Китайска роза (Hibiscus chinensis)

свойства
Известен още като: китайски хибискус, розов слез, бунгарая, ясун, гархал, китайски розан, горавал, бадшапасант

Да не се бърка с: Hibiscus macrantus или Rosella (същият род, различни растения)

Източници и структура

Hibiscus sinensis (от семейство Malvaceae) понякога се нарича "китайска роза", въпреки че е декоративно растение, то се използва и като лекарство за растеж на косата и за предотвратяване на язви. 1) В пакистанската медицина, където се нарича Garkhal, Jansun, Ghorawal или Badshapasant, коренът на растението се използва за лечение на кашлица, а цветовете се използват като афродизиак, омекотяващо или менструално средство.

Hibiscus chinensis съдържа:

Предварителният скрининг показа наличието на стероли, въглехидрати, гликозиди, танини и флавоноиди.

Ефект върху метаболизма на глюкозата

Оралното поглъщане на 250-500 mg/kg китайски хибискус понижава кръвната глюкоза при плъхове с индуциран от алоксан диабет с ефикасност, подобна на тази на 10 m/kg глибенхламид. 3) Субхроничното лечение за 7 дни с доза от 500 mg/kg е сравнимо по ефикасност с 10 mg/kg глибенхламид при плъхове.

Ефект върху хормоните

тестостерон

Проучване, при което плъхове са получавали различни екстракти от китайски хибискус, отбелязва увеличаване на наддаването на телесно тегло и увеличаване на теглото на тестисите, епидидима, семенните мехурчета. Най-ниска ефективност е постигната при студения воден извлек, а най-висока при спиртния. Авторите предполагат наличието на андрогенни свойства и вероятно наличието на фитоандрогени в състава. 4)

Ефект върху органите

Прием на 250-500 mg/kg екстракт от китайска роза като реакция към карбахол (холинергичен агент, който предизвиква секрециястомашна киселина) намалява язвата и киселинната секреция (ефективността зависи от дозировката, но разликата между тях е минимална), тези процеси се дължат на антихолинергични свойства.

Китайската роза проявява свойства на антагонист на калциевите канали (предизвиква зависима от дозата релаксация в отговор на индуцираната от калий контракция), проявява спазмолитични свойства по дозозависим начин при 1-10 mg/ml, но максималното ниво на ефикасност (81,43 + 0,93%) е по-ниско от това на ацетилхолина; М3 рецепторните антагонисти (атропин) антагонизират описаните свойства.