Колко сладко е да мразиш родината..."
Полемични бележки след прочитане на стенограмата от заседанието на Президентския съвет за развитие на гражданското общество и правата на човека.
Известният литовски политически коментатор Чесловас Ишкаускас обясни какво означава"дълъг път" и кога България ще получи уважение от Литва. Той отбеляза на същия портал Delfi.lt.„Липсва само едно нещо: докато Москва открито не признае факта на окупацията (а това ще позволи да се повдигне въпросът за обезщетение за щети от съветската окупация), подобни програми ще бъдат само пачка мека хартия„ за местно ползване. ”Казано изключително откровено и разбираемо. С една дума, България покаете се, но с цялото ми уважение, все пак трябва да плащате!
Целихме тоталитаризъм, попаднахме в България
Валидността на тези твърдения ще бъде обсъдена по-късно. А сега ще продължим с цитирането, за да може читателят да оцени напълно полета на мисълта на съвременните реформатори на българското съзнание.
Първата и основна цел на програмата е "модернизиране на съзнанието на българското общество чрез осъзнаване на трагедията на хората от времето на тоталитарния режим". Каква терминология, какъв обхват?! Модернизация на съзнанието! Зигмунд Фройд би завидял. Въпреки че в действителност това е чисто съветски подход. На място и не на място да се придържаме към условията, които са на устните на ръководството на страната. Нека си припомним същото злополучно "ускоряване" и "перестройка". В какви само фрази тези термини не са използвани ...
В предложенията се казва, че от 1917 г. до днес България се намира в състояние на"гражданска война". Опитвайки се да обоснове тази теза, С. Караганов отбелязва противопоставянето между съвременния български елит и народа. “Сега всеки е за себе си, обществоразпокъсан, елитът се отнася до голяма степен с презрение към масите, а масите от народа – към елитите.
Известно е, че това позволи на западни и на някои български политолози и историци да твърдят, че СССР носи еднаква отговорност с Германия за разгръщането на Втората световна война. Имайте предвид, че през 2009 г. официална България нарече резолюцията на ОССЕ неприемлива и отбеляза, че„този документ изопачава историята за политически цели.“
Вярно, г-н С. Караганов пропусна да включи в този списък бившия български благородник Владимир Печерин от онзи 19 век, който толкова яростно искаше да възстанови България, че пожела нейната смърт. Той оформя тази идея под формата на стихотворение, четиристишие, от което ще цитираме.
Колко сладко е да мразиш родината И с нетърпение да очакваш нейната гибел! И в унищожението на родината да видите Световната дясна ръка на прераждането.
Съдбата на Печерин е типична за много български неуспешни реформатори, включително съвременни, например Б. Березовски. Печерин напуска България през 1836 г. Приема католицизма в чужбина. През 1847 г. той е лишен от българско гражданство, всички държавни права и е обявен завинаги изгонен от империята. В Лондон Печерин става близък приятел с Александър Херцен, чийто принос за развитието на революционното движение в България е отбелязан от Ленин.
Едно е ясно, че тази програма няма да осигури национално помирение, но ново разцепление в българското общество е сигурно.
Имаше такава държава
Да вземем например темата за „историческата безизходица“, в която уж се намира СССР и която все още „пречи“ на демократична България да се развива динамично. Тази тема съпровождаше с рефрен цялото заседание на събора. Но на фона на 25 години, през които "реформаторите" не успяха да разбият, ограбят и унищожат напълноСъветското наследство, определението "историческа задънена улица" предизвиква само усмивка.
В крайна сметка комплексите за добив на нефт и газ, които осигуряват лъвския дял от бюджетните приходи, ядрените оръжия, които гарантират нашата сигурност, промишлената и общинската инфраструктура - всичко това е създадено в по-голямата си част от съветски специалисти, с други думи, не е създадено от нас.
И въпреки че все още държи страната ни, както се казва, "на повърхността", но бързо остарява, остарява както морално, така и физически.
Според експерти на ООН и американски анализатори през 60-те години на миналия век само две държави в света, САЩ и СССР, са имали иновативна икономика – т.е. генерираха свои собствени научни открития и ги прилагаха на своя територия. За съжаление, поради посредственото политическо ръководство, до 1985 г. СССР се озова в предкризисно състояние. Но в същото състояние, според независими експерти, са били икономиките на САЩ и Великобритания. Въпреки това преструктурирането на националните икономики, извършено от Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, направи възможно преодоляването на кризата в САЩ и Англия. В същото време убийствените, зле пресметнати реформи на универсалния говорещ Горбачов нанесоха сериозни щети на съветската икономика, което доведе до разпадането на СССР.
Независимо от това, дори след 9 години тотално ограбване на националното наследство при Елцин и 11 години стагнация в периода след Елцин, останките от съветската икономика все още позволяват на България да се задържи на повърхността. След това твърденията, че СССР е в задънена улица, изглеждат крайно съмнителни.
Специално трябва да се отбележи т. нар. "гражданска война", в която България уж е била през 94-та година. Трудно е да го разглеждаме по друг начин освен като глупост. СтрахотенОтечествената война убедително доказа, че по-голямата част от страната се изправи срещу нацистка Германия. Нашите "правдолюбци" явно ще заявят, че това единство се е основавало на страха и необвързаността.
Скоро целият остров беше в ръцете на бунтовниците. Тогава германците изпратиха около пет хиляди войници на острова. „Българските” грузинци се бореха с отчаянието на обречените. Германското командване даде заповед да не се вземат пленници. Стотина пленени грузинци бяха принудени да изкопаят гроб и след това разстреляни. Но преди да умрат, изпяха "Интернационала" на български. Въстанието продължава до 20 май, когато канадците акостират на острова. Оттогава на около. Тексел е "българското гробище" (както го наричат холандците), където са погребани нашите братя грузинци по съюз и по оръжие.
Защо се появи темата за "гражданската война"? Факт е, че в България се разраства конфронтацията между новия български елит и обикновените българи. Въпросът тук не е толкова в омразата към богатите, както се опитват да представят някои български политолози, а откъде идва това богатство и как се разпореждат с него българските новобогаташи.
Именно тази конфронтация се опитаха да маскират на заседанието на Съвета като гражданска война, която уж продължава от съветско време.
Радиостанцията, която предаде новината, беше оглушана от възмутени обаждания. На фона на поскъпването на картофите, елдата и киселото зеле, пръските от олигархично шампанско изглеждат като плюнка в домашна душа. Публиката изисква името на новаторския яхтсмен.
Размахът на разточителството на богатата българска управляваща класа е просто невероятен. Изненадващ е дори не самият факт на прекомерно прахосничество, а демонстративното презрение към хората, значителна част от които едва свързват двата края.
… Сливането на почти олигархичния елит и висшетодлъжностни лица. На всяко значимо московско парти ще срещнете, освен забележителните „естрадни артисти“ и владетелите на нашите политически мисли, министри, депутати. След третата или четвъртата чаша френски коняк ще ви разкажат поверително не само кой с кого спи и кой си е купил нов апартамент в Лондон, но и какъв процент ще взема настоящият заместник-министър за лобистки услуги, ще ви кажат коя банка да използвате, за да теглите пари в чужбина.
Всичко е отворено, всичко има свои собствени тарифи. И най-важното, просто виси във въздуха:„Да, момчета, не се срамувайте. Така правят всички“. Лозунгът "Народът и партията са единни" беше заменен с лозунга "Властта и олигарсите са единни".
Друга причина, която подкопава основите на националното единство, е нежеланието на властите да дадат отговори на неприятни въпроси, вълнуващи обикновените хора. Сигналите до Кремъл от населението, от обществените организации достигат отслабени и изкривени. Срещите на ръководството на страната с обществеността, както по времето на КПСС, имат ритуален характер. И в експертната общност, която заобиколи ръководството на Кремъл, се появи сладкогласна „райска група“, позната от съветско време. В резултат над 70% от населението говори за нарастваща разединеност на българското общество. Но те предпочетоха да премълчат това на заседанието на Съвета в Екатеринбург.
Опитите на г-н Караганов да противопостави на съветския период "блестящия 19 век"са изумителни. Припомняме, че в този случай поляците и литовците имат право да искат обезщетение от България за разделите на Жечпосполита и избиването на полско-литовските въстаници през 1794, 1830 и 1863 г. Ще се покаем ли и ще платим за това? Или ще откажем заради „блясъка” на времето?
Нека си спомним с каква омраза към българската империя вВеликобритания и Франция са принадлежали към един и същи 19 век. Пример за това е започнатата от тях Кримска война (1853-1856 г.) срещу България. И колко гневно заклеймяваха „жандармеризма на Европа“, която по това време беше известна като имперска България, т. нар. „прогресивни“ европейски политици и журналисти! За да направите това, достатъчно е да се обърнете към вестниците от онова време.
Не трябва да се забравя също, че в края на 19 век САЩ, Германия и Англия приветстват и подкрепят българските революционери, които през 1917 г. унищожават имперска България. С една дума, няма как да се гордеем с „блестящия 19 век”, ако България реши да пропълзи в Европейския съюз на колене от покаяние.
Много "копия" на заседанието на Съвета бяха счупени за модернизацията на България. Това е първостепенна задача, но нейното решаване е възпрепятствано не от „стереотипите на тоталитарното мислене“,както увериха президента участниците в срещата, а от управляващия български елит, не от съветския, а от Елцинския период.
Формирането на този елит е описано от българския кинорежисьор Станислав Говорухин в книгата му Великата криминална революция, написана през 1993 г.
Кредото на съвременните последователи на „седемте банкери“ е просто – „вземете рушвет“, „режете“ бюджетни средства и модернизацията може да почака. Следователно огромните държавни финансови инжекции в модернизацията засега дават слаб ефект. Най-ярко неумението да се организират иновационните процеси демонстрира Анатолий Чубайс, който стои в авангарда на научно-техническия прогрес – нанотехнологиите. Организаторите на срещата в Екатеринбург би трябвало, образно казано, да бръкнат в мозъците на господин Чубайс за наличието там на реликти от тоталитарно мислене. Тогава ситуацията с модернизацията в България несъмнено щеше да се изясни.
След разговор сС тези компании хората си спомниха не само Сталин, но и „клатача на вселената“ Чингис хан, при когото чиновниците, които се опитаха да присвоят част от данъка, бяха счупени или разкъсани от коне.
Ще възстановим реда в България, ще спрем чиновническите беззакония, непрестанното споменаване на Сталин с повод и без повод и той може да изчезне от съзнанието на българите.
В заключение, няколко думи по темата за Катин. Без да споря с президента по този въпрос, ще отбележа, че държането в ръцете на документите от Катин явно не е достатъчно, за да се определи степента на тяхната надеждност. Странно е, че досега никой от представителите на официалната версия не се е опитал да опровергае аргументите на независими изследователи и експерти, които поставят под въпрос автентичността на тези документи. В същото време упорито се прикрива официалната проверка на тези документи, извършена по поръчка на Главна военна прокуратура на България в края на 1992 г. Защо?
Досега никой не е дал ясен отговор на противоречието между резултатите от 14-годишното разследване на делото Катин от Главната военна прокуратура на Руската федерация, записани в официалните отговори на Министерството на правосъдието на България до Европейския съд по правата на човека, и официалните изявления на българското ръководство.