създадена в Източна България от преславските книжовници. Кирилицата измества глаголицата почти навсякъде. Доскоро само хърватите, живеещи на островите в Адриатическо море, използваха богослужебни книги на глаголица.
Кирилицата се използва от славянските народи, изповядващи православието. Писмеността на основата на кирилицата се използва от българи, украинци, беларуси, сърби, българи, македонци. През 19-ти и 20-ти век мисионери и езиковеди на основата на кирилицата създават писмени системи за народите, живеещи на територията на България.
В България кирилицата е претърпяла известна еволюция. Още през 12 век. буквите , , не се използват. В началото на 18в Петър I извършва правописна реформа, в резултат на която буквите на кирилицата придобиват нови стилове. Бяха изключени редица букви (, , , и т.н.), чието звуково значение можеше да се изрази по различен начин. Оттогава светските издания се пишат на реформираната азбука, а църковните книги на традиционната кирилица. В средата на 18в буквата Е е добавена към гражданския печат, а през 1797 г. Н. М. Карамзин въвежда буквата Y. Българската азбука получава съвременния си вид в резултатправописна реформа от 1918 г., в резултат на която са изключени буквите , , ν, θ. В средата на 30-те години на миналия век се планира създаването на нова българска азбука на основата на латиницата. Този проект обаче не беше реализиран.
Глаголицата и кирилицата. Спор за правата по рождение. Накратко аргументите в полза на мнението на Шафарик, което вече е станало почти общоприето, могат да бъдат обобщени по следния начин.
1. Кирилицата не е като мисионерската азбука. Допълнителните знаци в тази азбука са лаконични и не могат да бъдат обяснени нито от гръцката азбука, нито от вътрешната логика на самата кирилица, с изключение на така наречените йотизирани букви (виж по-долу). Подобна "стегнатост" е естествена за азбука, която е или продукт на дълга еволюция, или щателна преработка на предишната. Напротив, глаголицата е много подобна на мисионерската азбука: тя е запазила следи от "скеле".
13. Приблизително същото като на френски или полски.
Известно е, че в кирилицата буквите и (така наречените "юси") първоначално са предавали назални о и е, но в самата азбука няма намек защо за тях са избрани такива знаци. Глаголните юси изглеждат като и. Сравняването им със знаци за o () и e () показва, че това са диграфи (o + N и e + N), в които дясната страна вероятно е знак за назалност). По-нататъшните разсъждения изискват доста въображение: в значката за "назалност" те виждат вариант на глаголическата буква "наш" ( ), а в последната - стилизирано гръцко "ну". Дори и да се приеме със скептицизъм последната част от тези аргументи, все пак съставният характер на глаголическите букви, означаващи носови звуци, е очевиден и това не е единственият пример, демонстриращ „аналитичността“ на глаголицата.
14 Става въпрос за премахване на цикли и замяна на заобленилиниите са прави.
15 Трансформациите на симетрия и "стилизирането" при производството на едни графични символи от други не са били нещо изключително нито в миналото (те дори са отразени в имената на буквите, срв. "e reverse"), нито в настоящето (срв. съвременната математическа пазиграфия) .
2. Единственото правдоподобно обяснение за произхода на допълнителните кирилски букви е, че те представляват трансформация на глаголическите букви. Докато формата на глаголицата не може да се обясни на базата на кирилицата. Като пример, нека да разгледаме същото "yus". Ако буквите на глаголицата и се завъртят на 90° по посока на часовниковата стрелка и се „рестилизират“ по описания по-горе начин, тогава сходството им с кирилското „юс“ ще бъде очевидно. По отношение на глаголицата „на живо“, „ща“ и „ера“, „ера“ и „ера“ е достатъчна една „рестилизация“ и получаваме ‚ ‚,. За да се получи кирилица от глаголическите "буки", от "е" -, глаголическите букви трябва да бъдат огледални (в единия случай оста на симетрия ще бъде хоризонтална, а в другия - вертикална.
Така създателят (или създателите) на кирилицата е трябвало да виждат глаголицата пред себе си. Но и тук има една мистерия. Както пише един от най-талантливите ни палеографи В. Щепкин, „нито едно историческо свидетелство не говори за две славянски азбуки: житието на първоучителя Кирил съобщава само, че славянските букви са изобретени от него. Черноризец Храбър, писател от т. нар. Златен век на българската писменост (школата на цар Симеон, X век), в своята легенда за словенските писмености [] не казва нито дума за съществуването на две различни азбуки. Въпреки че през периода, когато са живели Храбрите, текстовете, написани с тези азбуки, са били използвани в територии, които пространствено се припокриват. Едва по-късно, в Новгород през XI век. намираме единственотодоказателство, че ситуацията на "двуазбучността" е реализирана по някакъв начин. През 1047 г. свещеникът Упир Лихой в Новгород написва ръкопис на пророците с тълкувания. Самият ръкопис не е достигнал, но в списъците от него е запазен послесловът на преписвача. В него той съобщава, че е написал тази книга "е kurilovice". Тази "куриловица" може да бъде само глаголицата, от която са останали отделни букви и цели думи в ръкописа на Упир.
16 От името на гръцката "йота" (ι) - първообразът на кирилицата
В старославянския език, както и в съвременния български, повечето от съгласните са образували двойки: в български, сдвоени с твърдо р - меко р ', сдвоено с н - меко н' и т.н. Знакът за мекост има смислов характер: робиня не е непременно вълничка, а Нана не е съвсем същото като бавачка. Ако за меките съгласни се използват самостоятелни букви, тогава съвременната българска азбука би се увеличила с 13 единици, приблизително толкова е и за старославянския език.
17 По-късно i започва да се нарича по числовата му стойност - "и десетичен"
18 Този звук (йот) в съвременния български се представя с буквата у, макар и непоследователно.
19 Полският използва i като мек знак, но същата буква се използва и в основната му функция. В българската транскрипция и двете функции са смесени: полското Пьотр звучи точно както българското Пьотр, но произлизащото от него фамилно име се изписва като Пиотровски.
20 От гледна точка на българската фонетика това решение не е най-естественото, тъй като основната функция на у при транслитерация е пренасянето на ы. Това също води до неясноти, което би трябвало да причини най-голямо неудобство на онези, които имат звуци като йота в родния си език, но не правят разлика между твърди и меки съгласни (срв. правопис byust =бюст и бют = бият).
Вместо да въвеждат нови букви, съставителите на кирилицата са използвали буквата "Иже" като знак за мекост на предходната съгласна. Писмено тази буква беше свързана с тире, последвано от гласна, а „йотизираните“ букви ,, ,, се считаха за независими елементи на азбуката (въпреки че нямаха нито отделни имена, нито цифрови стойности). В началото на думата и след други гласни, йотизираните букви се тълкуват като комбинации от звука j - йота - и съответната гласна ( = jego). Тази техника - прехвърлянето на мекотата с помощта на "тризначна" буква, която в един контекст няма собствено четене и предава мекотата на предишния звук, в друга - j, а в третата - i в историята на славянската писменост периодично се открива и след това се забравя. Вече в наше време близък аналог на тази техника се използва при транслитерация. Вярно е, че под влияние на английската ортография не i, а y се използва като „тризначна“ буква: в pyatka това е знак, в ya „iot“, а byl е основното значение).
3. Глаголицата е била използвана първоначално там, където са проповядвали братята Кирил и Методий (Моравия и Панония), а след това техният най-близък ученик Климент (Македония). За това може да се съди въз основа на езиковите особености на най-старите глаголически паметници. Но този аргумент не е особено убедителен, тъй като до нас не са достигнали преводи, направени от самите братя, а само текстове, написани в тези региони няколкостотин години по-късно. По-убедително за същото говори географията на разпространение на глаголицата.
21 Кирил е извикан в Рим през 867 г., където умира през 869 г., а при Методий през 870 г. е затворен, откъдето е освободен през 873 г. след намесата на папа Йоан VIII, а по-късно дейността му в Моравия е прекъсвана няколко пъти. Той почина през 885 г., както знаете, братятаканонизирани от православната църква (общ. 11 (24) май), по-малко известно е, че през 1880 г. те са беатифицирани от католическата църква.
22 Изключително амбициозният и енергичен Фотий има и чисто лични мотиви да търси независимост на Източната църква: Рим не признава легитимността на избора му на патриаршеския престол, както не признава това и силната партия в самия Константинопол.
23 Изказвани са безброй различни хипотези за произхода на глаголицата. Ето един пример за един от най-екстравагантните. В началото на ХХв. Иван Франко предполага, че глаголицата е един вид "азбучна диверсия" на католицизма срещу славяните. Претенциозната и объркваща глаголица била твърде трудна за научаване и затова поставяла висока бариера пред славяните за разбиране на всички видове науки.
Моравия е покръстена много преди 862 г., когато пратеничеството на местния княз Ростислав пристига при византийския император с молба да изпрати "епископ и учител", който да проповядва християнството на славянски диалект. По това време Моравия е била част от Залцбургската митрополия, тоест е подчинена на църковната юрисдикция на Рим. Трудно е да се каже дали славянският език би станал богослужебен в друго време в регион, където мисионери от Гърция трябваше да се състезават с немски духовници. Но се намеси друг фактор. Сравнително краткият период на мисионерска дейност на братята се пада на период, когато отношенията между Константинопол и Рим рязко се изострят. Атакуващата страна беше по-скоро Константинопол, където патриарх Фотий съзнателно преведе старите вътрешноцърковни спорове и глухото недоволство на гърците от „латинците“ в плоскостта на идеологията и повдигна обвинения срещу Рим, което в крайна сметка доведе до разцеплението на църквите и хилядолетната конфронтация между католицизма иПравославието. Не е известно дали мисията на братята, която благослови Фотий, е изиграла някаква роля в неговия план за „дестабилизиране“ на отношенията между Изтока и Запада, но папа Николай I просто е принуден да се противопостави на всичко, което може да се счита за укрепване на позициите на Константинопол. Още след Николай I двама папи - Андриан и Йоан VIII - разрешават славянската служба, докато - след смъртта на Методий - Стефан V окончателно я забранява.И въпреки че в крайна сметка славянската служба изчезва от територията на Моравия и Панония (западната част на съвременна Унгария), тя остава на юг от тази територия, където започват местата, населени с хървати, отвъд река Драва. По ирония на съдбата именно хърватите католици (вербалисти), за които специалната азбука е средство за запазване на славянската идентичност, спасяват рожбата на Кирил - глаголицата. Традицията за използване на глаголицата оцелява до края на 18 век.