Ключови идеи К
§ 1. Темата за труда в педагогиката K.D. Ушински. 5
§ 2. Възпитателното въздействие на труда. 8
§ 3. Обучението като труд на детето. 9
Библиография. 13
К. Д. Ушински е признат ярък деятел на българската педагогическа наука. Отличното познаване на състоянието на теорията на възпитанието и практическата работа на училището, задълбоченият анализ на историята на развитието на възгледите за целите и задачите на образованието, широката ориентация в постиженията на съвременната научна мисъл (в различни области на знанието) му позволиха да създаде множество трудове, които отговарят на най-належащите нужди на българското училище, и да изложи редица научни положения с непреходна стойност. Творбите му, особено образователните му книги "Детски свят" и "Родно слово", бяха много популярни. Теоретичните възгледи на К. Д. Ушински, концентрирани в книгата му „Човекът като обект на възпитанието“, оказаха голямо влияние не само върху съвременното състояние на педагогическата мисъл в България, но и върху цялото й последващо развитие. Той постави общите, широки задачи за цялостно изучаване на детето и управление на неговото развитие, като разглежда трите основни източника на педагогиката (психология, физиология, логика) в единство и взаимозависимост.
Необходимо условие за пълноценно възпитание е, посочва Ушински, формирането у децата на правилни представи за ролята и значението на труда в историята на обществото, в развитието на човечеството. Той изрази забележителни мисли за ролята на труда в човешкия живот в статията си „Трудът в неговото умствено и възпитателно значение“: „Самото образование, ако желае щастие за човека, трябва да го образова не за щастие, а да го подготви за труда на живота. Образованието трябва да развие у човека навик и любов към работата; би трябвалодайте му възможност да намери работа за себе си в живота.
Изхождайки от това, К. Д. Ушински повдигна въпроса за необходимостта от избор на учебен материал, който да съответства на психологическите характеристики на детето, да събуди интереса му към ученето, да внуши вкус към придобиване на знания. Въпреки това, подчерта той, желанието обучението да стане интересно изобщо не означава то да се превърне в игра, забавление. От самото начало ученето трябва да бъде отделено от играта. Дете в училищна възраст може и трябва да бъде научено да върши сериозна работа, разбира се, в рамките на възрастта и нивото на развитие. „Шегуващата, забавна педагогика“, отбелязва К. Д. Ушински, „разрушава характера на човека в зародиш. Преподаването е труд и трябва да си остане труд, но труд, пълен с мисъл, така че самият интерес на преподаването зависи от сериозното мислене, а не от някакви разкрасявания, които не стигат до същността. Ушински осъди системата на благородното образование с нейното пренебрежение към труда и хората на труда, образование, което формира навика за безделие, празно бърборене и бездействие. В тази връзка той се обяви срещу онези учители, които смятаха за задача на педагогиката да улесняват процеса на обучение по всякакъв възможен начин с неподходящи украшения, които създаваха представа за неговата лекота и забавление. Той нарече тази практика на възпитателна работа „забавна педагогика“, която определя „такова забавление, когато човек остава без работа в ръцете си, без мисъл в главата си“.
Педагогическите твърдения на К. Д. Ушински за моралната и възпитателна роля на труда, за съчетаването на физически и умствен труд, за правилната организация на обучението и почивката са ценни в наше време.
§ 1. Темата за труда в педагогиката К.Д. Ушински
Ушински смята желанието за дейност за „основно“, „съществено“,"корен", "висш" стремеж на човека. Подобни дефиниции се повтарят десетки пъти, рефрен са в педагогическата антропология, както и идеята, че „нашата душа по своята същност изисква непрестанна дейност“, че „търсенето на дейност е същността на душата“. Този стремеж, отбеляза Ушински, е „толкова фундаментален“, че „лежи в основата на всички други психични явления“. „Не съзнанието, пише той, е същността на душата, а вроденото желание за дейност, за живот, за което самото съзнание е само едно от средствата.
За Ушински „желанието да живееш“ е равносилно на „желанието за съзнателна дейност“, тъй като според него „да живееш не означава нищо повече от това да чувстваш, мислиш и действаш“. „Двете големи потребности“ на човека, двата „определящи“ стремежа, пише той, са „стремежите да бъдеш и да живееш“; „За тялото е важно да съществува, но за душата е важно да живее.“ Но Ушински повтаря три пъти в Педагогическата антропология, „човекът в частност и човечеството като цяло не живеят, за да съществуват, а съществуват, за да живеят“. Ето защо, според него, човек трябва да „подчини стремежа към битието на стремежа към живота, а следователно и всички органични стремежи - на духовния стремеж към съзнателна и свободна дейност, стремежа към свободен любим труд”.
Говорейки за вроденото и доминиращо желание у човека за дейност и за работа, която „задоволява само“ тази „потребност на човешката душа“, Ушински подробно разглежда в Педагогическата антропология съотношението на дейността и морала, дейността и свободата, дейността и удоволствието, дейността и щастието и т.н. Окончателното му заключение е следното:щастието на човека. ".
Изключителният педагог К. Д. Ушински възприема идеите на революционните демократи, че далеч не всяка работа има благоприятен ефект върху личността на човека, а само тази, която има определен брой характеристики, а именно: такава работа трябва да бъде безплатна, човек трябва сам да я приеме от съзнанието за необходимост; трудът трябва да бъде обществено полезен, разумно организиран, тоест организиран в съответствие с характеристиките и възможностите на човешкото тяло.
В статията „Трудът в неговото умствено и възпитателно значение“ (1860 г.) К. Д. Ушински, използвайки многобройни примери от живота, литературата, историята, показва, че само безплатният социален труд може да развие и поддържа в човек неговите най-високи морални качества, чувство за човешко достойнство. Човек, който поради различни житейски обстоятелства е лишен от необходимостта да работи или не е култивирал необходимостта и удоволствието от работата в себе си и живее в условия на безделие, е обречен, според К. Д. Ушински, на морална смърт, унищожаване на личността, докато е още жив. Невъзможно е да се живее с удоволствия, те стават скучни, водят до разврат, извращаване на мислите и действията, до формиране на лоши, антисоциални наклонности. Ето защо една от основните цели на училищното и семейното образование е да подготви детето за работа. Човек, според К. Д. Ушински, който е загубил или не е намерил работа, работа за себе си, става или жертва на неудовлетвореност от живота, мрачна апатия, или се оказва жертва на доброволно самоунищожение, слиза до детски капризи или зверски удоволствия.
Огромното значение на труда в живота на човека се свързва от К. Д. Ушински с умствен закон, който характеризира динамиката на чувствата на човека. Този закон е обоснован от него по-внимателноВ книгата „Човекът като субект на възпитание. Опит в педагогическата антропология. Според психическия закон удоволствието трябва да се балансира от труда. При този метод не са важни продуктите на труда, а вътрешната, животворна сила на труда.
Човек, който е в състояние на интензивна трудова дейност, който е увлечен от нея, има най-високото щастие през този период, което не зависи от удоволствията и не е подчинено на желанието за тях. Не задоволяването на желанията (което обикновено се счита за щастие), а целта в живота или задачата на живота е в основата на човешкото достойнство и човешкото щастие.
Желанието на човек за постоянна промяна на психичните състояния, за непрекъсната умствена дейност се счита за основен психологически модел, за който пише още Кант, отбелязвайки, че за човека е по-важно да има цел в живота (задача, работа на живота), отколкото да я постигне.
К. Д. Ушински вижда в християнската доктрина идея, която обобщава многовековния исторически опит на човечеството. Идеята за щастието като любима дейност, интересна работа се противопоставя на идеята за щастието като непрекъсната верига от удоволствия.
В своите произведения Ушински показа каква трябва да бъде трудовата дейност на човек по отношение на съдържанието, формите на нейната организация и методите на изпълнение, така че съвременният човек да може да намери в нея целите, задачите на живота си, да я обича, да бъде доволен от нея.
§ 2. Възпитателно въздействие на труда
К.Д. Ушински видя в труда основната сила на обществото, гражданския дълг на всеки от неговите членове.
Безплатният труд, пише той, е необходим на човека сам по себе си, за развитието и поддържането на чувството за човешко достойнство в него.
Трудът, според Ушински, преминавайки от човека към природата, не въздейства само на човека.задоволяване на нуждите му и разширяване на неговия кръг, но със собствени, вътрешни, присъщи само на него сили, независимо от материалните ценности, които доставя. Материалните плодове на труда представляват човешка собственост; но само вътрешната, духовна, животворна сила на труда служи като източник на човешкото достойнство, а заедно с него и на морала. С други думи, само работещ човек може да се счита за пълноправен и пълноправен гражданин на своята страна.