Книгата Килера на слънцето
Онлайн книга „Килерът на слънцето. Истории за природата»
И лапите й междувременно също бяха леко засмукани; ако стоите така по-дълго, тогава лапите на кучето ще бъдат толкова засмукани, че няма да го издърпате. Вече не можеше да се чака.
Нито гръм, нито светкавица, нито изгревът с всички победоносни звуци, нито залезът с обещанието на жерава за нов прекрасен ден - нищо, никое чудо на природата не може да бъде по-велико от това, което се случи сега за Трева в блатото: тя чу човешка дума - и то каква!
Антипич, като голям, истински ловец, отначало нарече кучето си, разбира се, по ловен начин - от думата до отрова, и отначало нарече нашата трева Затравка; но след това ловният прякор се изплъзна на езика и излезе красивото име Грас. Последният път, когато Антипич дойде при нас, кучето му също се казваше Затравка. И когато очите на човечеца светнаха, това означаваше, че Митраша си спомня името на кучето. Тогава безжизнените, синкави устни на малкото човече започнаха да се пълнят с кръв, да почервеняват и да мърдат. Грас забеляза това движение на устните й и за втори път леко поклати опашка. И тогава се случи истинско чудо в разбирането на Грас. Точно както стария Антипих навремето, новият млад и малък Антипих каза:
Разпознавайки Антипиха, Грас моментално легна.
- О добре! - каза Антипич. - Ела при мен, умно момиче!
И Грас, в отговор на думите на мъжа, тихо пропълзя.
Но малкото човече я извика и я помаха сега, не съвсем директно от дъното на сърцето й, както вероятно си мислеше самата Грас. Малкият човек по думите му не само е имал приятелство и радост, както си мислеше Травка, но и крие хитър план за своето спасение. Ако можеше да й кажепланът й е ясен, с каква радост би се втурнала да го спасява! Но той не можа да се разбере за нея и трябваше да я измами с нежна дума. Той дори имаше нужда тя да се страхува от него, иначе, ако тя не се страхуваше, не изпитваше добър страх от силата на великия Антипих и като куче щеше да се хвърли на врата му като куче, тогава блатото неизбежно щеше да завлече в недрата си както човек, така и неговия приятел - куче. Малкият човек просто не можеше да бъде великият сега, какъвто Травка си представяше. Малкият човек беше принуден да хитрува.
„Скъпа, скъпи Скакалец!“ – погали я той със сладък глас.
— Е, пълзи, само пълзи!
И кучето, с чистата си душа подозирайки нещо не съвсем чисто в ясните думи на Антипих, запълзя със спирачки.
- Е, мили мой, още, още!
— Пълзи, само пълзи.
И тя малко по малко се промъкна. Можеше дори сега, облегнат на пушка, разпръсната в блатото, да се наведе малко напред, да протегне ръка, да го погали по главата. Но хитрият човечец знаеше, че при най-малкото му докосване кучето с радостен писък ще се втурне към него и ще го удави.
И малкият човек спря голямо сърце в себе си. Той замръзна в точния разчет на движението, като боец в удар, който определя изхода на битката: жив или умрял.
Само малко пълзене по земята и Грас щеше да се хвърли на врата на мъжа, но малкият човек не сгреши в изчисленията си: той моментално хвърли дясната си ръка напред и сграбчи голямо, силно куче за левия заден крак.
Е, как би могъл един враг на човек да мами така?
Тревата се втурна с безумна сила и щеше да се измъкне от ръката на човечеца, ако той, вече достатъчно повлечен, не я беше хванал с другата си ръка за другия крак. Веднага след това тойлегна по корем върху пушката, пусна кучето и сам на четири крака, като куче, пренареждайки опорния пистолет напред и напред, изпълзя до пътеката, където постоянно вървеше човек и където от краката му по краищата растеше висока трева с бели коси. Тук, на пътеката, той стана, тук избърса последните сълзи от лицето си, отърси мръсотията от дрипите си и като истински голям мъж нареди властно:
„Ела сега при мен, семе мое!“
Като чу такъв глас, такива думи, Грас изостави цялото си колебание: пред нея стоеше бившият красив Антипих. С писък от радост, като разпозна собственика, тя се хвърли на врата му, а мъжът целуна приятеля си по носа, очите и ушите.
Не е ли време да кажем сега как мислим ние самите за загадъчните думи на стария ни лесовъд Антипих, когато ни обеща да прошепне истината си на кучето, ако самите ние не го намерим живо? Смятаме, че Антипих каза това не съвсем на шега. Много е възможно Антипич, както го разбира Травка, или, според нас, целият човек в древното му минало, да е прошепнал на своя приятел куче голяма човешка истина и ние мислим: тази истина е истината за вековната тежка борба на хората за любов.
Сега не ни остава много да кажем за всички събития от този голям ден в Блудното блато. Денят, колкото и да беше дълъг, още не беше свършил, когато Митраша се измъкна от еланите с помощта на Грас. След бурната радост от срещата с Антипич, деловата Грас веднага си спомни първото си преследване на заек. И това е разбираемо: Грас е хрътка куче и нейната работа е да шофира сама, но за собственика Антипич хващането на заек е цялото й щастие. Сега, като разпозна Антипих в Митраш, тя продължи своя прекъснат кръг и скоро попадна на изходната следа на заека и веднага последва тази нова следа с гласа си.
Гладен Митраша, едва жив, веднагатой разбра, че цялото му спасение ще бъде в този заек, че ако убие заека, ще получи огън с изстрел и, както се е случвало неведнъж с баща му, ще изпече заека в гореща пепел. След като прегледа пистолета, смени подгизналите патрони, той излезе в кръга и се скри в един хвойнов храст.
Все още беше добре да се види муха на пушката, когато Грас обърна заека от Лежащия камък към голямата пътека на Настя, подкара го към палестинеца, насочи го оттук към хвойновия храст, където се криеше ловецът. Но тогава се случи така, че Грей, чувайки подновения коловоз на кучето, избра за себе си същия хвойнов храст, където се криеше ловецът, и се срещнаха двама ловци, човек и най-големият му враг ... Виждайки сивата муцуна далеч от него и на пет крачки, Митраша забрави за заека и стреля почти от упор.
Сивият земевладелец завърши живота си без никакви мъки.
Гон, разбира се, беше свален от този изстрел, но Грас продължи работата си. Най-важното, най-щастливото нещо не беше заек, не вълк, а това, че Настя, чувайки близък изстрел, изкрещя. Митраша позна гласа й, отговори и тя моментално изтича при него. След това Травка скоро донесе заека на своя нов, млад Антипич и приятелите започнаха да се топлят край огъня, да приготвят храната си и да нощуват.
Настя и Митраша живееха срещу нас и когато гладен добитък ревеше сутрин в двора им, ние първи идвахме да видим дали не се е случила беда на децата. Веднага разбрахме, че децата не са нощували вкъщи и най-вероятно са се изгубили в блатото. Малко по малко се събраха и други съседи, започнаха да мислят как да помогнем на децата, само и само да са живи. И тъкмо се канеха да се разпръснат из блатото във всички посоки - гледаме, а ловците на сладки боровинки излизат от гората в един ред, а на раменете си имат прът с тежка кошница, а до тях е Грас, кучето на Антипич.