20. Настройка на картофосадачката за даден режим на работа: определяне на максималната работна скорост.
къдетоq- коефициент на обемно срутване на почвата;b- ширина на джантата на колелото;d- диаметър на колелото.
СилатаPнамалява с увеличаването на коефициентаqна обемното срутване на почвата, ширинатаbна ръба и диаметъраdна колелото.
Увеличаването на параметритеq,bиdнамалява дълбочината на следата. С увеличаване на натоварванетоG, действащо върху ролката или колелата, силатаPнараства с нарастваща интензивност.
20. Настройка на картофосадачката за даден режим на работа: определяне на максималната работна скорост.
21. Обосновка на основните параметри на изкопния дял на картофокомбайни.
Качеството на люлеещия се нож зависи от конструктивните и монтажните параметри: ширинатаblи дължинатаllна лемежа (фиг. 27.6, i), ъглитеγна отвора на лопатката иαnна неговия наклон към хоризонта (фиг. 27.6, a), дълбочинатаhна копаене, честота w и амплитудаAтрептения (фиг. 27.7).
Широчинатаblна плуга (виж фиг. 27.6, i) се определя от ширината на гнездото на клубените, отклонението на оста на реда от оста на плуга (поради неправомерността на реда и неточността на движението на машината), дълбочината на копаене и ъгъла на почивка на клубените в почвата. Обикновено ширината на един дялbl=420. 500 мм. Наред с плътните плугове се правят секционни. Последните отделят част от почвата, преди да се подадат към елеваторите.
Ъгълътγсе избира от условията на рязане на стъбла и коренища с плъзгащо остриеγ ≤ π - 2φ, къдетоφе ъгълът на триене на растения върху метал. В същото време стъблата се режат по-лесно с нож и по-бързо излизат от плуга, поради което се намалява затлачването и натоварването на почвената маса.
За дялове, прикрепени към рамкатамашина, ъгълγ= 80. 100°. По-ниските стойности подобряват самопочистването. Въпреки това, когато ъгълътγнамалява, дължинатаllсе увеличава. Секционните дялове позволяват по-малки стойности на ъгълаγза дадена дължинаll.
Ъгълътαpна наклона на лемежа спрямо хоризонта се задава така, че почвата да се плъзга по работната повърхност. Това условие е осъществимо, когатоαp≤π/2 – φpкъдетоφpе ъгълът на триене на почвата върху метала. Въпреки това, при малъкαn, раздробяването на почвата се влошава, което затруднява нейното отделяне, както и разположението на разделителните устройства, особено при малка (8,10 cm) дълбочина на копаене. В клубенокомбайни с дълбочина на подкопаване на слояh= 18,25 cm и фиксирани дяловеαp= 25,35°. По същия принцип са монтирани пасивни плугове и копаещи лапи на коренокомбайни, извличащи кореноплодни култури с теглещи устройства.
Дължинатаllна работната повърхност на лемежа се определя от ъглитеγиαp, както и дълбочинатаh. Като се вземат предвид дадените стойностиγ,αpиh, дължинатаllсе приема за 400,475 mm. Установено е, че дължинатаllзначително влияе върху транспортирането на пласта по работната повърхност на лемежа. При по-голяма стойност масата се разтоварва пред инструмента.
Осцилиращата лама по време на работа извършва сложно движение: движейки се спрямо рамата на машината по дъга с радиусllсъс скоростωА, тя се движи заедно с нея със скоростVM. Като се има предвид, че радиусът на манивелатаA(амплитуда) е много по-малък отllи отношениетоA/llе близо до нула, възвратно-постъпателното движение на плугавземете праволинейна, насочена под ъгъл (α + β) към хоризонталната равнина.
В резултат на сложно движение носът на плуга ще има траектория на зъб на трион (точки 1-2-3-4-5) с височина на зъбаhзъб= 2Asin(α + β), следователно за осцилиращи лапи максималната дълбочина на копаене е по-голяма, отколкото за неподвижни. Дължина на пътя за един период на трептенеL=2πVM/ω
Процесът на изкопаване на почвения слой с люлееща се лемежа се състои от две фази: рязане и размятане. Във фазата на рязане лемежът се движи от точка 1 до точка 3 (фиг. 27.7), докато скоростта на рязане между точки 1-2 се увеличава, а между точки 2-3 намалява. Ъгълът на рязане се определя от съотношениетоαр=α-εр, къдетоαе ъгълът на наклона на лемела, а εр е ъгълът между посоката на движение на лемела и хоризонталата.
Ъгълът εr е променлив и във всеки момент се определя от скоростта на относителноωАи преносимоVMдвижение. Минималната консумация на енергия на процеса на рязане се постига при εр =α. За по-добро раздробяване на почвения слой е за предпочитане режим, при който εрαвъв фазата на рязане, носът на лемежа ще има отрицателна повдигателна сила и ще уплътнява почвата, което ще създаде реакция на дъното на браздата, която ще я избута от почвата и ще увеличи вибрациите на рамата на машината.
Във втората фаза, между точки 3-4-5, почвата се разхвърля под ъгълεp. Най-малкото дялово съпротивление ще бъде получено приεp1,57VM/(cos(α + β)). В този случай почвата ще се движи в посока, обратна на движението на машината, а силите на инерцията и деформацията на отрязания слой ще се възприемат от задвижването на плуга, което подобрява динамиката на целия агрегат.
работаот дела се определя от коефициента на режим на работаKL=(gcosα)/ (ωАsinβ)
СKR> 1 движението на почвените частици става без отделяне от повърхността на плуга, а приKL- 1 ,A=25. 27 mm иβk= 10.15°. За зеленчукокомбайни с дълбочина на подкопаване на слояh= 8,10 cm се приемаА= 15,20 mm иω= 350,900 min -1 .