Кой е основателят на учението за имунитета
Методът на хигиенните изследвания е разработен за първи път от:
Чертеж на първия изработен автоклав:
Ваксина срещу туберкулоза, поставена за първи път:
Първа получена ваксина против бяс:
Основатели на микробиологията:
Приносът на Луи Пастьор за развитието на микробиологията:
+ изследване на болестите на виното
+ изследване на болестите по копринените буби
+развитие на микробната теория за инфекциозните болести
+ предлагане на ваксинации за предотвратяване на инфекциозни заболявания
Приносът на Робърт Кох за развитието на микробиологията:
+ разработи методика за микробиологични изследвания
+ разработи триадата на Кох
И.И. Мечников в развитието на микробиологията:
+ изследване на проблемите на стареенето
+ изследвания върху проблемите на ембриогенезата
Първата голяма научна работа върху епидемичните заболявания пише:
Основател на епидемиологията:
Кой от местните учени е допринесъл за изучаването на инфекциозните болести
паразитни заболявания:
Кой беше първият човек в Алтай, който се ваксинира срещу едра шарка?
Кой предложи ваксината срещу едра шарка?
Производството на дифтериен серум в България принадлежи към?
Кой е удостоен с Нобелова награда през 1908 г. за създаването на доктрината
За имунитета?
Кой е основателят на науката за вирусите?
Създадени сборници по професионални заболявания на работещите:
Кой получи туберкулин?
V.A. Хавкин създаде ваксина срещу:
Предложена солидна медия:
Д.Самоилович разработи:
+ карантинни мерки презчумно време
Пастьоровите станции са предназначени за:
+ ваксинации против бяс
Влияе ли микробната теория на Л. Пастьор върху решаването на въпроса за борбата с
следоперативен сепсис:
Триадата на Кох включва:
+ изолиране на един и същи микроб във всички случаи на заболяването
+ получаване на чиста култура
+ размножаване на болестта при животните
Основните области на научната работа на I.I.Мечников са:
+ учението за фагоцитозата
+ изследвания по ембриология
+ изследване на проблемите на стареенето
Етиологичната роля на микробите при появата на инфекциозни заболявания е установена от Л. Пастьор в:
„Бъдещето принадлежи на превантивната медицина“ смята:
Изключителна местна микробиология на 19 век:
Началото на „бактериологичната ера” в медицината е свързано с:
+ с установяването от Л. Пастьор на микробната етиология на инфекциозните заболявания;
Въведе в медицинската практика ваксинациите против бяс:
Доказана е ролята на гризачите в причиняването на огнища на чума:
През 1808 г. държавното събитие във Великобритания става :
Първият, който показа, че процесите на ферментация и гниене са свързани с жизнената дейност на микроорганизмите, беше:
През 1885 г. Л. Пастьор организира в Париж:
+ първа антибарна станция
Основните открития на Л. Пастьор:
+ изучаване на "болестите" на виното и бирата
+ изследване на болестите по копринените буби
Основател на бактериологията, носител на Нобелова награда през 1905 г.:
Оцветяване на микроби с анилинови багрила за първи път в техния
Приложени изследвания:
През 1908 г., засъздаването на учебник по имунитета беше удостоено с Нобелова награда
бонус:
Физиологично (насочено към експериментално изследване на причините за инфекциозни заболявания и тяхната превенция) направление в медицинската микробиология е свързано с:
Етиологичната тенденция в медицинската микробиология е свързана с:
Разработено е учението за защитните сили на организма:
Първият вирус на тютюнева мозайка е открит през 1892 г.:
Основите на идеите за изкуствен имунитет (използвайки кокошата холера като пример) са положени от:
През 1888 г. в Париж със средства, събрани чрез международен абонамент,
създадено:
+ Институт за контрол на бяса и други инфекциозни болести
С доклад "За защитните сили на организма" на VII конгрес на българските естествоизпитатели и лекари в Одеса през 1883 г. се изказват:
Организатор на производството на антидифтериен серум в Москва
през 1892 г. е:
Основател на първата бактериологична станция в България (в Одеса, 1896):
Организирана е първата бактериологична станция в България:
Терминът "имунитет" е използван за първи път в областта на експериментите
Имунология:
Разработена ваксина срещу антракс:
Нобелови лауреати през 1908 г. за „доктрината за имунитета“ са:
Нобелов лауреат през 1905 г. „за изследвания и открития в областта на туберкулозата“:
Разработката на ваксината срещу антракс в България принадлежи на:
Създаването на ефективна ваксина срещу чума принадлежи на:
Приложени противочумни мерки, идеята за спецификата на чумата и инокулацията срещу чумата на „жива язвена отрова“:
Откриването на причинителя на чумата принадлежи на:
+ С. Китазато (Япония)
Развитието на доктрината за естественото огнище на чумата принадлежи на:
Основатели на домашната хигиена са:
Създадени са първите самостоятелни отдели по хигиена:
Първата катедра по хигиена в България, създадена в Санкт Петербург
Медико-хирургическа академия с ръководител:
Основни области на изследване на F.F.Erisman:
Основните области на изследване на A.P. Dobroslavin:
Училищната хигиена на F.F.Erisman включва:
+ равномерно натоварване по дните от седмицата
+ задължителни топли закуски
+ физическо възпитание и игри на открито през междучасията
Училищната хигиена на F.F.Erisman включва:
+ размера на бюрото според ръста на ученика и подредбата им
по отношение на естественото и изкуственото осветление
+ единен график
+ задължителни уроци по физическо възпитание
Развитието на медицината през 19 век
През първата половина на 19 век в България се появяват:
+ медицински научни дружества
+ специализация на медицинската практика и наука
Ръководството на медицинското дело в България през 1-вата половина на 19 век:
През 1804 г. в Московския държавен университет е организирано първото научно медицинско общество:
+ Общество за състезание по медицински и физически науки
А. Н. Радищев в своите произведения изрази идеята за:
+ единство на организъм и среда
+ единство на психическо и физическо
+ развитие от просто към сложно, до човек
+ ролята на условията на живот за възникване на заболявания
Декабристите в своята програма поискаха да се отвори:
+ болници във всеки окръг
+ къщи за инвалиди от войната от 1812 г
Естествените науки на медицината са:
+ учението за клетката и клетъчния строеж на тялото
+ закон за запазване и преобразуване на енергията
+ Откриване на къщи за инвалиди от войната от 1812 г.;
+ Премахването на крепостничеството и всеобщата военна служба;
+ Свобода на словото и религията;
Българските учени имат принос за развитието на естествознанието:
Допринесе за развитието на вътрешна патология:
Окръжният принцип за организиране на предоставянето на медицинска помощ на жителите на селските райони е разработен от земската медицина?
Оцелели ли са селските медицински райони, формирани от земската медицина