Книга от Е. Ф. Канкрин. Неговият живот и държавна дейност. Страница 24
Брой гласове: 0
„През целия си живот, в щастливи и тъжни дни, съм се стремил само към една цел: да правя добро на хората, да насърчавам успеха, да заемам полезни неща, да разпространявам знания и цивилизация. Тези, които ме познават, могат да кажат дали съм постигнал нещо и до каква степен.”
Всеки, който е запознат с дейността му, ще се съгласи, че той е постигнал много и във всеки случай всичко, което един човек може да постигне в епохата, наречена от Пушкин „желязната епоха“.
Искаше да умре, както сам се изрази, в „милата ни България”. Прахът му почива на гробището в Смоленск.
Изминаха почти петдесет години от смъртта на този забележителен човек. Все още обаче не е дошъл моментът за пълна оценка на представянето му. Но най-накрая нещо излезе наяве. Няма какво да споменаваме тук за личните качества на Канкрин, за неговия почти блестящ талант, добротата на сърцето му, честността, достигащата строгост (когато в негово присъствие някой се похвали с честността му, той отбеляза: „Прави ми такова впечатление, че се хвали, че не е жена“), за неговата правдивост (на поканата да напише автобиографията си той отговори: „Аз съм твърде честен, за да се насладя на усещането за моята правдивост “), за енергията на жлезите му. Всички тези качества са достатъчно ясни дори от тази негова кратка биография. Тук бихме искали само да го съпоставим с други фигури от неговото време, за да изясним окончателно значението му за нашия обществен живот. Дали той превъзхождаше своите връстници, своите другари, онези държавници, които работеха с него и като него заслужаваха всеобща признателност, или беше по-нисък от тях? С кого можем да го сравним? Струва ни се, че само с две фигури: Сперански и отчасти сМордвинов. Има много повече общо между Мордвинов и Сперански (не говорим за резултатите от тяхната дейност, а само за настроението им), отколкото между Сперански и Канкрин. И тримата преследваха една и съща цел; и тримата поставят благосъстоянието на хората над всичко; и тримата бяха безкористни хора и държавници в истинския смисъл на думата, защото и тримата признаваха доброто на народа за върховен закон на своята дейност и бяха готови да пожертват лични облаги за него. Въпреки това има огромна разлика между Сперански и Мордвинов, от една страна, и Канкрин, от друга. Първите двама бяха предимно теоретици, Канкрин беше практик до мозъка на костите си - но, разбира се, не един от онези тесно практикуващи, които отхвърлят теорията; не, Канкрин, както видяхме, дълбоко уважаван и високо ценен науката, опита на други народи и човечеството като цяло. Но в същото време той притежаваше изключителна дарба да се приспособява към дадени условия и колкото и неблагоприятни да бяха те, да постига всичко, което може да се постигне. Именно поради това качество на ума той направи толкова много в толкова трудно време за доброто на народа, докато Сперански и Мордвинов претърпяха неуспехи на всяка крачка. В това отношение Канкрин несъмнено оставя далеч зад себе си известните си съвременници. Дали е надникнал по-дълбоко в държавните работи е друг въпрос, на който не смеем да отговорим положително. Вдъхновен от пламенно, страстно желание да бъде полезен на своето второ отечество и да служи на народното дело, той не вярваше на самия народ. Това чувство на недоверие беше много сложно в него. Вярваше ли в бъдещето на България? Несъмнено. Той сравнява славянските народи с германските и романските народи и директно пророкува голямо бъдеще за славянските народи. В Държавния съвет той често говорина опонентите си: „Вие непрекъснато говорите какво ще каже Европа, но никога не мислите какво ще каже бедната България“. Той само искаше да знае какво ще каже България; това го занимаваше главно, защото в това той виждаше възможността заистинскиуспех. Той дълбоко вярваше в крайния успех; той каза, че България скоро ще доживее освобождението на селяните със земята, и свободата на търговията, и много други неща, но в същото време имаше забележимо недоверие към него и силно недоверие в практическата способност на българския народ да организира самостоятелно своите работи. Може би самият Канкрин е бил твърде голям практик, за да се довери на практическите способности на другите. Оттук и неговото раздразнение срещу пресата, срещу онези, които бързаха, които можеха да компрометират работата, която бе предприел, оттук и нежеланието му да предприеме смели реформи и да премахне помощта; струваше му се, че още не е дошло времето, че детето още не се е научило да ходи самостоятелно. По думите му, в действията му постоянно се усеща това тайно недоверие не към хората като цяло, а към техните практически способности в конкретния момент. Нека изчакаме още малко и ще видите как всичко ще се получи прекрасно; но сега е още твърде рано, докато все още трябва да чакаме. Тази основна черта на настроението му се отразява на всичко. Любовта към българския народ го кара да върши истински подвизи на себеотрицание, да проявява неуморна енергия, безкрайно трудолюбие, а в същото време чувството на недоверие го подтиква да лиши същите тези хора от възможността активно да му помагат. В резултат на това Канкрин, насърчен от големите успехи, които е постигнал, иска да направи всичко сам, разчита само на собствените си сили, работи за десет души, не знае нито почивка, нито почивка. Той върши страхотна подготвителна работа и благодарение на огромните сиТази работа носи неоспорими резултати на талантите: финансите са поставени в ред, държавният кредит е осигурен, икономиката на книжните пари е премахната, промишлеността и търговията се съживяват, образователните институции се появяват и техническото образование се разпространява. Но дори той понякога намира трудни моменти на размисъл. Пита се: какво ще стане след мен? И таен глас му казва: може би от цялата тази енергична работа, от целия този безкористен и изпълнен с любов труд ще остане малко. Гризе го, измъчва го и той не знае как да си помогне.
Тайните му съмнения бяха до голяма степен оправдани: процъфтяващите финанси, спестяванията и обращението на метала - всичко това изчезна. Всичко беше изградено върху таланти, върху енергия, върху отдадеността на един човек и в такива въпроси, както самият той каза, отделен човек може да направи малко. Преценката му за себе си е твърде строга. Той направи толкова много, че един непредубеден изучаващ живота на Канкрин не може да не бъде удивен от това, което е направил. Въпреки това той беше прав в тайните си съмнения, които понякога отравяха неговата весела и плодотворна работа. Тук се проявява разликата между Сперански и Канкрин, дълбока разлика, която кара всеки просветен човек да се замисли. Канкрин е фигура, която успя в почти всичко, която на практика постигна невероятни резултати и затова беше относително безразличен към институциите; той се доверяваше повече на силите и способностите на индивида, отколкото на постоянството на определени порядки и институции. Сперански вярва главно в силата на институциите. Когато се провали в основната цел на живота си, той избра по-скромна участ за себе си, оставяйки други да завършат започнатото. Директно действие, насочено към улесняванестрадание на българския народ, се оказва непосилно за него. Вероятно същата съдба би сполетяла Канкрин, ако той съзнателно не беше ограничил сферата си на дейност и не беше избрал такава, където е невъзможно без него, където трябва да се уважава неговата независимост и където в същото време той може да работи, за да задоволи идеалните нужди на светлата си душа. Обобщавайки крайния резултат от неговия живот и работа, трябва да кажем, че той създаде малкотрайно,но въпреки това, въпреки грешките и грешките си, той донесе огромни ползи. Що се отнася до онези наши държавници, които в трудни времена поеха на себе си защитата на интересите на нашия народ, и най-далечното потомство няма да забрави Канкрин, този немец, който не се научи да говори и пише правилно на български, но беше пламенно предан на българския народ. Ще се помни, че по време на Отечествената война той значително облекчи финансовите затруднения, че смело издигна гласа си за освобождението на селяните от земята, че той, като министър на финансите, прекарваше дни и нощи в изчисления, как да облекчи данъчното бреме, че той поне временно възстанови обръщението на метала и по този начин пресече източника на безкрайни загуби за огромното мнозинство от българския народ, главно селяните, че изсуши много сълзи, предотврати много скръб. Тя ще запомни всичко това и ще нареди германеца Канкрин сред най-достойните синове на България, сред онези хора, които в едно много тежко време не само пожелаха, но иуспяхада облекчат мъките на народа.