Книга Моето име е Легион четете онлайн Григорий Климов страница 128
Тогава Нина се осмели и се опита да се целуне. Той лежеше на дивана, а тя изведнъж го взе и легна отгоре. Да, беше толкова неудобно, че се почувства като пазарен фокусник, който е поставил наковалня на гърдите си и се канят да коват подкови. А лъчезарните очи на Нина искряха от игриво любопитство.
- Какво? Не харесвам? Тя се усмихна и го целуна студено.
В бъдеще, когато Нина искаше да се гушка, тя винаги използваше собствената си модернистична техника - катереше се, мачкана с тежестта си и мъркаше нежно:
- Малко мое, мишенце мое... И защо се влюби в мен, боклук такъв?
А любимката на боговете изпъшка отдолу и си помисли: „Аха, ето я
- обичам да карам д-р Стайн.
Разбира се, Нина не допусна нищо по-сериозно, като предварително предупреди, че е технично момиче. И само с целувки няма да стигнеш далеч. Затова скоро устните на Борис се подуха от целувки. Тогава, от есенния бриз, устните бяха обветрени и напукани до кръв.
По някакъв начин любимецът на боговете целуна своята богиня толкова много, че усети соления вкус на собствената си кръв на устните си. Нина лежеше на дивана, подпряна на лакти като сфинкс. Големите й сиво-зелени очи, сякаш изцъклени, гледаха някъде в една точка, а от полуотворената й уста за първи път лъхна непозната отпадналост, сякаш в нея най-после се бе събудила жена. Беше толкова необичайно, че той попита:
Непознати светлини в очите на момичето изведнъж угаснаха:
- Нищо, няма значение…
И нещо лошо се раздвижи в душата на Борис. Струваше му се, че вкусът на кръвта събужда в Нина това, което другите хора наричат любов. Той поклати глава - абе, ако тръгнеш по този път, ще стигнеш не само до вещици, но и до вампири. Той просто прочете всичкоглупости и в резултат на това той има прекомерна подозрителност.
Магьосникът Гарднър пише, че демоничните сили „се предават по наследство и че това изкуство има тенденция да се разпространява в семействата“. За да се избегне проникването на шпиони и разузнавачи, само хора от една и съща кръв, тоест от семейството на вещиците, бяха набирани в членовете на култа към вещиците.
Светата инквизиция също вярваше, че магьосничеството е наследствен култ и затова, заедно с вещиците, техните вещици често бяха изпращани в другия свят. Магьосникът Гарднър се оплака обидено: „През 1718 г. в Англия те обесиха вещицата г-жа Хюк, заедно с нейното деветгодишно дете, а в Касълтаун, заедно с една вещица, беше изгорен нейният малък син поради единствената причина, че беше син на вещица.“
Малинин, професор по тъмни афери, се разхождаше из кабинета на Максим в генералска униформа на КГБ. Като видя какво чете Борис, каза: