Книга Никой не умира четете онлайн Наил Измайлов страница 2
Равил не можеше да превключи толкова бързо. Той се опита да попита жена си къде гори, но Зълка го потупа по ръката, уж че е нормално, а Гвоздеят го поздрави. Гласът му беше такъв, че Равил вдигна очи, бързо стана и попита:
- Пирон, нападнаха те, какво ли? как си, добре ли си
Гвоздея никога не е бил особено лъскав и охранен - едно нормално дете, слабо, рошаво и нахално, съвсем малко. Но сега той не беше просто разрошен - човекът сякаш беше избягал от плен. Целият в черни очи и ожулвания, той беше отслабнал, очите му бяха възпалени, дрехите му бяха набръчкани и всичките на една страна. И Наила миришеше странно. Миришеше зловещо.
Той каза дрезгаво и заеквайки:
- Накратко, татко поиска да се извини - не можа да се срещне.
- Той си отиде, нали? - попита Равил, като се успокои малко, че това все още не е вече представено в цветовете на инцидент на входовете на летището.
— Разболяха се — прекъсна го Наил.
- СЗО? И мама също? — уплашено попита Зуля.
Нийл кимна и каза:
Да, закараха ме в болницата. Не, сега е добре, но беше доста...
Той спря рязко, гледайки през прозореца към Зулка. Равел попита предпазливо:
- Какво не разбра? Вирус, отравяне? Найл сви рамене.
А Дилка? — попита още по-уплашено Зуля.
Нийл се усмихна кратко.
- Не добре е. Добре сме.
— Да — каза Равил решително. - Хайде, може би ще останем малко при вас, докато се оправят родителите, ще ви гледаме. все още съм на почивка...
— При нас е невъзможно — отговори Наил и погледна тежко Зулка. - Ами ако е вирус? Ами в общи линии.
— И така — повтори Равил и погледна несигурно жена си.
Те не се усмихнаха, че останаха в Казан повече от ден. Да, и вирусът играе, разбира се. И най-общо казано.
- Кит - каза Наил ивнезапно бръкна Равил в корема с пръсти.
Боцнах го леко и за две седмици ол инклузив стомахът ми стана колосален и бронебоен. И въпреки това Равил се олюля. И той се стъписа - от това, от едно мушкане, от неочаквано твърди и подозрително сковани пръсти и от такова изказване на момчето, което, изглежда, все още не блестеше с родната си реч. Стана скучно. Равил протегна ръка да удари полубрата си по главата - леко, но така, че да го усети - и този път се олюля по-силно. Гвоздеят вече стоеше до лявото му рамо и се готвеше, изглежда, да бутне още веднъж. Боксьорът със сигурност, спомни си Равил. Той се ухили и каза бързо или по-скоро с нормално татарско темпо, за да скрие объркването си и да смути момчето:
- Teleñ belän teläsä nişlä, qulıñ belän uynama.
„Til arslan turur, kör eşikdä yatur, aya evlüg er saq başıñnı yeyür“, отговори Наил още по-бързо. Той стисна ръката на Равил с горещи, грапави пръсти и тръгна към изхода.
Едва когато Наил се скри в изходния вестибюл, Равил разбра:
- Елки, трябваше поне кючтяна да дадеш на Рустиците.
- Да, вече да не küçtänäç - каза Зулка. - Айда, вероятно преговаряйте с такси.
Съгласихме се със същия възрастен таксиметров шофьор - попита не божествено, а съвместимо с живота.
„А изпитът е хубаво нещо“, каза Равил, качвайки се в салона след Зулка. - Как Гвоздеят плюе нещо, а? Аз почти…
„Хайде, пак горя“, почти изстена Зуля, рязко се обърна от прозореца и затвори очи. - Ох ох. Равил, свети, махни го.