Кога е времето за сватбасе приближи, булката започна да се облича за короната В най-хубавата рокля и

Сватбена церемония

Когато наближи времето на сватбата, булката започна да се облича за короната в най-добрата рокля и окачи колкото се може повече бижута; по това време нейните приятели й пееха песни. Междувременно в пищно украсената стая бяха наредени маси, постлани с покривки, наредени с оцет, сол и черен пипер гювечи и подреден сервиз. Почистиха място за булката и младоженеца на повдигната платформа, която се наричаше шкафче.

Пред седалището на младоженците поставиха маса, постлана с три покривки, една върху друга; слагат сол в солница, калач или перепечу и сирене (извара). Над мястото се заковаваше икона, а освен това в стаята, предназначена за тържеството, се поставяше по една икона в четирите ъгъла.

В същото време младоженецът в къщата на родителите си се събра с всички пътуващи. Облечен в сватбената си премяна, той чакаше да му кажат кога да отиде за булката. Сред гостите му винаги имаше свещеник, който трябваше да венчае.

След като всичко беше готово в къщата на булката, а самата булка беше облечена, на главата й се слагаше корона, символ на моминството, и тържествено ги въвеждаха в антрето, където беше уредено място за нея и младоженеца.

Булката се настанявала на нейно място, а до нея някой, най-често брат или роднина, понякога момче. Всички булки, които съставяха чина, седнаха на местата си, всяка в своя чин.

Когато всички заеха местата си, тогава и бащата, и майката на булката, които бяха истински, поради липсата на годеници, изпратиха приятел при младоженеца. Като дойде, той обяви, че е време да отиде при булката.

Свещеникът пръв стана и провъзгласи: „Достойно е!“ родителите станаха, взеха изображението и застанаха наблизо. Младоженецът се поклони в краката им, целуна краката им, целуна образа и получи родителска благословия.

Те седнахана кон или шейна. Така в зависимост от сезона младоженецът с обредно шествие стигал до двора на булката. Родителите на булката излязоха да посрещнат влака на младоженеца и го срещнаха. Младоженецът и пътниците влязоха в стаята, където беше булката. Младоженецът се помоли, защитавайки се с кръст, и се поклони от четирите страни на изображенията, разположени в ъглите. След това, заедно с приятел, той се приближи до мястото му; но това място се заемаше от мъж или момче от роднините на булката, които заемаха мястото на младоженеца. Задължително беше младоженецът да даде откуп, тоест няколко монети, на този, който зае мястото си до булката, и той се отказа от мястото си, а младоженецът седна до булката и освен това на една и съща възглавница с нея.

След като всички ястия от първото хранене бяха поставени на масата, свещеникът прочете "Отче наш", след това молитвата за защита. В края на последната молитва сватовникът се приближавал до бащата и майката на булката и искал благословия да одраска и засуче булката. "Бог да благослови!" - отговориха родителите. С богоявленски свещи бяха запалени сватбени свещи; майсторите на свещи, като поставиха свещите си, държаха голямо парче тафта с кръст, пришит между младоженеца и булката, така че младоженецът и неговите пътници, които седяха от една и съща страна с него, не можеха да видят булката. Сватникът сваля булото от булката, после венеца, друга жена донася паница с кики и гребен. Сватовникът накисва гребена в чаша с мед и сресва булката, след това завърта или завърта косата й и слага прическа, ритник и маншет и накрая понякога я покрива със същия воал, който я отделя от младоженеца. Венецът е даден за съхранение, като спомен от моминството. В същото време един от гостите се приближи до тях с кожено палто, обърнато с главата надолу, и пожела на булката толкова деца, колкото вълни има в палто от овча кожа. През цялото време на обреда завиване булката е седналаболяри и моми пееха сватбени песни. В същото време сватовникът обсипваше сватбените боляри и гости, тоест хвърляше с шепи от тях в тълпата всичко, което имаше на душа - сребърни пари, хмел, парчета плат и др., и всеки грабваше в движение каквото успее да грабне.

Сватовникът се приближил до родителите на булката и поискал благословия да заведе младите под венчило. „Бог да благослови!“, отговориха те. Всички станаха. Младоженците се поклониха и приеха благословията. Бащата и майката си размениха пръстените и като хванаха дъщеря си за ръка, я дадоха на младоженеца, като се поклониха взаимно.

Накрая бащата взел камшика и ударил с него дъщеря си, като казал: „Ти, дъще, по тия удари познаваш баща си; сега тази власт преминава в други ръце; вместо мен мъжът ти ще те бие за неподчинение!”. С тези думи камшикът се предавал на младоженеца, който, приемайки го, казвал: „Приемам го като подарък, но мисля, че няма да ми трябва” и го забивал в пояса. Младоженецът и булката сватовница водеха булката за ръце, все още покрита.

В двора пред верандата имаше множество оседлани коне и колесници или каптани. Шейната на булката беше почистена толкова умно, колкото позволяваше богатството. Булката беше докарана до такава шейна, друг човек седеше в шейната; той трябваше да бъде свален по същия начин, както се сваля този, който седеше до булката вместо младоженеца. Седнала булката с двама сватове.

Този обред се наблюдава и по отношение на младоженеца:

На чардака стоеше аргамакът му, а на аргамака седеше друг; когато се появи младоженецът, този другият стана и тръгна, а младоженецът седна на аргамака и яздеше на сватбата. Младоженецът трябваше да тръгне напред с влака си и да пристигне преди булката.

Когато младежите влязоха в църквата, писарят с двамата си помощници пазеше коня и шейната, за да не пресече някой пътя между коня на младоженеца ишейната на булката и за да не сторят нищо лошо с магьосничеството, в което силно вярваха по онова време, нахалните хора като цяло.

Пътят от църковните врати до катедрата беше покрит с парчета материя; самото място пред катедрата също беше покрито.

След венчавката булката беше разкрита и свещеникът прочете урок на младоженците, в който обикновено ги инструктираше да ходят често на църква, да се подчиняват на изповедниците, да спазват пости и празници, да дават милостиня, а съпругът заповяда на жена си да учи с пръчка, както подобава на глава. Тогава той хвана жена си за ръката, подаде я на съпруга й и им заповяда да се целунат.

Съпругата, в знак на послушание, падна в краката на съпруга си и докосна ботуша му с челото си, докато съпругът я покри с полата на роклята си в знак на бъдещо покровителство и защита.

Накрая свещеникът дал на младоженците дървена чаша с вино; съпругът взе, изпи и даде на жена си, тя опита и отново сервира на съпруга си. Така и двамата пили три пъти, накрая съпругът свършил, хвърлил чаша под крака си и я стъпкал заедно с жена си, казвайки: „Нека бъдат стъпкани под краката ни онези, които започват да сеят раздори и неприязън между нас“.

Имаше поверие, че който от съпрузите има време да стъпи първо върху купата, той ще запази превъзходството над другия. Тогава гостите на сватбата се приближиха и поздравиха младоженците.

В същото време приятелят разрязваше хляба, а свещеникът го изпращаше на бащите на двете семейства като символ на бъдещото им имущество и родствена обич, а двата рода обещаха да бъдат хора на една трапеза и един хляб - гостоприемни хора и да живеят заедно като зърна от един клас.

На излизане от църквата сватовницата обсипвала младоженците с хмел, ленено и конопено семе, пожелавайки им щастие, други дърпали за ръкава, уж искали да я разделят с годеника, а жената се притискала до годеника си.