Който живее в Албания
Албания е малка държава на Балканите, бяло петно на туристическата карта на Европа. Контрастът на културата, великолепните пейзажи създават идеални условия за почивка, които са отегчени от обичайните курорти. Въпреки факта, че Албания беше изолирана от външния свят за дълго време, благодарение на тоталитарната политика на Енвер Ходжа, туризмът в Албания напоследък започна да се развива доста бързо, което до голяма степен се дължи на нейното географско местоположение. Дълго време Албания навяваше мрачни асоциации. Няма как да бъде иначе, защото убеденият сталинист Енвер Ходжа се опита да осъществи мечтата си за „идеален социализъм“. В продължение на много години всяка религия в Албания беше забранена от Ходжа.
Албанският диктатор имаше фобия, страхуваше се, че враговете ще нападнат Албания, затова нареди изграждането на бетонни бункери в цялата страна. За себе си Енвер Ходжа построи огромен бункер с дълбочина 700 метра с ресторант, спалня и още сто стаи, но никой не нападна Албания, но бункерите останаха. Бункерите са станали част от живота на албанците, съхраняват туршии, дори правят нощни клубове и хостели. Днес бункерът е толкова символ на Албания, колкото Айфеловата кула е във Франция. Страната на планинските орли стана много затворена и започна да прилича на Северна Корея, местните жители винаги възприемаха решенията му като правилни, а онези, които се съмняваха в тяхната правота, веднага се озоваваха в затвора.
Ходжа бил против религиите, тъй като смятал само себе си за истински Бог. Цяло поколение израсна върху забраната на църквите и я прие за даденост, а известната албанска майка Тереза беше в черния списък на непътуващите граждани. Благодарение на това икономиката и имиджът на балканската страна бяха сериозно разклатени. Тази форма на управление не го направиразширение. Ходжа заподозря всички съюзници в предателство и благодарение на това бяха построени около 700 хиляди бункера, което дори доведе до криза в Албания.
След смъртта на тиранина през 1984г. Страната беше в упадък още няколко години, в Албания царуваха масова емиграция и бедност. През годините на политическа изолация и упадък хората са пропуснали междукултурната комуникация и с радост започват да попиват всичко ново. На албанците толкова им писна от комунистическата тъпота, че решиха да излеят цялото си недоволство върху сталинските Хрушчови и да ги украсят във всички цветове на дъгата. Специална похвала заслужава толерантността на албанците. В Шкодра на една и съща улица може да има и джамия, и православна църква. Също така няма забрани в облеклото, ако човек иска да носи хиджаб или обикновени европейски дрехи, никой няма да го осъди за това. Така се разрушава още един мит за държавата. Премахването на визите е един от най-важните фактори, който засегна и самите албанци, те не изглеждат като прословути изгнаници, а напротив, не се различават от останалите европейци, те са открити и приятелски настроени. Албанският народ е изключително отворен и готов да помогне в трудни моменти. Местните се отличават не само със своята простота и гостоприемство, но и съществена разлика от италианците или германците е тяхната детска искреност и наивност. Истинските европейци могат да кажат лоши новини с „служебна усмивка“, албанците нямат такова нещо, те имат всички емоции на лицата си. Албанците не са разглезени от вниманието на туристите, в това отношение те могат да предоставят качествени услуги за по-ниска такса, отколкото в съседните страни.